Колко труден е преходът?

Публикувано от
Зареждане на …

Този въпрос си задават всички планинари, стягайки раницата за поредния поход в планината. Адекватният отговор на този въпрос е важна част от подготовката. Едно е да знаете, че ви предстои кратък излет в ниската част на планината, а съвсем друга бира е 12-16 часов преход с големи разлики в денивелацията на изкачване и слизане.

Разбира се, дали един преход е труден или лесен е много субективно понятие. Още повече когато говорим за туристи с различна физическа подготовка и опит. Да вземем например Божидар Антонов или Кирил Николов-Дизела. Макар и с логистична подкрепа те успяват да изминат Ком-Емине за приблизително 4 дни и половина. Добрите планинари го изминават за 12 дни, масово за 16-20 дни, а много не го завършват или въобще не се опитват да тръгнат.

Безспорно най-ефективният начин да сте сигурни доколко един преход е труден или не е… вече да сте го преминали. Много по-лесно е, когато имате опита зад гърба си да кажете – да, до този връх се стига лесно, до онзи по-трудно. Но какво правим, когато ни предстои поход по маршрут, на който не сме стъпвали? Отчитайки всички тези условности, ще се опитаме да ви покажем няколко методики за количествена оценка трудността на преходите „в домашни условия“.

Да речем, че много искате да се качите на връх Вихрен, но сте чували, че е много стръмно и се притеснявате дали ще успеете. Опитът ви до сега включва само няколко излета над Симеоново и веднъж сте били на Черни връх, тръгвайки от хижа Алеко.

В наши дни, сравнително лесно можете да сдобиете с GPS трак на маршрута, който сте планирали да изминете. Ако не можете да намерите, вече има достатъчно лесни и безплатни ресурси, с които буквално можете да си го „начертаете“ сами върху карта (вече има и много подробни). Това ще ви помогне да научите няколко много важни неща за предстоящия поход – дължина на маршрута, общо метри денивелация, които трябва да изкачите и слезете. Така имате ориентировъчна представа за това какво разстояние трябва да изминете и колко е стръмно.

Ако вземем например изкачването на връх Ком от хижа Ком (нова). Изкачването е 4.26 км., за които се преодоляват 511 м. надморска височина. Така можете съвсем грубо да си направите сметката, че средният наклон на изкачване, който трябва да преодолеете е 511/4260 = 0.11995 или приблизително 12%. Това вече е някаква обща представа за маршрута, която би могла да ви е от полза… донякъде. Разглежданият маршрут има специфични разлики – първата част е стръмна, втората направо равна и последните метри преди върха пак са с изкачване. Така докато катерите Ком трябва да сте наясно, че ще имате изкачвания и с наклон по-голям от 12%.

Това е най-бързият, лесен и неточен метод за изчисление. Но нека все пак сравним изкачването на Ком с това на Вихрен, където за 3.32 км. се преодоляват 914 м. положителна денивелация или това прави среден наклон от 26.2%. Излиза, че дори да не сте били на нито един от двата върха, изкачването на първенеца на Пирин е по-трудно от това на Ком. Кой би го оспорил?

Така смятахме ние трудността на маршрутите. После се запитахме „А, дали няма някаква методика, която да дава по-обективна информация, за това колко труден е един планински преход?“ Подчертаваме – планински преход, а не катерене по скалните венци на Брезе.

Затова запретнахме ръкави и се заехме да проучим в интернет, какво е сътворил човешкият гений в тази посока на познанието. По-долу ще ви представим няколко метода за изчисление трудността на планинските преходи. Накрая ще видим какви резултати дават за разнородни туристически маршрути. Но, за това накрая. Ако сме ви заинтригували, да действаме.

КОЛИЧЕСТВЕНИ СИСТЕМИ ЗА ОЦЕНКА

GPSies

Това е един от най-популярните сайтове за споделяне на GPS тракове. Хубавото при него е, че освен качването на изминати маршрути можете върху карта да начертаете предварително трак на всеки маршрут, който имате намерение да изминете. После само зареждате в GPS приемник, телефон или часовник и готово.

Сайтът автоматично изчислява, както са го нарекли там, GPSies-Index за трудността на маршрута, по следната формула

0.1*(С*С)/D+40*C/D+D/10000+T/1000, където
C – общо изкачване
D – дължина на маршрута в метри
Т – най-високата точка на маршрута

Тази методика се осланя основно на това, колко денивелацията трябва да преодолеете за единица разстояние от маршрута, т.е. колко е стръмно, като изчислява това по някакви неведоми пътища, които само създателите на сайта могат да обяснят. Прави впечатление, че е добавена и компонента, която отчита каква е надморската височина на прехода, което е логично с оглед на това, че едно е да правите преход на 1000 м.н.в., друго е на 4000 м. и съвсем друго е на 8000 м. Диша се различно най-малкото.

nps.gov

От този сайт ни предлагат формула за изчисление трудността на маршрутите, в която се използват дължина на прехода (в мили) и общо изкачени футове! На база въведените данни, формулата изчислява резултат, който авторите са категоризирали в следната скала:

Ниво

Трудност

до 50

Лесно

50-100

Умерено

100-150

Умерено трудно

150-200

Трудно

над 200

Много трудно

Формулата за изчисление е

Ниво = корен квадратен от (изкачени футове*2*разстояние в мили)
По-подборно описание, за това какво стои зад тази скала можете да прочете на nps.gov.

Planinar.org

След като почерпихме опит от Google и интернет като цяло, си казахме „Е, какво пък толкова ще стане ако се пробваме и ние да сътворим малко по-точна формула?“. Взехме предвид основната информация, която бихме могли да си набавим сравнително лесно за един преход и я съпоставихме с някакви базови граници, които са приемливи за еднодневен преход. После коригирахме приноса, който дават отделните компоненти, според трудността им. Субективно на мен най-трудно ми е изкачването, за сметка на продължителното вървене или слизане.

Компонент

Наименование

Дневна база

Тежест

А

Изминато разстояние

30 км.

0.3

B

Изминато време

12 часа

0.2

C

Наклон на изкачване

10%

0.4

D

Наклон на слизане

15%

0.1

Нашата формула за изчисление на рейтинг на трудност изглежда така:

R = А*0.3 + В*0.2 + С*0.4 + D*0.1, където
А = изминато разстояние в километри (S) / 30
B = изминато време в часове (Т) / 12
C = (изкачени километри (M) / изминати километри (S)) / 0.1
D = (километри на слизане (N) / изминати километри (S)) / 0.15

И така окончателната формула е:

R = (S/30)*0.3 + (T/12)*0.2 + ((M/S)/0.1)*0.4 + ((N/S)/0.15)*0.1

СРАВНЕНИЕ

Така, вече имаме три числови системи за изчисление. Ще направим експеримент със седем маршрута с различен профил на трудност, за да преценим дали тези модели дават адекватна оценка поне в порядък.

Маршрут

Дължина, м.

Време, мин.

Общо изкачване, м.

Общо слизане, м.

Особеност

Разходка в парк Св. Петър и Павел в София

5000

60

38

39

Разходка в парка

Х. Вихрен – вр. Вихрен

3320

180

869

0

Къс маршрут със стръмен наклон на изкачване

Хотел Три буки – вр. Руен

12540

210

719

36

Средно дълъг маршрут с минимален наклон на изкачване

Х. Яворов – Кончето – вр. Вихрен – х. Вихрен

13530

600

1504

1284

Средно дълъг маршрут със стръмни наклони на изкачване и слизане

Х. Ком (нова) – вр. Ком

4260

120

511

35

Къс маршрут с разнородни участъци – изкачване и равен терен.

Х. Чумерна – Котел

53190

960

1429

2285

Екстремно дълъг маршрут.

Вр. Ботев – х. Тъжа

9750

180

249

1103

Нормално дълъг маршрут с преобладаващ наклон на слизане.

Какво показаха резултатите?

Маршрут

GPSies

nps.gov

Planinar.org

Разходка в парк Св. Петър и Павел в София

1.32

28, лесно

0.55

Хижа Вихрен – връх Вихрен

36.41

108, умерено трудно

1.43

Хотел Три буки – връх Руен

9.92

192, трудно

1.54

Хижа Яворов – Кончето – връх Вихрен – хижа Вихрен

25.42

288, много трудно

2.03

Хижа Ком (нова) – връх Ком

13.36

94, умерено

0.94

Хижа Чумерна – Котел

11.63

557, много трудно

5.72

Връх Ботев – хижа Тъжа

5.01

100, умерено

1.20

Всяка от системите има своите специфики, предимства и недостатъци. И трите модела безспорно показват, че най-лека е разходката в парка. До тук добре. GPSies формулата показва, че най-труден е маршрутът за изкачване на Вихрен и то в пъти по-труден от Чумерна-Котел. Последният даже е по-лесен от изкачването на Ком. Вярвам няма да се съгласите. Явно тяхната методология дава превес на стръмните маршрути.

Нещата изглеждат по-добре при формулата на nps.gov. Отчетливо по-трудни са маршрутите Чумерна-Котел и х. Яворов-х. Вихрен. Нюансите идват, когато видим, че изкачването на Руен е по-трудно, отколкото на Вихрен. А изкачването на Ком е по-трудно слизането към Тъжа, но да кажем, че това е субективно. Някои предпочитат нагоре, вместо надолу или пък да вървят дълго и продължително за сметка на стръмнини и т.н.

В нашата формула се опитахме да вземем под внимание няколко фактора – изкачвания, слизания, изминато разстояние, предполагаемо време. Комбинацията от последните две представлява скоростта, с която се движите и така донякъде се отчита и състоянието на пътеката, т.е. дали тя позволява да се движим по-бързо по нея. Едно е да катериш скали, съвсем друго е да вървиш по отъпкана и добре поддържана пътека. Сметките ни показват, че Чумерна-Котел е екстремен маршрут, заради продължителността си. Х. Яворов-х. Вихрен също е начело. Останалите маршрути също са подредени, както при nps.gov. Прави впечатление обаче, че съотношенията в трудността на маршрутите при тяхната формула е по-адекватна що се касае до сравнението им с разходката в парка. Може би трябва да пипнем малко някои коефициенти 😊

Каквото и да си говорим, това са субективни сравнения между маршрути и точността винаги трябва да се поставя под въпрос. Тази информация може да ви даде насока какво да очаквате на непознато място, спрямо предишни ваши изкачвания. Но това е неприложимо за сравнение на маршрути, изминати от различни туристи. Все пак физическата и психическа подготовка на всеки е индивидуална. Показаните модели не отчитат и метеорологичната обстановка, която също може много да промени нещата.

ДРУГИ СИСТЕМИ

Съществуват и качествени системи, които не дават цифрова оценка за трудността. Такива са например Yosemite Decimal System, AVA TRAIL/ROUTE RATING SYSTEM, mycape, и още много други.

Интересна комбинация от качествена и количествена оценка на маршрута представлява т.нар. IBP индекс. На сайта ibpindex.com качвате трак от вашата активност. Сайтът прави изчисления на основата на записаните данни – дължина, местоположение, денивелация и т.н. В допълнение на това, тези данни се комбинират с вашата индивидуална фитнес подготовка и състоянието на пътеката, по която сте вървели, за по-точно определяне нивото на трудност.

Надяваме се, че ви бихме полезни с нашата разходка из системите за оценка трудността на маршрутите и следващият път ще тръгнете по-подготвени за поход. Но и нека да не забравяме, че планините не са сметки, а забавление.

Зареждане на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.