В предговора обикновено е прието да се обосновава необходимостта от издаването на съответната книга. Това е основателно и ако нарушаваме традицията, то е само защото смятаме, че за „Стара планина" такава обосновка просто не е необходима. Това се отнася, разбира се, и за другите наши планини, но като че ли най-много за гордата Стара планина, за нашия роден, хайдушки Балкан.

И това не е случайно. Както не е случаен и фактът, че тъкмо с това име започва химнът на любимото ни отечество. Защото местоположението на Стара планина е такова, че е като гръбнак насред територията българска. Тя е гръбнак и в нашата многовековна история, символ на българите и на българския дух.

Няма отминала епоха, нито век дори, които да не са оставили паметни следи по тези земи. С особено ярка сила под старопланинските буки гори неугасващият огън на народните борби за национална независимост и свобода, за справедливост и правдини.