Скици из Рила

Скици из Рила
В мразовитите зимни нощи, когато светлините на прозорците гаснат една подир друга, а вятърът свири в комините и навява сух сняг край плочниците на безлюдните улици, неволно си спомням за самотния метеоролог от наблюдателницата на рилския първенец. Може би тъкмо в тоя миг той пълзи в снега към метеорологичната клетка при тридесет градуса студ под нулата, завързан с яки въжета, за да не го отвеят бурите като суха вейка в зиналите под него бездни. Ще стане отново към два часа след полунощ, ще излезе през покрива на затрупаната в снега наблюдателница и пак ще пролази до уредите, в които сякаш ври и увира самото време. После ще се прибере в малката си стаичка и ще потъне в размисъл.

Чудни са тия метеоролози, които бдят в приоблачната наблюдателница, кацнала като гъба връз голото теме на връх Мусала, на 2925 метра надморска височина. Светът навярно изглежда по-друг на тях, свикнали да го гледат тъй отвисоко и издалече. И самотата не им тежи. Тя ги тласка към размисъл, а неспирната борба с природните стихии ги прави рядко волеви и смели. Те знаят само да побеждават. защото нямат друг избор, и у тях отдавна е изчезнало вроденото в човека чувство на страх. По това се отличават от другите смъртни. Не се боят от мълниите, които трещят над главите им, нито от наелектризираните уреди, които съскат и искрят при магнитна буря. И те като някогашния Зевс от Олимп сякаш отприщват фурните, развързват мълниите и с трясък ги пращат надолу, към низините.

Публикувано на 10/01/1964
Издател Държавно издателство "Медицина и физкултура"
Редактор
Автор/и
Тема
Коментари