Човекът от Еверест

Публикувано от
Зареждане на …
Откъс от книгата „Човекът от Еверест“, издателство „Вакон“

Бурдилон и Еванс отговориха на всичките ни въпроси. Бяха отмалели, болни от изтощение и разбира се, болезнено изживяваха неуспеха си. И все пак отговаряха на въпросите ни, правеха всичко, за да ни посъветват и помогнат. „Да, така е в планината – помислих си. – Ето как планината облагородява хората.“ Закъде бяхме с Хилари без другите? Без алпинистите, очертали маршрута, и без шерпите, изнесли товарите? Без Бурдилон и Еванс, Хънт и Да Намгиал, които бяха подготвили пътя към върха? Без Лоу и Грегъри, Анг Нима, Анг Темпа и Пемба, които бяха дошли само за да ни помагат? Единствено благодарение на техния труд и саможертва сега имахме възможност да щурмуваме върха.

Десет души нощувахме на седлото, сгушени един до друг в трите палатки. Според плана трябваше да тръгнем рано на следващото утро, обаче още през нощта задуха необикновено силен вятър, а на разсъмване вече ревеше като хиляда тигри. Беше немислимо да тръгнем. Не ни оставаше нищо друго, освен да чакаме и да се надяваме, че бурята ще утихне. За щастие, имахме достатъчно храна, за да издържим един ден повече. Към пладне вятърът поотслабна. Беше твърде късно, за да започнем изкачването, но Бурдилон и Еванс се приготвиха за слизане. Полковник Хънт възнамеряваше да остане на седлото, докато с Хилари завършим нашия опит, обаче Бурдилон се чувстваше толкова зле, че той реши да го придружи. С тях тръгна и Анг Темпа, който също не беше добре.

– Успешен път! Пазете се! – каза Еванс на тръгване. – Помнете, ако стигнете върха, догодина ще ви бъде леко.

Сега в лагер VIII останахме шест души – Лоу, Грегъри, Анг Нима, Пемба, Хилари и аз. Часовете се изнизваха бавно, ние лежахме в палатките, стараейки се да се стоплим, и пиехме големи количества чай, кафе, супа и лимонов сок. По-късно извадих малко сьомга, бисквити и плодове и макар че никой не беше гладен, се помъчихме да хапнем по малко. През цялото време се вслушвах в плющенето на вятъра по брезента на палатките. Щом се усилеше, ме обземаше безпокойство, а щом отслабнеше, се чувствах по-добре. От време на време излизах навън и заставах на вятъра и студа, отправил поглед към планинския връх над нас.

Настъпи втората нощ, а времето все още бе лошо. Лежахме в спалните чували, притиснати един до друг, и дишахме „нощния кислород“, а сахибите вземаха хапчета за сън. Лежах в тъмнината, заслушан във вятъра, и си мислех: „Трябва да спре. Трябва да спре, за да можем да тръгнем утре. Седем пъти съм ходил на Еверест. Обичам Еверест. Но седем пъти е достатъчно. Оттук трябва да стигнем до върха. Трябва да стане сега. Сега или никога…“. Измина час, след него друг. Бавно, безкрайно бавно се влачеше времето. Задрямвах, събуждах се и отново задрямвах. В полусън умът ми продължаваше да работи… „Колко хора са загинали на Еверест – като на бойно поле. Но някой ден човекът ще победи. И когато победи…“ Мислите ми летяха далеч. Спомних си за професор Тучи и как той веднъж ми каза, че ще ме представи на Пандит Неру. Ако сега стигнех върха, наистина можеше да се случи. След това си спомних за Соло Кумбу, за моя стар дом, за баща си и за майка си. Мислех за тяхната вяра в бога, как те се молеха за мен и сам се помолих на бога… и на Еверест. Вече не мислех, а сънувах. Присъниха ми се якове, лудуващи на пасището, после едър бял кон. Шерпите вярват, че е хубаво да видиш насън животни. И ето че те се явиха в моя сън. Някъде зад яковете и коня се мярна още едно видение. Високо, бяло, целунало небето…

Човекът от Еверест

Автобиографията на Тенсинг Норгей
„На Чомолунгма от името на всички шерпи и вскички алпинисти в света.“

За автора

Тенсинг Норгей е роден през 1914 г. в Непал. Точната дата на раждането му не се знае, но е известно, че е роден в края на май. По-късно Норгей избира датата 29 май за свой рожден ден, защото тогава изкачва Еверест. Покорителят на Чомолунгма всъщност се ражда с друго име, но по препоръка на виден лама, който му предрича величие, името е променено. Като малък той също известно време се обучава за лама, но бяга от манастира, в който е изпратен, а след това цял живот съжалява, че е останал необразован. Участва в многобройни експедиции, седем от които до Еверест. Едва на последната, заедно със сър Едмънд Хилари достига върхът. Норгей е не просто най-добрия шерпски катерач на своето поколение, а и първият азиатец с обикновен произход, който достига световна слава. След изкачването на Еверест ръководи тренировъчен център за алпинисти в Дарджилинг, а по-късно основава и собствена компания.
Умира в Дарджилинг през 1986 г.

За книгата

Книгата „Човекът от Еверест“ е не просто разказ за един обикновен човек, който се изкачва до най-вискотата точна на Земята, а откровена изповед с благодарност и смирение. Тенсинг не веднъж отбелязва, че двамата с Хилъри изкачват Еверест само защото други преди тях са проправили път. Ето защо победата не принадлежи на един човек или на една нация, а на цялото човечество.

Норгей се ражда в подножието на Хималаите и посвещава живота си на планината. С помощта на американския писател Джеймс Рамзи Улман той проследява пътя си до върха, като последователно разказва за британските експедиции от северната стена, ужасяващата експедиция до Нанда Деви; нелегалния опит да изкачат Еверест с Ърл Денман; швейцарските експедиции, които достигат рекордна за времето си височина; и разбира се, за експедицията на сър Двон Хънт, която в крайна сметка се изкачва на върха.

В своята автобиография Норгей не просто разказва за физическите изпитания и саможертвите си в планината, а и за всичко, което тя му е дала. За да бъде човек добър алпинист, смята Норгей, той трябва да притежава не само способности, а и спортсменски дух и благородство.

Отзиви

„Тенсинг, един обикновен човек от планините, който за нула време се превърна в международен герой. Тенсинг, който винаги е бил джентълмен, никога не позволи на славата да повлияе на семплия му начин на живот. За мен беше чест да бъда негов приятел.“
Джон Хлавачек, бивш директор на „Юнайтед прес“ за Индия

„Тенсинг Норгей е бил на повече експедиции до Еверест от всеки друг и ако някой е „заслужил“ да достигне шърха, то това е именно той.“
Кристофър Ранд, „Ню Йоркър“

„Историята на един самобитен мъдрец, докосването до който беше за мен изключително удоволствие и преживяване. След което, струва ми се, съм по-богат в познанията си за Човека с главна буква, за истински стойностните хора.“
Симеон Идакиев, журналист и пътешественик

Автор: Джеймс Улман
Издателство: Вакон
Консултатнт катерене: Момчил Дамянов
Превод: © Захари Рашков
ISBN: 978-619-7300-Размер: 142×210
Корица: Мека
Дизайн: Издателство „Вакон“
Цена: 17 лв.
Националност: Английска
Редактори: Виолета Савова, Кристина Димитрова
Коректор: Мариана Пиронкова

vakon.bg
vakon@vakon.bg

Зареждане на …