четене на карта

Всяка карта си има легенда, но правилата са общи.

Осеверяване (ориентиране)

Осеверяването е първата операция при работа с карта. Обикновено на картата е указан северът, ако не е така, то, гледайки под нормален ъгъл надписите на населените места (както е нормално и удобно за четене), ние гледаме картата от юг на север. За да отговаря това, което виждаме на картата на терена, се прави следната операция – слагаме компаса върху картата така че северът на скалата на компаса да съвпада със севера, указан на картата. След това завъртаме картата и компаса едновременно до положение, при което стрелката на компаса съвпадне със севера на скалата и съответно на картата. Едва след това можем да сме сигурни че посоките на картата отговарят на действителните.

Изчисляване на мащаб

Обикновено мащабът е като пропорция, например 1:600 000. Това означава, че един сантиметър от картата отговаря на 600 000 сантиметра от местността. За да получите разстояния в километри, делите на 100 000, тоест при дадения пример 1 см от картата отговаря на 6 км от местността, ако няма много стръмни участъци, ще са ви необходими около 1,5 часа, за да преминете това разстояние. Големият наклон скъсява разстоянието по карта, но не и времето за изминаване, защото движението става по-бавно.

Каква информация можем да получим от една туристическа карта

– разстояние между обектите по хоризонтала (изчислява се по мащаба)
– денивелация (разлика във височините) между обектите – изчислява се чрез вертикалния мащаб – по броя на хоризонталите
– наклон (стръмнина) – изчислява се според гъстотата на хоризонталите (по-гъсти означава по-стръмно и обратно)
– вид на терена – било, склон, долина, плато; покривка – гора (иглолистна, широколистна, клек), трева, скали, наличие на реки или езера, заблатени местности
– наличие на пътища, пътеки
– надморска височина на хижите, върховете и някои възлови точки (обикновено превали)
– наличие на постройки и вид на постройката
– наличие на чешма/извор
– наличие на селища и жп гари
– разположение на ски писти и ски пътища, на лифтове и влекове
– катерачни обекти
– направление на главните и второстепенните планински била
– лавиноопасни места
– за някои карти – цвят на лятната туристическа маркировка и положение на основни маркировъчни знаци

Някои карти дават и други, по-подробни сведения, но и горният списък е достатъчно внушителен.

Когато картата се чете внимателно, може да се придобие много добра и сравнително пълна представа за маршрута и планината като цяло. Най-важното условие обаче е картата да бъде ориентирана правилно. Трябва да се отбележи, че въпреки точността, винаги има известни отклонения на картите и/или компаса, така че, освен в случая с военните карти, никога не бива да се разчита изцяло на картата. За доуточняване на представата може да се използва пътеводител или разказ на човек, който познава терена, или, ако сме на терена и има видимост – собствените впечатления. И най-точната карта може да има някакви отклонения, затова не се доверявайте сто процента.

Автор Явор Стоянов, публикувано за първи път в journey.bg

Коментари