хижа Плевен

Хижа Плевен е една от най-добре поддържаните и популярни сред туристите хижи в Централна Стара планина. Този район предлага разнообразни възможности за походи. Ето няколко идеи, от които можете да се възползвате, ако отседнете в хижа Плевен.

Хижа Плевен – връх Ботев

Продължителност: 3 часа
Хижа Плевен е много удобна изходна база за изкачването на старопланинския първенец, но само през лятото тъй като през зимата много пасажи от пътеката към него са лавиноопасни. Почти през целия път се разкриват прекрасни панорами към дивия лабиринт на Северния Джендем. От хижата в южна посока маркираната пътека пълзи през гористия хребет Мургата, излиза на откритото било и се спира на малката скалиста площадка Пещта.

Оттук пътеката завива на изток и траверсира косо, като постепенно набира височина. Тя минава високо над надвесения над Джендема скалист връх Купата (Кралимарковска купа), над пещерата Водните дупки и след като пресече левия изворен приток на река Васильовица с рязък завой на юг изскача на седловината при заслон Христо Ботев. Оттук в източна посока, по серпентините на гъсто маркираната билна пътека връх Ботев се изкачва за около 30 – 40 минути.

Хижа Васил Левски – хижа Плевен

Продължителност: 5 часа
От хижа Васил Левски покрай Говедарника до местността Дюза се върви в продължение на 1 час по пътя за хижа Рай. Оттук пътеката, ясно очертана през тревистите пасажи на високопланинските пасища и маркирана със стандартна маркировка върви в северна-североизточна посока и пресича река Дериндере близо до извора й. В същата посока последователно се пресичат река Канлъдере и река Хайдука, минава се северно от връх Побита глава и се излиза на седловината при заслон Христо Ботев (2050 м.).На 250 – 300 метра преди да се достигне заслона, от основната пътека в север-североизточна посока се отделя пътеката за хижа Плевен.

Тя прехвърля седловината между връх Ботев и връх Безименния и отначало се спуска право на север, като с няколко извивки на два пъти пресича изворния поток на река Василковица, северно от главното било на планината. След като се спусне на около 150 метра под главното било, пътеката, която се провира през големи скални отломъци и висока алпийска трева, рязко завива в западна посока и траверсира стръмните северни склонове на връх Безименния и Млечен чал. Под нея остава Северния Джендем. На сравнително късо разстояние се пресичат стръмните и скалисти корита на пет леви притока на река Василковица – Елачов дол, Трите купни, Шейтанска река, Въртележката и Кралимарков поток, като се минава непосредствено южно от връх Купата и се излиза в местността Пещта – малка скалиста площадка северно от връх Млечен чал. Оттук се завива рязко в северна посока и по стеснения хребет Мургата, през рядка букова гора се слиза на Бъзов дял – вододел между река Лява Видима и река Кривинишка, където се издига хижа Плевен (1390 м.).

Местност Мазането- хижа Плевен- връх Ботев

За начало на маршрута се използват градските автобуси от Априлци до ВЕЦ „Видима“. От ВЕЦ-а до местността Мазането (4 км.) се пътува пеша по асфалтов път около 1 час. От Мазането се тръгва по добре маркирана и ясно открояваща се туристическа пътека и след още един час се стига до хижа Плевен. След почивка може да продължите на юг по маркираната пътека, която след 2-3 часа ще ви отведе до билото на първенеца на Стара планина – връх Ботев.

Около 40 минути след хижа Плевен пътеката започва да се движи хоризонтално по ръба на живописния Северен Джендем. Тук имате възможност да се наслаждавате в продължение на 1 час на непристъпните зъбери и канари от най-живописната част на Стара планина. При ясно време гледката от върха е величествена. На югозапад се наблюдават могъщите очертания на Рила и назъбеният профил на Пирин. На юг тъмнее лабиринта на легендарните Родопи. На север се редуват безкрайни възвишения, които постепенно се снижават към Дунавската равнина. На върха времето бързо се променя, за това след като се насладите на гледката и добре отпочинете, побързайте по обратният път за хижа Плевен.

Априлци – хижа Плевен – връх Ботев – хижа Рай

От квартал Видима на град Априлци се тръгва на юг по шосето за ВЕЦ Видима. Шосето следва Стърна река – начален приток Видима, пресича я след 1,5 км. по мост и се разклонява, продължава се по лявото отклонение. Върви се по западния бряг на реката и се подминават хижа Видима и ВЕЦ Видима. На юг над изворите на реката е връх Кралимаркова копа, а на изток са гористите ридове Малък и Голям Осрядък. При водослива на началните притоци на реката, шосето свършва с площадка за обръщане. Започва много стръмно изкачване, с множество къси завои през букова гора по източния склон на рида Бъзов дял.

Излиза се на билото му, където се постройките на хижа Плевен, Планинската спасителна служба и др. Маршрутът продължава да се изкачва на юг по същия рид. След преминаване на рядка букова гора се достига местността Мургата – по-равно място, след което изкачването на юг продължава из наклонени пасища. Пътеката се разклонява – право напред продължава стълбовата маркировка на зимния маршрут за връх Ботев по парапета на връх Млечния чал.

Летният вариант (лавиноопасен и забранен за движение през зимата), завива на югоизток през пасищата. На запад в ниското остава долината на Кривинишка река, на изток – в пропастта под Северния Джендем са петте начални притока на река Лява Видима – Кралимарков поток, Въртележката, Василковица (двата й ръкава – улеи – Дяволска река и Трите Купни пресичат най-непристъпната част на Северен Джендем), Елачов и Мушичин Дол.

Пътеката минава край извор и каменна кошара, разположена в местността Пещта – малка наклонена поляна и неусетно се изкачва нагоре и на югоизток. От разклонението за Млечния чал, до седловината при заслон Ботев, пътеката носи името Кривините. След Пещта се прекосяват два стръмни лавинни улея с леденостудена вода. Преодолява се стръмнината над местността Кралимарковата копа. Пътеката се провира из камънаците на трети улей и заобикаля стръмен тревист ръб. Под него гърмят водите на Дяволска река и тъмнее отворът на голямата пещера – Водните дупки.

Следва още по-стръмната част от маршрута – от ляво и от север под краката е бездната на река Василковица. На среща – на изток тъмнеят Джендемските стени, набраздени от тревисти корнизи. Пътеката завива право на изток, промъква се под стръмните, открити склонове на възвишението Трите купни и с остър завой на юг се изкачва на седловината между върховете Безимен и Ботев, където е и заслон Ботев.

От тук се следва стълбовата билна маркировка и се изкачва връх Ботев. От върха се продължава на юг, по серпантини от изток се обхожда стръмната (вечна) пряспа. Пресича се река Пръскалска и по наклонен терен продължава спускането на юг. Достига се скална площадка над Райските скали, откъдето добре се виждат пропастите на Южния Джендем, отсрещните върхове Чуфадарица, Белчу, Хайдута и Равнец, Калоферските Купени и Хайдуттепе, ниско долу в пропастта, като кутийка се вижда и хижа Рай. От тук поема, така наречената Тарзанова пътека, осигурена с парапет. През зимата тя е лавиноопасна! Пътеката излиза в подножието на Райските скали, откъдето с четири големи завоя по стръмно пасище се спуска на пътеката от хижа Левски за хижа Рай. Тръгва се на изток. Пресича се Пръскалска река, образувана от водопада Райското пръскало и се достига хижа Рай.

Хижа Яворова лъка – хижа Плевен

Преходът е доста дълъг, около 7 часа, но е добре маркиран. От хижа Яворова лъка се тръгва по черен път и след около 350 метра се достига разклонение, от където се продължава по левия път. След около 1,5 часа се стига до запустели бараки в местността Бряза. От тук започва много стръмно изкачване право на изток за около 2,5 часа. Излиза се на просторни поляни – Новоселски поленици. Те се пресичат за по-малко от 1 час, след няколко минутно спускане се стига до малка река, извираща от връх Жълтец. Тя се пресича и за около 1 час по хоризонтална пътека през букова гора се стига до хижа Плевен.

Хижа Плевен – връх Костенурката

От хижа Плевен маршрутът се изкачва на юг по рида Бъзов Дял. След преминаване на рядка букова гора се достига местността Мургата – по-равно място, след което изкачването на юг продължава из наклонени пасища. Пътеката се разклонява – право напред продължава стълбовата маркировка на зимния маршрут за връх Ботев по парапета на връх Млечния чал. След изкачването на Млечния чал се поема по билото на запад с леко спускане към връх Жълтец, следва спускане по стръмния западен склон на върха, известен като Брустовете.

След късо разстояние се излиза на равното и тясно било от източната страна на връх Костенурката. Този връх обикновено се подсича от север. Това е част от билния маршрут хижа Добрила – връх Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина. Не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен. За алпинистите представлява траверс от ІV б категория на трудност. При хубаво време и добра видимост предлага неповторими гледки към Северна и Южна България. Част е от прехода Ком-Емине.

Снимка Pleven hut/хижа Плевен

Коментари