Хижа ПробойницаМаршрутът е част от похода Ком — Емине. От хижата се тръгва в източна посока през поляна, обрасла с хвойна, или на североизток през гората и се излиза над горския пояс. Над него, траверсирайки високо южния скат на главното било, върви път, доста каменист на места. По пътя на изток се минава покрай малка кошара (15 мин.), а след още 10—15 мин. се излиза на широка седловина в западното подножие на вр. Чамляку. Продължава се на изток, като се подсичат южните му тревисти склонове. Билото постепенно се разширява, покрито с тучни през лятото пасища и много боровинки. На юг се очертават понижения, чиито дъна са изпъстрени от губилища (понори). В тях завършват редица слепи долинки, които водят началото си южно от главното било. След около 50 мин. (общо 1,25 ч.) се достига до самотно стърчаща върху заравненото тревисто било канара, висока 6—7 м. Оттук в североизточна посока се открива панорама към скалистия хребет на вр. Тодорини кукли. В същата по- сока се отделя ясно очертана и маркирана пътека, по която за около 30 мин. се изкачва вр. Тодорини кукли. Тази пътека всъщност подсича западните склонове на върха и северно от него се раздвоява — лявата слиза (север-северозападно) към Клисурския манастир, а дясната води на североизток към Вършец и Спанчевци.

Както всеки личен връх от Балкана и Тодорини кукли на- родът ни е свързал с легенди и предания. Една от тях вълнуващо разказва за смелата, красива българска девойка Тодора, предпочела смъртта пред бейския харем. Популярна е и друга легенда. Тодора се хваща на бас, че ще се качи среднощ на върха и ще изпреде една къделя (кукла). Тя се качила, забила хурката, изпрела къделята, но като рекла да стане, престилката й била закована от хурката. Изплашена, Тодора дръпнала по-силно престилката си, хурката се откачила и момата политнала от скалите.

Основната пътека продължава на изток. За около 15 мин се преодолява заобленото тревисто гърбище на главното било южно от Тодорини кукли. Оттук се открива широка панорама на запад към масива на Ком и на юг към Понор. На изток е скалистата драперия, която опасва северните скатове на вр. Зелени рид и Крушачки връх. Следва леко и приятно спускане в изток-югоизточна посока през затревен терен, изпъстрен тук-там с интересните образувания каменни венци и каменни рози — с диаметър до няколко метра, изградени от плочести скални късове във формата на обръч. При венците те затварят в средата петно от землеста маса, а при розите землестата маса липсва. Това са типични периглациални форми и в този дял на Стара планина (а и изобщо в Западна Стара планина) досега не са описва- ни. Обикновено те са характерни за високите алпийски региони на Рила и Пирин. За около 15 мин. (общо 2,10 ч.) се слиза на седловината западно от вр. Зелени рид. Пейзажът на север е много близък до този на Северния Джендем в Калоферска планина. Ниско долу се вижда и Вършец, а на юг и югоизток — Понор и наподобяващите бастиони върхове Връшника, Горния и Долния връх.

Продължава се на изток по път през значително заравнен терен — класически фрагмент от денудационна повърхнина. Пресичат се южните полегати склонове на Зелени рид, а след това — и на Крушачки връх, и за 1 ч. (3,10 ч.) се стига Червената локва — малко копановидно понижение върху главното било, в което се задържа вода. Името идва от червеникавия цвят на долнотриаските скали, които изграждат тук билото на планината. Народното умотворение не е отминало равнодушно и тази местност — има легенда за цвета на водата.

От Червената локва пътеката леко повива на североизток и след 500—600 м. започва да се спуска на изток към изворите на р. Пробойница. За 15 мин (3,25 ч) се стига до каменен заслон близо до границата на гората. Тази местност се нарича Врелото или Дяволския проход. Всъщност проходът, по-точно превалът, е седловината непосредствено западно от вр. Калугерска кукла, който се издига на главното било и ясно се вижда оттук. Това място е възлово и при мъгливо време трябва много да се внимава. Оттук вляво (на изток) се отделя пътеката за х. Бялата вода, а вдясно, близо до заслончето има извор с вода за пиене. Пътеката за х. Пробойница (дясната) продължава косо и навлиза в горския пояс. Пресичат се няколко потока с малинак около тях — десни притоци на оформената вече р. Пробойница (върви се високо по десния й долинен склон), и след 10 мин. се излиза на сечище (общо 3,35 ч). През сечището за още 10 мин., сред буков подраст, млади фиданки от клен, борчета, малинак и ягоди се слиза на чакълиран горски път при стара рампа за товарене на трупи и полуразрушен заслон за добитък (общо 3,45 ч). По пътя се върви десетина минути, след това се изоставя и се продължава по марки- рана пряка пътека през букова гора, сечище и пак гора. След 5 мин. отново се излиза на пътя (4 ч.). Достига се мост, по който се минава на левия долинен склон. След 15 мин. има втори мост. След още 15 мин. по пътя се стига до горски бараки и сеновал, а след 7—8 мин. се излиза в района на хижата (общо 4,30—4,45 ч.).

Хижа Пробойница се намира на левия долинен склон на реката. Новата сграда (завършена през 1977 г.) е водоснабдена, електрифицирана, с вътрешни санитарни възли. Около нея има построени десетина бунгала. Капацитетът на хижата е 100 места.

От този маршрут има вариант — към х. Бялата вода или с. Дружево. От каменния заслон около изворите на р. Пробойница се продължава на изток, по лявата пътека. Тя е също маркирана. С леко изкачване или по хоризонтал се подсичат южните гористи склонове на върховете Калугерска кукла, Равната кукла, Малък Щавеляк, Голям Щавеляк и Кривото дърво. Пресичат се няколко потока — леви притоци на Пробойница. За около 1,15—1,30ч (общо 4,30 ч от х. Петрохан) се стига на обширни поляни и кошара южно от вр. Криво- то дърво. Продължава се на изток и след 15—20 мин (4,45— 4,50 ч), траверсирайки южните склонове на вр. Смильова могила , се стига в югозападните му поли при Хайдушкото кладенче — превърнато сега в каменна чешмичка. Възпоменателен надпис сочи, че по тези места минала четата на Панайот Хитов и Филип Тотю. Тук тя бивакувала за кратко време. Това място е също възлово — оттук на югозапад се отива за х. Пробойница.

От Хайдушкото кладенче Пътеката завива на север, след това на североизток и само за 15 мин. достига седловината западно от вр. Жалова могила. На юг, в подножието на Смильова могила се вижда огромен валог, в чието дъно блестят водите на няколко езерца. Това място също е възлово. На изток, минавайки южно от вр. Жалова могила, води път, който над дружевските махали Осеноравен и Дело, южно от вр. Янева глава за 1,30—1,45 ч. стига до с. Дружево (3,15—3,30 ч. от Дяволския проход, 6,30—7 ч. от х. Петрохан). Другият (ляв) път заобикаля вр. Жалова могила от север, промъква се надлъжно през плитка долинка в североизточна посока и достига седловина- та в южното подножие на вр. Лиса могила. Оттук на север за около 1 ч. се слиза до х. Бялата вода (3,10—3,25 ч от Дяволския проход, 6,30—6,45 ч. от х. Петрохан).

Внимание: Информацията за този маршрут е взета от книгата СТАРА ПЛАНИНА Пътеводител с автори Тодор Ненов и Георги Чорчопов. Описанието е актуално към 1987 г. и е възможно да има промени спрямо това, което четете тук.