Маршрутът от хижа Македония до хижа Предел е популярен туристически маршрут в южната част на Рила, достигащ до нейната граница с Пирин. В летните месеци се преминава от доста туристи, туй като отсечката между тези две хижи е етап от международното трасе на Е4.

За да изминете този маршрут предварително се заредете с вода на хижа Македония. Снабдете се с храна за един ден. По пътя няма други хижи или населени места, където бихте могли да се набавите каквото и да било. Пригответе се за дълъг преход от 26 километра с голяма отрицателна денивелация във втората си част.

Следвайки червената маркировка маршрутът поема на юг, като веднага започва с изкачване през висок клек. Той е относително рядък и лесен за преминаване, тъй като пътеката е добре утъпкана. Изкачвайки се, от лявата ви страна ще остава Малък Мечи връх (2474 м.).

На около 1.3 км. от началото на маршрута, наляво се отклонява синя туристическа маркировка. Тя води към хижа Добърско. Надясно поема червената маркировка, която води към Предела. Съветваме ви да продължите право напред и нагоре. Там е връх Мерджика 2485 м. От него се разкрива красива обзорна гледка. Назад можете да видите върхове от другите дялове на Рила, подаващи се иззад Голям Мечи връх 2617 м. Гледката на югоизток е не по-малко впечатляваща. Там долу в ниското ще видите равнината, заключена между Рила, Пирин и Родопите. И ако като нас случите там долу в ниското да е мъгливо, ще видите нещо настина приказно.

От тук до връх Капатник (2170 м.), намиращ се на 14.7 км. от хижа Македония, маршрутът е много приятен за вървене. За мащабите на Рила, той може да се определи почти като равен и дори с лек наклон надолу в по-глобална перспектива. Пътеката е ясно очертана, но има няколко отклонения, за които трябва да внимавате. Затова хвърляйте по едно око на GPS-a или проучете добре маршрута предварително. Важни точки са подсичането на връх Парангалица отляво (5.8 км. от началото), където отляво се включва зелена маркировка, а след 2.5 км. е отклонението надясно за горната станция на Картала. На 10.5 км. пък е отклонението за хижа Чакалица.

Гледките са много хубави във всички посоки. Право напред е Пирин, който започва бавно да се приближава към вас с всеки изминат метър. Изглежда като непреодолима преграда, някак си навъсен и сърдит на фона на зеленото приветливо рилско било, по което вървите. Всичко е много хубаво, докато стигнете връх Капатник. Той е удобно място за почивка. Намира се почти по средата на маршрута и го разделя на две основни части. Ако до сега сте вървели по равна (с тенденция на слизане), удобна и сравнително добре маркирана пътека, от тук нататък следва стръмно слизане без никаква маркировка.

Предстои 1 километър на стръмно слизане през висока трева и камъни, което е изключително опасно. Трябва да бъдете много внимателни, защото най-малката грешка, може да ви доведе до контузия или до нещо доста по-сериозно ако се суринете (както казват из нашия край) по стръмния склон надолу. Липсата на маркировка прави нещата още по-неприятни. Отделете си повечко време за тази част от прехода и нека кратката му дължина не ви заблуждава, минава се изключително бавно. Дружеството, отговорно за този участък би следвало да се засрами. Според мен този участък, и то от международен туристически маршрут Е4, не е поддържан с десетилетия.

Спасението идва при една градинка, до която води горски път, достъпен за джипове. Пътеката (официалното Е4) следва пътя съвсем за малко и почти веднага се вмъква вдясно от него. Само като погледнахме през какви шубраци трябва да минем, веднага взехме решението малко да си удължим прехода, но да вървим по далеч по-удобния път. Така или иначе, по-късно той пак се сливаше с пътеката. Съветваме ви и вие да направите същото.

Някъде след 18-ти километър трябва да се отклоните от черния път вдясно, тъй като той поема в съвсем друга посока от вашата крайна дестинация. Следват отново храсти, коприви и никаква маркировка. И така докато най-накрая не достигнете долината на река Мразеница, където пътят става удобен за вървен и с малък наклон надолу.

Остават едни 6 километра трамбоване до хижа Предел, които са си направо скучни в сравнение с гледките от началото на прехода. Маршрутът преминава през няколко почивни станции и лагери, докато достигне до шосето Симитли – Банско, по което за кратко трябва да тръгнете наляво в посока зимния ни курорт. Не след дълго ще видите красива дървена табела, която указва мястото, където трябва да напуснете шосето вдясно. От тук остават само още няколко стотин метра и вече сте при крайната точка на маршрута хижа Предел, където условията са повече от перфектни.

Целият маршрут е 26 километра и нас ни отне 9 часа и половина да го изминем. Така, че ви съветваме да тръгнете рано, за да стигнете навреме.

[wp-review id=“6740″]