хижа бялата вода

Маршрутът обхваща най-източната част на Козница и най-западната част на Врачанска планина. От х. Бялата вода през моста над р. Бащица се тръгва по маркирана пътека, която върви по къса долинка в изток-североизточна посока. Тя следва левия долинен склон. След 15 мин. пътеката се прехвърля по десния долинен склон, минавайки покрай изоставена едноетажна сграда. Оттук, главно в източна посока, започва продължително изкачване (1 ч.) на серпентини през смесена (бук и бор) гъста гора.

Изкачването завършва на тревиста седловина между вр. Червената кукла на юг и вр. Каменна стърга на север (1,15 ч.). Продължава се в юг-югоизточна посока през разредена стройна букова гора и след 10 мин. (1,25 ч.) се стига до просторна поляна — валог с няколко понора. Поляната се пресича надлъжно в югоизточна посока и се достига плосък и нисък вододел (1,45 ч). Тук се хваща черен камионен път, по който в почти източна посока се слиза във валог, чието дъно е нашарено от понори (1,55 ч). В южна посока се отклонява път, който след няколкостотин метра се свързва с пътя х. Пробойница — с. Дружево. Право на изток от валога се издигат две плоски връхчета, разделени от плитка седловина. Южното връхче се казва Янева глава. Пътят се промушва през седловината и слиза на заравнено стъпало (2,10—2,15 ч), откъдето като на длан се вижда с. Дружево. На юг са куполът на Ржана с вр. Козница и Щадимо, Голема планина с Чукава и Издремец. До селото се слиза за около 20 мин. (общо 2,35 ч.).

Село Дружево има редовна автобусна връзка с Миланово и гара Лакатник, а източно от него (2,5 км.) през Дружевската седловина минава Вършецкият проход — с редовни автобусни линии от и за Вършец. Северно от селото надигат чела върховете Голема поляна и Гарванец.

Продължава се на изток по асфалтирания път за Дружевската седловина през мах. Турица (20 мин.) и покрай, бунгалата на „Есперанто“ се стига до прохода (3,10 ч.). Оттук на юг шосето води към с. Миланово (с разклон за Враца) и Лакатник, а на север — към Вършец. Точно на изток се вижда стръмна, добре маркирана пътека. По нея, минавайки високо над Мошатски дол, покрай извора Мошата и кошара, се стига до шосето Миланово — Враца за около 1 ч (4,10 ч.). Тръгва се по шосето на изток, но се върви само 5—6 мин. Преди да завие на юг, то се напуска и се тръгва покрай дървени електрически стълбове (има и маркировка). Отново се излиза на шосето в м. Коритата (4,50 ч.). Тук има две каменни чешми с корита — едната под, другата над шосето. От Коритата то прави няколко остри завоя, преди да излезе на превала. Тези завои се пресичат по пряка пътека в североизточна посока. Излиза се на превала югоизточно от вр. Виля глава (5,10 ч.). Тук шосето прехвърля билото на Врачанска планина и спускайки се по северните склонове към Леденика и Враца, минава съвсем близо (1,5 км.) от х. Пършевица, за която има и разклон.

Маркировката продължава в почти източна посока, към оголеното каменисто и окарстено главно било на Врачанска планина. След около 25 мин изкачване (5,35 ч) се достига билото. Оттук на изток се вижда близкият вр. Пършевица, а по-нататък е Бегличка мо- гила. На запад се вижда почти цялото било на Козница с вр. Тодори- ни кукли. Продължава се на изток през силно окарстен район, малко северно от главното било покрай стълбова маркировка. Тя минава през самия вр. Пършевица (при мъгла за препоръчване е да не се от- клонява от нея). Малко преди върха се отделя ясно очертана пътека, която заобикаля от юг по хоризонтал и отново извежда на стълбовата маркировка — източно от вр. Пършевица, на широката седловина между него и вр. Бегличка могила. Тя е осеяна с много валози, понори, карови полета и езерца (6,20 ч.). Оттук лесно и бързо може да се изкачи вр. Бегличка могила.

Пътеката слиза косо в североизточна посока. До х. Пършевица се отива за 30—40 мин. (общо 6,50—7 ч.). Хижата е разположена в северозападното, покрито с букови гори подножие на вр. Кръстанова могила. Електрифицирана е, водоснабдена, с вътрешни санитарни възли. Капацитетът й е 70 места. В околностите има удобни терени за ски. По шосе отстои на 25 км от Враца.

Внимание: Информацията за този маршрут е взета от книгата СТАРА ПЛАНИНА Пътеводител с автори Тодор Ненов и Георги Чорчопов. Описанието е актуално към 1987 г. и е възможно да има промени спрямо това, което четете тук.