Хижарски дневници

хижарски дневници

Той е хижар. Не помни от колко време вече. Сякаш вчера за първи път се качи до хижата, а то цяла вечност изминала от тогава. Дните му се прескачат едни връз други в трудности, в празници, в мраз и пек, а компанията му правят само пристигащите и заминаващите си туристи.

От известно време усещаше, че все по-често се задъхва от обичайните хижарски задачи. Пътят от село започна да му отнема все повече време и с все по-малко багаж на гръб. Може би наистина вече беше време да я остави тая пуста планина и да се прибере при децата в града. Да, време беше, но не и преди да завърши и последната страница от своя хижарски дневник…

Я се каам Горан, ама сички от край време ми окат Жеко. Че си каете – оти? Епа оти от мънечок съм от ЦеСеКа. Играат ли чорбарите маиням сичко и седам да гледам. Жена, деца, рода… нищо ма не интерсува. Таа моя мания не моеше да се скрие по никакоф начин (а немаше и защо) та бех известен у целото село баш е те със тава те. Че знам сите играчи кои некога са играли за тоо отбор, поименно, с фамилии, рожденни дати, коги са родени, от дека са, колко гола са фкарале, на кой отбор, у коя минута и те така те.

Ама от сички най-ми беше любим Петар Жеков. Ей, нема такоф играч у целата световна история, е са съм готов да се подпишем къде каете и да спориме с вазе цел ден и цела вечер, ако по некаква си ваша шашава причина не сте на мой акъл за това.
горан
Ако ви сретнем некъде мое “драсти” и да ви не каем, ама нема как да ви не обясним за последнио мач на ЦеСеКа (да не дава Господ да са паднале) надлъго и нашироко, а подир тъва нема как да не стигнеме и до Петар Жеков. И да не дава Господ па да сте от Лефски…

И те така те от Горан, сички почнаа да ми окат Жеков това, Жеков оново, Жеков трето. Ама явно Жеков им се виде длъго, или па гладни се бея ората у селото та почна да изиждат В-то и така станах Жеко. Бас ловим, че младите у село си мислат, че верно така си се каам – Жеко. Некой ден като ми напишат Горан на некролого, обезателно требе да турат снимка, че ората нема да знаат кой е умрел.

ДЕН 1
И тоа същио ден ме сретна поп Васо и ми вика “Жеко, знайш кво?..” Викам му “Знам, знам дедо Попе. Знам ама си имаше дуспа секак. А съдията требеше да го изгони Сиракоф още преди полувремето. Ако Жеков още играеше, ехей..” С триста зора некъде поп Васо успе да запре обичайната ми пледоария и да ми обясни, че кмето на опщината е решил да праи старата хижа къде ено време беше училище горе на Бръдо. От некъде намериле пари и щеле да я ремонтират. Та дирили, кой да седи там да варди, да пали печката и некой ако сбръка да дойде да му тури чай нещо, супица и да има къде да легне човеко.

Та вика поп Васо дъл сакам я да съм тоа важен за туристическио отрасъл у селото човек, къде да я връши таа работа. Щело там да си седим горе у планината на жешко, да си гледам мачове на теана, ‘раната ми подсигурена, а и некой леф можело за арчлък да ми дават. Да ги питам дека, че арчим баш те тоа единио леф, ама айде, те – съгласих се. Жената избега одавна, децата и они фанаа по Софията. Чих да го дирим у село?!

Дадоа ми една значка, пише “ХИЖАР” на неа, лаесе още се метерее некъде по дома, и ми викат утре да идеш до хижата да я огледаш. Оно я, че идем, ама не вервам нещо да а останало от нея да ви каем. Ено 10 годин е затворена поне и тава а разграбено, и пльочките сигур са свалиле и кабелите от стената са изскубле ама като сте рекли да съм хижар (и оно ей с те таквия големи букви) па да идем…

Следва многообещаващо продължение…

Коментари

Ще харесате и това