Хижарски дневници – ден 3

Публикувано от
Зареждане на …
Ако за първи път попадате на хижарските дневници на нашия герой Горан, по-известен сред съселяните си като Жеко, по-добре прочетете първо началото на неговата история. ТУК започна всичко. За онези от вас, които са чели историята до тук, следва ден трети от хижарските дневници.

ДЕН 3
Съпре опщинската Нива на кмето бъш у дворо на некогъшната хижата (преди това училище, а още преди това един гявол знае още какво).

– Здравей, бай Горане! Как си – изока се на среща ми Кмето.
– Мори какоф байко съм ти я бре, нъл си по-дрът от мене?
– Хей, голям майтапчия е нашият Горан. Нали, госпожице Строева?

Тия последните думи беха закачливо подфърлени къмто едно баш арно моме, къде слазаше из другата вратница на джипката. Убавица, къде ако не беше на годините на черка ми, сигур чех да я закачим нещо. Ама те нали и Кмето е тука, се пак към некакво приличие требеше да се придръжаме.

– Добър ден, господин Горан – изписука един гласец, къде да се чудиш от нейната устица ли излезна или некое маче настъпих без да сакам.

– А добър ден, госпоице. Добре си ни дошла по нашио край, ама ти некога на плаина не си ли одила?! С тия токчетия къде си навлекла ич нема да стигнеш млого далече – не можех да се стръпим да не я заядем.

– Горане, моля те. Спазвай все пак някакво възпитание – среза ме Кмето – госпожица Строева е от София и е на посещение в нашата община по въпросите на туризма и в частност хижата.

Хм, оно и моите деца са у София, ама скоро не са идвале, ни по въпросите на туризма, ни по некакви други въпроси. Таа, че да е некой поганец, къде не е излизал из канцелариите, ама те сега е дошла по туристически въпроси, видиш ли. Верно поганец, ама убаф.

– Е, я да си кажем, че оно у плаината се не оди така – опитах се малко от малко барем да замажем, първото лошо фпечатление къде бех оставѝл.

– Горане, виж сега – подфана кмето, като поизправи малко крайчетата на устата, къде бея се провисили надоле, зарад нефелните ми обноски – Събрали сме за да ти обясним за хижата, за плановете на общината да развие силно планинския туризъм в района. Процес, от който ти ще бъдеш част и то много важна част. Мога да заявя, че ти Горане, ще бъдеш крайъгълният камък на планинарството по тези земи и след време ще се превърнеш в истинска легенда, за която ще разказват планинарите вечер край огъня, по форуми и по социални мрежи.

На последното малко се напрегнах, оти не знам дали е ставало на въпрос до сега, ама я чуем ли за социалисти ми се наежва козината по гръбината и почвам да пцувам. Кмето ми обЯсни, че не било това къде съм си го мислил най-напреде, а било нещо с компютре, телефонье и други работи, къде младѝте били забили нос у тех.

– Да, наистина господин Горан – пак отвори уста мачето – Вие наистина имате шанса да възродите този край, да му вдъхнете нов живот и да го поставите отново на туристическата картата на Родината. Защото както е казал нашият основател Алеко Константинов „Опознай Родината, за да я обикнеш“.

Не продумах оти видох бръже, че не сме на един акъл с тия ора. Не знам вия дали сте се опитвали да убедите некой у нещо, къде он си нема и понятие от него. Афиф работа. Трай си да ти е мирна главата, викаше баба ми ено време.

– Горане, сега ще направим оглед на помещенията, ще опишем всичко и ще подпишем документите – нареди Кмето.

Зафанаа се за работа и двамината (да не верваш). Зеа та разплатия едни карти, едни чертежи и фанаа да пишат нещо. Подир тъва зафанаха да оглеждат. Жална работа. Они с ени официални дреи, а хижата целата у паужини. Писаа, що писаа, гледаа, що гледаа и кмето каза, че са свършили работа, а и било станало вече време за обед.

– Госпожице Строева, в заведението долу до реката, предлагат страхотна пъстърва, а собственикът ми е личен приятел – рече кмето, а момето се подръпа малко (уж имали още работа) подръпа се, па кандиса. Дадоа ми да подпишем некакви документи. Толку длъги беа, че и до утре да ги четим нема да сколасам. Подписах им ги, оно човек на дума ако нема вера, та на некаква артия ли че има?!

– Добре. Бай Горане, ние сега тръгваме. Ти си сега тука вече отговорник за обекта, хижар да го наречем. На теб ще разчитам да стопанисваш обекта. Скоро с теб ще се свържат от туристическото дружество, за да започнете работа по освежаването на помещенията. Огледай и ти нещата и виж от какво ще имаш нужда – нареди Кмето и поведе момето къде Нивата.

Толку им беше работата, па и не беше малко. Днешната админестрация поработи малку па седне да си почине. Не като ния ено време. Трепееме се от сабаале до тевно да строиме комунизъмо. Минава си времето, изменя се като човек как съ изменя. Тъва от мене да го знаете.

Да са зафатам и я, че работа ме чека. Дай да я видим, че стане ли таа съборетина верно на хижа некогаш или макя.

Следва продължение…

Зареждане на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.