Хижарски дневници – ден 2

Ако по някакво злощастно стечение на обстоятелствата сте пропуснали началото на разказа за нашия герой хижар Горан, ето ТУК можете да го прочете преди да се захванете със случките през втория ден на хижарството му.

ДЕН 2
Сабаалем се събудих от радиото къде шес часо. Миналио път коги идва сино, ми направи апарато да са пуща сам и сега си се будим сека заран със сръбите. Друго си е деньо да ти почне с Мирослав Илич, па и некоя новина чуе човек…

Отворих ладилнико, а вътре сал една лютеница ми се пули на среща, две яйца и малко сланина останала. Кък да е, апнах и днеска нещо колко да залъжем гладо. В интерес истината (ако въобще па има некакъв интерес у нея) наблегнах си повече на сланинявото оти път требеше да бием по гората. Нали се водим нещо като хижар вече та, че требе пак да понавикнем на оденье като едно време. Нашта хижа не е много далече от селО, ама колко и да е оденье си е до горе. Не знам дъл’ беше баш добре да са зафащам с тия работи, ама по нашио край поминък нема много много и секоя работица къде мое да зафанеш не е за изпущанье. Тава нема какво да се лъжеме.

Зех да се стегам малко по малко па почнах да си мислим. Оно ако верно стане таа работа с хижата оно че си требе на некой кокошките най-малко да дадем. Айде кучето и мачето може и с мене да ги зеем. Сам се не седи у плаината. Че го мислим като дойде. А оно щеше бръже да дойде ама кой ти си е вервал тогава.

Пригласих некой залък и водица малко у едно торбе и фанах гората къде се вика. Изначало пъто от селО до хижата е почти равен. Минува се през реката, покрай на ората градините и после леко се катери по горските чукари. Не знам дали ви казвах, ама наща планина е ниска, ниска ама много убава. Има си сичко – и дръвя, животни секакви, пещери, скали, а гледки… не мом да ви ги опишем, оти както вече сте забелезали, дар слово немам кой знае колко млого.

Селото остана вече зади мене и почна да става леко изнанагорно. Я, некой направил мъненко навесче с пейки и маса до чешмата. Евала на тоа къде е са е сетил. Не спирах оти оно е на 15 минути от центъро на селото и ако от сега почнем да приседвам нема да стигнем и до ютре сабаалем.

Одим си я лека по лека нагоре и фанаа да се чуат ловджийте да подокват. Наше село има бая стабилна дружинка и при сека възможно излазат из гората. Редко да ударат по нещо, ама те… колко да не се дома да им окат жените бива. У тоя момент се замислих, че тия у опщината надали им е минало през акъльо, че ако некой рече да дойде до тая хижа има не малка вероятнус да го отстрелят по погрешка авджийте. Замислих се, ама бръже ми мина… кой е требало да мисли, да е мислил, я съм за друго пошел.

Остана ми пукотевицата зад гърбо и се качих на билото. От те тука те се види ако не и най-убавата глетка окол селото. Старопланински връове накъде и да се обърнеш, Витоша, Рила, а е те там на запад се види и любимио ми връх, къде сигур над 20 пъти съм го качвал като по-млад. Ееех, убави времена беа. Беа ама си отидоа. Его е отсреща маалата къде едно време и училище имаше даже, сега нема и един човек, ни едно животно да каем. Гробница, а едно време беше толко убаво.

Изоставени къщи

Превалих билото барабар с цифките под носо, дека ми беше нажалело, и почнах да се спущам накъде хижата къде вече се видеше. Чудно, покриво седеше и дупки у стените се не видеа, ама още бех далеко, а и очите ми не беа като едно време, коги видех като орел. Нищо, скоро щех да разберем каква е работата. До хижата имаше къде час оденье.

Час ама едно време, сега сичко е урасло с трънье и пафит, къде го викаме по нашио край и часо стана два до дека стигнем. А като стигнах се фанах за главата. Ама оти ли, се едно съм очеквал нещо друго… Оно една къща, имот ако речеш, не стегаш ли го по малко секи ден, това че падне до де да видиш и оно късмет че имаш ако ти не падне връз главата.

Докъто се дзверим у мойо нов дом (че ви го опишем следващио път кога седнеме така пак да си приказваме) гледам, че некакоф джип да иде оздоле, откъм съседното село от юг. Двамина беа отпреде. Караше го кмето на опщината. Веднъга го познах оти лани ми дава 30 лева да гласувам за него. Зимах ги, кък ви рекох по-рано, оно по нашио край е сиромашия, нема какво а са праи. До кмето седеше некой, ама първоначално неможех да го разпознаем бъш как требе оти бе още далече. Че ги почекам, лаесе къде мене са пошли.

Според теб кой седи в джипа до общинския кмет? Младата и напориста активистка от централата на партията, от която е издигнат кмета, Нежност Изписана или неговият братовчед, 120 килограмовият Брадат Белогорски, известен с нечистите си далавери из региона?

Коментари

Ще харесате и това