Характеристики на спортното ориентиране

Публикувано от
Зареждане на …

ориентиране

Определянето на главните посоки като способ за ориентиране е известно още от дълбока древност. Тогава хората са ги намирали приблизително с помощта на звездите и други местни предмети. Развитието на науката позволява да се изработят по-съвършени съоръжения, с чиято помощ по-точно и по-бързо се извършва придвижването в непозната местност. Постепенно, в течение на много години се създават основните предпоставки за възникването на ориентирането като спортна дисциплина. Първите прояви на този спорт са в скандинавските страни, където най-осезателно се е чувствала нуждата от различни способи за ориентиране при движение в непозната гориста местност.
Трите основни фактора, определили бъдещото развитие на ориентирането като състезателна дисциплина, са гористите райони, топографските карти и бусолите.

Най-ясна представа за характерните особености на спортното ориентиране може да се придобие, ако се проследят действията на състезателя. На старта всеки получава специална топографска карта, върху която е отбелязан целият състезателен маршрут. Контролните точки посочват последователността, която трябва да се спазва при преминаването им. Следователно картата е единственият източник на цялостна информация и връзка с особеностите и характеристиката на местността и маршрута като цяло. Придвижването по състезателното трасе дава неограничени възможности за изява на цялостната подготовка, тъй като всеки състезател определя пътя на движение между контролните точки самостоятелно в зависимост от техническите, физическите, тактическите и психологическите особености на своята подготовка.

Творческият подход се определя още и от теоретичното и практическото познаване на картата и от умението на състезателя да избере като междинни ориентири тези теренни форми и местни предмети, които ще му осигурят точно движение към контролната точка, без да се получават съществени отклонения от избрания път, което води винаги до значително увеличение на времето. По-голяма част от ориентирите състезателят трябва да запамети, за да може да поддържа по-високо темпо на придвижване, което може да бъде нарушено, ако се налага много често да се спира и да се сравняват избраните междинни ориентири от картата с действителното им разположение на местността. Това е характерно за по-посредствените състезатели, докато майсторите сравняват ориентирите по време на бягането при относително висока скорост и голямо психическо напрежение. Именно тази разлика в подхода групира състезателите в различни категории и класи.

Висококвалифицираните състезатели благодарение на продължителна и целенасочена тренировъчна дейност са в състояние по-бързо да обхващат ситуацията и да се ориентират правилно в нея. За това допринася високото ниво на развитие на зрителната памет, което обезпечава запаметяването на междинните теренни форми и местни предмети. По време на бягането тази категория състезатели очаква последователното явяване на запаметените ориентири, което допринася за поддържане на определеното темпо. Посредствените състезатели са принудени да спират при всеки междинен ориентир, да сравняват и уточняват покритието между картата и местността. Като се има пред вид, че в едно състезание обикновено се поставят 15—20 контролни точки, може веднага да се отчете допълнителното време, което се губи за уточняване на обстановката, свързана с междинните ориентири. Те могат да бъдат 4—8 за всяка отсечка, свързваща две контролни точки.

Освен първичната информация, която е получил от картата за особеностите на маршрута (тя сама по себе си не е достатъчна да обезпечи нормалното движение по състезателното разстояние), състезателят задължително трябва да получава и допълнителна информация, свързана преди всичко с разположението на теренните форми и предмети на местността, отговарящи на обозначаването им в картата. Когато липсва единство между предварителната и текущата или допълнителната информация (това е обратната връзка, без която трудно могат да се вземат най-правилните решения), това означава, че избраният вариант на движение не се спазва, и състезателят разбира, че е допуснал грешки, които с помощта на допълнителната информация трябва да коригира. Освен чисто външната информация състезателят получава и информация за състоянието на организма по отношение на поносимостта на натоварването, която става често причина за намаляване на темпото.

Коригирането на пътя винаги е свързано със загуба на време и неговите количествени показатели зависят от редица фактори. На първо място трябва да се посочи рутината на състезателите и възможностите им за анализ и синтез на преминатото разстояние. На второ място е психическата устойчивост на състезателите, свързана със саморегулиране на емоционалните състояния, породени от неблагоприятното развитие на спортната борба. Такива ситуации са характерна особеност на състезателната практика и имат голямо влияние върху психическото равновесие на състезателите. Като отражение се появява известна несигурност в собствените сили, страх, напрежение и (което е най-важно и най-опасно) несъгласуваност в работата на центровете на кората на главния мозък. Като резултат е задълбочаването понякога на първоначално допуснатите грешки, което извежда състезателя напълно от равновесие и тогава се вземат най-неадекватни решения.

Различията, които се получават понякога между предварителната информация от картата и текущата информация по време на движението се дължат, от една страна, на известни неточности в оригиналната топографска карта и от друга, на голямото психическо напрежение, което за състезателите със слаба психическа подготовка се оказва решително за допускане на груби грешки, които не могат да бъдат свързани само с недостатъци в техническата и тактическата подготовка, а са плод на умора и голямо напрежение. Такива грешки в спокойна обстановка са недопустими за всички категории състезатели.

Нашите наблюдения показаха, че добрите състезатели, изпаднали в такава ситуация, благодарение на трайно изградени механизми в резултат на дългогодишна подготовка могат много по-бързо да регулират собственото си поведение. Необходимостта от изграждане на такива механизми се определя и от непрекъснато увеличаващата се скорост на придвижване по състезателните трасета. Увеличената скорост поставя нови изисквания пред състезателите. Този, който претендира за класиране в челото, не може да си позволи при определяне на варианта за придвижване да спира за продължително време. Това състезателят трябва да прави в движение, като намалява малко темпото, което не може да се отрази чувствително върху общото време.

Общият ръст на спортното ориентиране до голяма степен се определя и от очертаването на състезателните маршрути. От техните качества зависи до голяма степен изявата на състезателите. Връзката състезател — съдия може би никъде не е така здрава, както при спортното ориентиране. Маршрутните трябва да бъдат очертани по такъв начин, че да изискват от състезателите изява на цялостната им подготовка, а не само на отделни страни. Ако маршрутите не отговарят на класата на състезателите, те не могат да изиграят онази роля, която им се определя за повишаване на спортното майсторство. Грижите, които се полагат за квалификацията на съдиите, трябва да бъдат насочени към запознаването им с най-съвременните тенденции за очертаване на маршрути, определящи се преди всичко от световните първенства.

Развитието на спортното ориентиране се определя и от състоянието на топографските карти и бусолите. Необходима е постоянна реамбулация на картите (нанасяне на новата ситуация, възникнала на местността след първото отпечатване на картата).

В зависимост от средствата за придвижване състезанията по ориентиране се разделят на две групи. Към първата се отнасят тези, които не изискват използуване на допълнителни средства за придвижване — т. нар. пешеходни състезания. Във втората група са тези, при които се използуват различни технически средства. Това са ски-, коло- и мотосъстезания. С най-голяма популярност се ползуват пешеходните състезания. Разкриват се големи възможности за развитие и на ски-ориентирането с включването на тези състезания в системата на световните първенства. Останалите видове са все още в своя зародиш.

Видове състезания по ориентиране

Обикновени състезания. Това е най-разпространената форма на организация и провеждане на състезания. Характерна особеност при тях са големите възможности за лична изява в състезанието поради свободния избор на вариант за движение между контролните точки на състезателния маршрут. Това прави от обикновените състезания най-съвършената форма за провеждане на състезания по ориентиране, защото осигурява големи възможности за творческо прилагане на целия арсенал от знания, опит и тактическа зре¬лост. Най-често тази форма на организация и провеждане на състезания изисква от състезателите задължителна последователност в преминаването на контролните точки в зависимост от тяхното номериране. Много рядко състезателите могат самостоятелно да определят последователността. Това става при зимните състезания.

Маркирано на местността трасе. Трасето задължително се маркира с флагчета. Изискванията към състезателите са много по-различни от тези при обикновените състезания. Тук всеки състезател получава чиста топографска карта и е задължен да отбележи в нея точното разположение на контролния знак, който среща по пътя на движението си. При отклонение в точността се дават наказателни точки, които се прибавят към времето за преминаване и така се определя класирането. Този вид се използува само при зимни състезания и като тренировъчно средство при летните.

В зависимост от броя на участниците състезанията по ориентиране се разделят на:

Индивидуални. При тях всеки сам решава задачите, свързани с ориентирането по маршрут. Когато състезателят е ползувал чужда помощ (движил се е с друг или е разпитвал други хора къде се намират контролните точки и т. н.), се декласира.

Патрулни. Съставът на патрула е от няколко души, които решават съвместно задачите в състезанието.

Щафети. Цялото състезателно разстояние е разделено на постове в зависимост от броя на състезателите в отбора. Най-често при мъжете те са четири, а при жените — три. Всеки пост има самостоятелен маршрут, чиято дължина е по-малка, отколкото при обикновено състезание. Движението в отделните постове се осъществява по свободно избран път. Стартирането на първите постове може да се извърши по няколко начина — с масов старт (всички състезатели от първи пост тръгват едновременно), групов старт и интервален старт. При последния начин се налага след завършване на първия пост да се направи изравняване на времето и следващите да бъдат пускани с интервал, равен на разликата между времената на състезателите от първи пост.

Според времето за провеждане състезанията се делят на дневни и нощни, според продължителността — на едноетапни и многоетапни, а в зависимост от класирането — на лични, отборни и лично-отборни.
Според квалификацията им състезателите се разделят на три класи — елит, А и Б. Тяхното определяне става от Българската федерация по ориентиране и се извършва в началото на всяка календарна година в зависимост от предхождащите спортни резултати.

Характерна особеност на спортното ориентиране е наличието на контролно време, за което всеки състезател трябва да пробяга маршрута. Просрочването му води до декласиране. Контролното време поставя бариера пред участието на тези състезатели, които не са подготвени за състезанието. Определянето на контролното време става в зависимост от възрастта, пола и класата на състезателите, като на всеки километър от състезателния маршрут, измерен по въздушна линия, съответствува определено време. Друга характерна особеност на спортното ориентиране е изискването за изключителна точност на придвижването — за преминаване през всички контролни точки от състезателния маршрут. Пропуските в това отношение водят също до декласиране, дори когато се отнася за неясен отпечатък в контролния картон на състезателя за някоя точка.

Голямо и разнообразно по своя характер е значението на спортното ориентиране. Всички състезания и голяма част от тренировъчните занимания се провеждат при непосредствен контакт с природните фактори — слънце, въздух и вода. Това се отразява преди всичко върху здравословното състояние на участниците. Честите неблагоприятни атмосферни условия, при които се провеждат състезанията и тренировъчните занимания, правят от състезателите здрави и калени хора, с развити до най-висока степен волеви качества. Многобройните изисквания оказват благоприятно влияние върху възпитаването на такива качества, като смелост, решителност, находчивост, съобразителност, вземане на бързи решения при трудна и постоянно изменяща се обстановка. Високата емоционалност, която съпътствува всички състезания, прави от състезателите жизнерадостни и приветливи хора.

Състезанията по ориентиране са важно средство за патриотично възпитание на младежта. Малко са районите в нашата прекрасна родина, в които да не са бродили състезателите по ориентиране. Лозунгът «Опознай родината, за да я обикнеш» не е само пожелание, а насъщна нужда за опознаване на страната и разширяване на кръгозора на състезателите.

Спортното ориентиране има голямо приложно значение не само за състезателите но и за всички туристи, алпинисти и любители на планината. Чрез участието си в различни състезания те привикват да се ориентират в непозната местност при по-сложна обстановка, Веднъж свикнали да правят това при трудни условия и голямо психическо напрежение, те лесно биха се справили и с трудностите по време на алпийски и туристически прояви, когато се налага правилно да се ориентират. Участието в състезания по ориентиране подготвя нашите младежи за влизането им в казармата. С придобитите топографски знания те могат по-лесно да се нагодят към изискванията на заниманията, провеждани в непозната местност. Познанията ще им помогнат по-добре да се справят с новите условия на учение.

Международните състезания и обменът, който се извършва между различните страни, съдействуват за опознаване на други народи и за повишаване на общата култура на състезателите.

Поради голямата емоционалност състезанията по ориентиране са прекрасно средство за активен отдих в почивните дни. В съвременния етап от развитието на нашето общество при петдневна работна седмица въпросът за свободното време придобива изключително актуален характер. Състезанията по ориентиране имат това предимство, че позволяват на всички членове на семейството да участвуват в различни маршрути съобразно подготовката и възрастта. Големите възможности, които спортното ориентиране предоставя на всички любители на природните красоти, в най-скоро време ще превърнат състезанията по ориентиране в едни от най-масовите у нас, така както е в скандинавските страни.

Активната почивка сред природата не може да не се отрази и върху производителността на труда. Редица изследвания в това направление говорят, че именно такъв активен отдих се отразява най-благоприятно върху възстановяването на силите на организма, а оттук — и върху възможностите на индивида за по-висока производителност на труда.

Автори: Г. Атанасов ИВ. Янакиев, М. Златанов, Г. Жълтов, TP. Джамбазов, К. Долапчиев, АС. Николов

Зареждане на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.