Туристическата маркировка в планината

маркировка

От съществена роля за всеки турист е познаването и правилното използване на различните видове маркировка в планината. Затова в редовете по-долу ще поговорим за целите и задачите на маркировката, видовете маркировка и маркировъчните знаци. Маркировката в планината се използва за обозначаване на туристически пътища, водещи до туристически, алпийски и други обекти, като: хижи, туристически или алпийски лагери, водоизточници, върхове и планински била, пещери, природни феномени, архитектурно-исторически и етнографски обекти и др.

Маркирането на туристическите пътеки се извършва от Българския туристически съюз и неговите членове – туристическите дружества. Българският туристически съюз маркира предимно билните и зимни маршрути във високопланинските части, както и обектите на международния туризъм. Туристическите дружества маркират маршрутите от изходните пунктове до туристическите хижи, между хижите, както и от стопанисваните от тях хижи до билната маркировка.

Туристическата маркировка има за цел да информира, улесни, подпомогне и обезопаси движението на туристите по време на походи. Туристическата маркировка осигурява достъпност до съществуващите природни дадености и охраняемите природно-защитени обекти с минимална намеса в околната среда и запазването им от отрицателното въздействие на човешката дейност.

Според начинът на изпълнение туристическата маркировка е бива лентова и образна. Лентовата маркировка представлява хоризонтален трилентов знак с боя или друг материал, в който средната линия е основният, водещ цвят, а страничните линии (отгоре и отдолу на водещия цвят) го открояват за привличане на вниманието.

Образната маркировка представлява различни условни знаци: надписи, табели, номерации.

В изходните пунктове маркировката започва с художествено оформени маршрутни табла (схеми). На възлови места с широк обзор се поставят панорамни разяснителни табла. На места, представляващи опасност за живота на туристите по маркираните туристически маршрути (алпийски ръбове, пропасти, лавиноопасни места, свлачища, каменопади, пещерни отвори и др.), се изграждат обезопасителни съоръжения.

МАРКИРОВЪЧНИ ЗНАЦИ

Маркировъчните знаци са условни знаци, които, поставени на определени места, указват посоката на пътя, обектите, разстоянието до тях, отклоненията, опасните места по маршрутите и др. Пътят върху маркировъчните знаци се обозначава чрез цветни водоравни линии или условни знаци: връх, хижа, извор, езеро, водопад, лавина опасност, забранена зона и др. Цветовете на маркировъчните знаци биват основни и спомагателни. Основни цветове са: червен, зелен, син и жълт, а спомагателен е белият цвят.

Основните цветове се поставят на маркировъчните знаци, отделени един от друг. Когато основният цвят е само един, цветната линия се поставя между две бели линии. По този начин се полагат цветните линии върху дърветата, камъни, скали и др. Посоката на движението се определя със стрелка под надписа на маркировъчния знак.

Маркировъчните стълбове могат да бъдат железни и дървени с височина над земята от 250 до 350 см и 60 до 100 см под земята. Маркировъчните стълбове се боядисват с блажна боя в контрастни на снега цветове – черни и жълти ивици с широчина 20 см.

Маркировъчните туристически знаци са указателни, предупредителни и забранителни. Маркировъчните туристически знаци се изпълняват в предупредителен жълт до оранжев цвят, надписите се нанасят с черни букви. Указателните знаци са с форма на правоъгълник без заострен край (осведомителни табла) и изобразяват нагледно в схематичен вид по-важни туристически пътеки и обекти, осведомяват за характера на местата или обектите, разстоянията до тях, както и за маркиране на кръстовища и трудни за ориентиране места и др. Указателни знаци са и панорамните табла върху които чрез снимки, схеми или азимути се изобразява околния обзор. Таблата се поставят на видно място в селища, в изходните пунктове за туристическите обекти и хижите.

Указателните знаци с форма на правоъгълник с един заострен край (стрелки) се използват за маркиране при рязка смяна на посоката по маршрута и при отклонение от основния маршрут до близки обекти: чешми, красиви местности, природни феномени, върхове и др. Върху заострения край на стрелките се полага основният цвят, с който е маркиран съответният маршрут. Предупредителните знаци се използват за маркиране на препятствия по пътя и за изостряне вниманието на туристите.

Забранителните знаци се използват за маркиране на всички опасни места и обекти, където е забранено движението. Върху тях се изобразява условния знак за опасност и се надписват с думи “Минаването забранено”.

ПОСТАВЯНЕ НА МАРКИРОВКА

Маркировъчните знаци трябва да се поставят така, че да се виждат и намират лесно и от двете посоки на движението. Маркировъчните знаци се поставят успоредно на маркирания път, а съобразно условията – и челно. Маркировъчните знаци върху дърветата се поставят на 220 см над терена така, че да се забелязват лесно и от двете посоки. При липса на дървета маркировъчните знаци се полагат по скали, дънери, стабилни камъни и др. В гъсто обраслите горски райони маркировъчните знаци се поставят по-близо един до друг с боя по дърветата.

Маркировъчните знаци трябва да се поставят един от друг на такова разстояние, че да осигурят добра ориентация през целия път. При излизането на големи поляни и открити места в горските райони /сечища, пожарища и др./, посоката на влизане отново в гората се отбелязва ясно с допълнителни стълбове и маркировъчни знаци. При маркиране на пътеки, които се събират на едно място, се използва многоцветна лента.

На кръстовище маркировъчните знаци се поставят веднага след кръстопътя, като в близост до него се поставя втори и трети знак, за да няма съмнение за правилната посока. При маркирането в гори, открити райони и била във високите части на планините, маркировъчните знаци се поставят върху железни или дървени стълбове, които се номерират поредно от съответния изходен пункт. Маркировъчните стълбове се забиват и укрепват здраво в земята и се бетонират.

Във високите части на планините и там, където летните и зимни пътища не съвпадат, следва да се прави лятна и зимна маркировка. При липса на постоянна зимна маркировка, на маркировъчните стълбове от лятната маркировка – там, където се отделя безопасния зимен път, се поставя указателна табела, сочеща зимния път.

Не се поставят маркировъчни знаци върху отделни подвижни предмети – отрязани дървета, подвижни камъни и др. За временна лятна маркировка, освен указаните и утвърдените вече знаци, по изключение могат да се използват и каменни пирамиди.

Материалът е извадка от наредбата за туристическа маркировка в планината на Българския туристически съюз

Коментари

Ще харесате и това