Туристическа дестинация Три могили

село червен

Маршрутът „Три могили” е един от върховите по красота маршрути. Той включва част от Западните Родопи и част от Източните, защото територията му обхваща част от водосборната зона на р. Арда, която е границата между Западните и Източните Родопи. Това показва, че надморската височина по тези места е около средната за Родопите. В територията, която този маршрут преминава има както характерните белези на Западните Родопи – прекрасни гори, високи обгледни чаалове, красиви превали, така и тези на Източни Родопи – ерозирали и залесени с черен бор места, скални комплекси, част от които са принадлежали към култовите места на траките, други поради някаква причина недокоснати от тях. Които обичат Родопите посещават обикновено западната им част и то средния им запад – Персенк, Върховръх, Пампорово.

За Велийца, Каялийка и другите родопски дялове от далечния им запад не са и чували. Пловдивчани посещават май-много частите на Родопите близо до града по северните им скатове. За моя радост обаче срещнах пловдивска група която разглеждаше култовата тракийска скала до с. Долна Мурга и по разговора с тях разбрах, че те доста добре познават и райна на Безводно. От там те бяха съзрeли тази скала и бяха дошли да я разгледат. Дано да има и други като тях, които с този постинг да насоча към нещо наистина стойностно, което да им послужи като база за по-широко запознаване с красотите и забележителностите на Родопа.

Маршрутът „Три могили” започва от с. Червен. При с. Орешец има една силно наклонена скала, по която са били бутани крадците и насилниците в миналото. Веднаж изпързалял се по тази скала спиране няма, а накрая се скача от около 2 метра. Скалата се вижда от горната част на селото. От тук започва отклонението за х. Марциганица, която предлага два прехода. Единият е запознаване с карстовия й район, а другият е посещение на резервата Червената стена. От него постройките на Бачковския манастир изглеждат като кибритени кутийки. Там има интересни цветя и борове без връх, нагоре се разширяват.

Втори преход може да се осъществи от с. Мостово, наречено така на естествения си земно-скален мост. От селото може да се достигне до християнското светилище Кръстовръх. И за този маршрут трябва един ден, като колите се оставят в с. Мостово докато бъде изкачен Кръстовръх.

Трети интересен преход е този до тракийското светилище Белинташ, което е уникално. Това е най-голямото като площ единично скално светилище. Наречено е Камъкът на Белин заради монолитната му скала, докато останалите им светилища са разположени на много скали по поречията на различни реки. Най- голямото е това до с. Дъждовница, голямо е също и това по р. Харманлийска, по р. Арда при железния мост. Имената на тези светилища се свързват със скала и окончават на КАЯ. Напр. Илкая, в превод Лековитата скала. Аз преминах през каментатаа й халка, тя е до с. Воденичарско. Няма да описвам светилището Белинташ, то е уникално, непременно трябва човек да се изкачи по желязната стълба, която заменя двете направени от траките скални стълби.

Ако остане време може да се направи красив преход от селото под светилището, Чоторова махала, до село Мостово, като се върви покрай река Сушица. От двете страни има смазваща скална красота…

Четвърти интересен обект тук е скалата Инкая. В превод това наименование означава скала, която има навес, плитка пещера. Скалата не е от най-големите, но е много интересна. Покрай нея минава римската магистрала от Тополово до Смолян. На много места тя е съхранена 100%. Тъй като този преход е кратък включвам към него още една скала, Къзкая, което означава Момичешка скала. От определен ъгъл скалата наподобява забулено момиче. Тази скала е отделен връх по вододелното било на Родопа, тя е сцепена. От цепнатината към долината на реката Саръяр /Жълто дере/ красота е уникална – сипейно-каменна пустиня, скали, оазиси със селца.

Пети красив преход е този от прохода Инкая до Кръстовръх. Минава се покрай скалата Къзкая, после покрай още една в дясно, Караджакая, зад която е комплексът от манастири. Тук планината наистина наподобява кръст, в центъра на който е нашето християнско светилище. Тук наоколо светилищата са три – нашето, на траките и на мюсюлманите отсреща, Ениханбаба. По времето на възродителния процес някой взриви светилището на Ениханбаба, до днес остава неизвестен извършител.

Шести красив преход е изкачването на Сини връх, наричан някога Кокез, което означава билка. По този връх има много билки и цветя. От юг той е доста закръглен и мек, но от север пуска дълги скални спусъци. Този е най-високият връх тук, около 1500 м.

Седми красив преход е този към с. Бор, някога наричано Кокез. То е на отклонение от пътя за село Три могили. Самото село с каменните си къщи на такава височна, местоположението му, това, което се вижда от него, то е уникално. Има и две скали в района на селото. На изток се вижда цялата планина около Комунига, района на село Три могили, част от масива над с. Безводно, изключително красиво нещо.

Осми преход е този към с. Извор, разклонение от пътя за с. Три могили отвежда до него. И там е много красиво, но връх на красотата са няколкото скали, едната от които е много голяма и има пещера. Една пък е доста нависоко и се достига трудно.

И един последен преход – достигане с кола до с. Три могили. От него накъде да се тръгне просто не мога да препоръчам. То е на високо място между две долини, на реките Саръяр и на Хамбардере. От селото има пътеки за съседните махали – кози пътеки! – които хората ползват за да дойдат до селото и да си купят най-необходимото. По тези пътеки преминават само мулета, защото конете стъпват нашироко и не могат да се придвижват по тесни пътеки, докато мулето стъпва в една линия. От двете страни на рида има пътеки към долината, дясната река на която вече е заприщена от яз. Боровица. Наблизо има една махала Мумжидан на края на отделен къс рид, наподобяваща наблюдателен пункт към водосбора на всички дерета тук – село Кадънка, днес под язовира. Някога това дело е било едно от зимните свърталища на Емин Ага Балтълъ.

Свършвам до тук, но съм убедeн, че който oпознае този регион ще го обикне и ще направи естествената следваща крачка – ще се прехвърли оттатък, на Безводно. В аванс казвам, че там е още по красиво…

От блога planinitenabulgaria с автор Коста Иванов

Коментари

Ще харесате и това