Седемте Рилски езера

Публикувано от
Зареждане на …
През този юли planinar.org стана на пет години. Този период съвпада с времето, през което по-активно ходим на планина и използваме това, за да споделяме с вас нашите пътешествия из България. Можете ли да си представите, че за тези пет години, до сега никога не бяхме стъпвали на Седемте Рилски езера?

Ще си кажете, „Що за планинарски сайт, като никога не са били на езерата, та там ходят всички?!“ И точно тук се корени причината, поради която до сега заобикаляхме отдалеч тази визитна картичка на България. Когато ходим на планина търсим по-скоро уединение и спокойствие, което да ни позволи да се насладим на видяното и преживяното в пълна степен. От това, което бяхме чували и чели за Седемте Рилски езера, оставахме с впечатление, че уединение и спокойствие са последните неща, които ще намерим там.

И все пак решихме да отидем. Колкото и да е претъпкано, все някак ще успеем да се изолираме, за да не обръщаме внимание на тълпата и да се порадваме на прекрасната природа. В редовете по-долу няма да ви досаждаме с всеизвестни факти за езерата, които най-вероятно вече сте прочели, а просто ще споделим някои наши впечатления и размисли.

С лек горчив привкус оставаме от факта, че макар общината да се е погрижила за организацията на паркиране, в зоната преди лифта ни таксуват с 5 лева, за които не получаваме касова бележка. Бял кахър.

Ако сте решили да посетите това място не правете нашата грешка. Августовската събота е най-неудачния момент, който можете да изберете за това. Въпреки стремежа ни да сме „първи на лифта“ се наредихме на опашката малко преди 9 и се наложи да чакаме около 40 минути. Не е болка за умиране.

За онези от вас, които ще кажат, че като не ни се чака да бяхме се качили пеша ще споделя, че от впечатленията, с които останахме на връщане (слязохме пеша, заради три пъти по-голямата опашка за лифта на слизане) преживяването далеч не е магично. Вървейки по черни пътища, край нас сноваха нагоре-надолу високопроходими джипове, които извозваха най-нетърпеливите туристи на езерата. Прахолякът, който се вдига е доста неприятен за пешеходците, а в планината са пробити дълбоки коловози. Как е допуснато това в парка не мога да си представя. Но вероятно органите, които са отговорни за контрола по тези места са заети да глобяват търсещи евтина слава влогъри, които са „организирали“ хора да се качат на Мусала (повечето, от които деца между другото). Много жалка картинка. В тази връзка знаете ли, че капацитетът на лифта е 700 души на час? Сами си направете сметка, за колко време той ще качи 1500 човека до подножието на Седемте Рилски езера. И кой точно ще бъде глобен за тяхното организирано изкачване? Истината е, че езерата са превърнати в машина за пари.

Стигайки на хижата установяваме, че потокът от туристи е наистина значителен. Поемаме по червената маркировка към езерото Бъбрека и установяваме с изненада, че по нея не върви никой, абсолютно никой! Цялата навалица е поела по алтернативно трасе навярно собственокрачно прокопано от туристите. Поправете ни ако грешим, но доколкото сме чували движението в парковете е позволено само по установените маркирани туристически маршрути. Сигурно нарушаването на това правило подлежи на някаква санкция, но познайте дали някой беше глобен!

Ще си позволим да кажем няколко думи и за екипировката на туристите, които срещнахме. Не ни разбирайте погрешно, в никакъв случай не искаме да съдим когото и да било за неговия избор. Всеки сам решава как да тръгне нагоре. Някои даже се качват голи до Черни връх на Нова година. Наистина обаче трябва да има някаква поне минимална предварителна подготовка. За един ден срещнахме толкова много хора, които сякаш бяха тръгнали за Южния парк в София, а не на 2500 метра височина в Рила. Сетне се отваря само излишна работа на спасителите.

Гмуркачи и езерни хороводци, слава Богу, не видяхме. Но няма как да не споделим случката с една баба, която учеше внучето си как най-правилно трябва да се хранят рибките в Рибното езеро със солети. А колко мило беше, когато баща му извади една рибка, за да може малкият малчуган да я пипне, а сетне бе върната обратно във водата, все още жива.

По обратния път към хижа Рилски езера се разминахме с три кервана коне, които качваха багажа на дъновистите за предстоящия им празник (поне така твърдеше една възрастна жена край нас). Какъв ли ще е техният отпечатък върху Рила?

Разбира се, това са само размисли по теми, които лично нас ни натъжават. В никакъв случай обаче няма как да не споделим възхищението си от красотата на езерата и планината, която ги е пазила толкова време, а сега сякаш ги изоставя. Всъщност ще се убедите и сами колко е красиво от снимките и видеото по-долу. В случай, че не сте се уверили вече с очите си.

Призивът ни е пазете езерата, защото много скоро ще се превърнат в място, на което никой няма да иска да отиде. Стремежът ни да разрушим нещо толкова красиво е жалък и укорим. Защото ако на този световен феномен са се радвали нашите родители, децата ни може и да нямат тази възможност. Със сигурност това трябва да е общо дело на всички преки и косвени участници. Дали е по силите ни? Не знам, а казват, че съединението правело силата…

Зареждане на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.