Рила – факти и основни детайли

Публикувано от
Зареждане на …

Мальовица в Рила

Рила може да се похвали, че е най-високата планина в България и целия Балкански полуостров. Още повече, че в цяла Европа заема шесто място сред планинските първенци след връх Елбрус в Кавказ, връх Монблан в Алпите, връх Муласен в Сиера Невада, връх Ането в Пиринеите и вулканът Етна – 3340 м. Рила заема централна позиция в Балканския полуостров се явява негов главен хидрографски възел.

Кръстници на планината са траките, като й дават името Доункас, означаващо място с много вода. По-късно името й става Роула, което славяните променят до познатото днес Рила. Смисълът на името на се променя и буквало означава “водна планина”. Планината основно е съставена от гранит, мрамор, шисти и други. Рила е била заледявана на два път и това до голяма степен е формирането на нейния релеф. Множеството циркуси, ледникови долини, алпийските върхове и езерата свидетелстват за това.

Климат

Климатът на Рила е следствие от нейното географско положение на границата между континенталния и преходносредиземноморския климат, а микроклиматът – от височинните пояси и от почвената и растителна покривка. Най-ниската средна температура е през февруари. На връх Мусала тя е била -11.6 °С. На върха е измерена и най-ниската температура изобщо в България -31.2 °С. През август средната температура на върха е 5.4 °С, а абсолютния максимум е 18.7 °С. Ветровете в Рила духат най-вече от запад и югозапад. Количеството на валежите е значително, като на метеорологичната станция на Мусала се измерват годишно около 1200 мм., от които 80 % сняг.

Георгафия

По посока на часовниковата стрелка Рила има следните граници на север – река Джубрена, Клисурската седловина, река Клисурчица я отделят от Верила. Самоковското поле, Река Бистрица, Боровецката седловина, реките Малка Сливница, Сливница и Марица (до Долна баня) я делят от Ихтиманска Средна гора. Костенецко-Долнобанска котловина, река Марица, до сливането и с река Яденица, отделят Рила от най-югоизточните издънки на Ихтиманска Средна гора. На изток граничи с Родопите чрез реките Яденица и Юндолска, седловина Юндола, Люта река, Аврамова седловина, река Дрешенец и река Места до Разложката котловина. На юг – Разложката котловина. От Пирин е отделена чрез Раблевска река, седловината Предел, реките Кулина, Еловица и Градевска. На запад – Долината на река Струма от сливането и с Градевска до сливането с Джерман. Долината на река Джерман от сливането и със Струма до Дупнишкото поле. В така очертаните граници Рила заема площ от 2396 кв. километра.

Дялове на Рила

Въз основа на релефа и на характерни морфографски белези, планината се разделя на 4 дяла – Източна, Средна, Северозападна и Югозападна. За граници им служат реките – Черни Искър, Леви Искър, Бели Искър, Рилска, Илийна, Белишка и Станкова, както и билните седловини – Кобилино бранище, Кадиин гроб и Горни куки. Най-висок (абсолютно) и най-обширен от 4-те основни дяла е Източна Рила, която обхваща 37% от общата площ на планината. В Източна Рила се извисяват 11-те най-високи върха на планината, начело с Мусала (2925.4 м.). Източно от него (свързва ги тесният скалист ръб Трионите) е вторият – Малка Мусала (2902 м). До тях е и третият по височина и единствен между 2800 и 2900 метра – Иречек 2852 м. В този дял са езерните групи: Мусаленски езера, Маричини езера, Ропалишки езера, Якорудски езера и др. В Мусаленската група е и най-високото езеро в Рила – Леденото (2709 м.), разположено непосредствено северно под връх Мусала.

В Източна Рила има 9 туристически хижи и 2 високопланински заслона. На връх Мусала се намира най-високата метеорологична станция в Югоизточна Европа, построена през 1932 г. Средна Рила е най-малкият дял на планината – заема едва 9% от площта ґ. Нейният релеф обаче е най-алпийски със средна надморска височина – 2077.17 м. Средна Рила има две главни била – Скакавишко и Рилецко, разделени от долината на Рилска река. Свързва ги връх Канарата (2691 м.). Забележителни са и върховете: Рилец (2713 м.), Йосафица (2697 м.), Аладжа слап (2684 м.), Водния чал (2683 м.). Средна Рила е богата на ледникови езера. Тук са: Рибните езера, Прекоречките езера, Мермерските езера, Караомеришките езера, Джендемските езера, Манастирските езера. В този дял се намира и най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 212 дка. В Средна Рила има 3 туристически хижи и един високопланински заслон.

Северозападна Рила, която се дели на ниска и висока (алпийска) част, заема 24% от общата площ на планината и е трета по големина и по средна надморска височина – 1555.73 м.. Ниската и част обхваща продълговатата Говедарска котловина и т. нар. Лакатишка Рила, която е като предпланина на основния масив на Рила. Високата (алпийска) част се разделя на Мальовишки, Дамгски, Калински, Отовишки и Кабулски поддял. В Мальовишкия поддял се намират най-забележителните алпийски обекти на Рила и на България. Това са върховете: Мальовица (2730 м., символ на българския алпинизъм и планинарство), Купените (най-високият от тях – Големият Купен е най-високият в Северозападна Рила – 2731 м.), Еленин, Орловец, Злия зъб, Двуглав, Ловница, Петлите, Орлето и ред други. В този дял на планината се намират едни от най-големите и значими езерни групи – Урдините езера, Мальовишките езера, Еленските езера, Градинските езера, Поповокапските езера, както и най-голямата и известна езерна група на Балканския полуостров – 7-те Рилски езера. В Северозападна Рила има изградени 10 туристически хижи и 2 високопланински заслона.

Югозападна Рила обхваща 30% от планината – най-ниският дял, със средна надморска височина 1306.63 м. Дели се на две главни била – Северно, съставено от Мечивръшки и Цареввръшки поддял и Южно, разделено на Парангалишки, Капатнишки и Хърсовски поддял. Най-висок в този дял е Карааланица (2716 м.). По-забележителни са също Голям Мечи (2618 м.), Узуница (2606 м.), Царев връх (2378 м.), Капатник (2170 м.) и др. В Югозападна Рила има 2 туристически хижи. На територията на този дял се намира един от най-старите биосферни резервати в България – “Парангалица”, известен с вековните си смърчове.

Реките на Рила

От Рила водят началото си едни от най-известните български реки, изливащи водите си както към Черно, така и към Бяло море, т.е. през нея минава главният вододел на Балканите. Към Черно море се оттича единствено р. Искър, но нейният водосборен район в Рила е достатъчно голям, включващ началните притоци Черни, Бели и Леви Искър, както и много други по-малки. За начало на река Искър се приемат Чанакските езера в Северозападна Рила, близо до циркуса на 7-те Рилски езера.

Най-дългата българска река – Марица, както и р. Места, се вливат в Бяло море, извън територията на България. Първата изтича от Маричините езера, южно от връх Мусала, а втората отводнява южните склонове на Източна Рила. Обширен е и водосборният район на река Струма (извираща от Витоша), която обира водите на западните и югозападните склонове на Рила и също се влива в Бяло море, на територията на Гърция. По-важните рилски притоци са Рилска река, Джерман, Дупнишка и Благоевградска Бистрица.

Още за Рила в Wikipedia

Зареждане на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.