Размисли за планинари и молове

планинари

Не сте ли любители на природата, планинарите могат да ви се сторят малко особени хора. Ако някой НЕпланинар ги погледне отстрани, най-малкото би се учудил на не едно и две неща по тях. И как би могло да е друго. Представяте ли си как изглежда група планинари с 10-15 килограмови раници на днешните средностатистически тийнейджъри, заровили нос в смартфоните си на път за мола? Най-вероятно биха предизвикали насмешка. Странно защо, нали? Според вас, които сега четете това, предполагам намирате именно тези любители на моловете за странни, предпочели задушения град пред възможността дробовете им да заработят с пълна сила на 2000 метра надморска височина. Във всеки случай, каквито и културни различия да имат тези две социални групи, планинари и НЕпланинари, струва си да използваме вторите за да се погледнем отстрани през техните очи.

Ако някой не обича планината, най-вероятно трудно ще му обясните ставането рано, само за да вървите 10-12 часа до следващата хижа с тежка раница на гърба си. Да, наистина, така описано не звучи много привлекателно. Както вие много добре знаете, зад това описание се крият гледки за очите, които няма как да пресъздадете с думи или фотоапарат. Просто трябва да се вдигнете и да отидете до там с цената на някакви усилия. И точно усилията са онези, които каляват преди всичко волята и психиката, не само физиката ви. А и както обича да казва един приятел – в мола такива гледки няма.

Другите хора, които не са свикнали да пътуват често, като нас планинарите, правят дълги приготовления преди всяко тръгване. Ще ги видите да се тюхкат, да правят списъци от безполезни неща, които я ще забравят вкъщи, я ще ги вземат, но така и няма да ги използват или пък ще ги загубят там, където са отишли. Планинарят е друг човек, той е планиран и пресметлив. Оптимизира винаги багажа си, като взема със себе си само най-необходимото, защото знае, че в продължение на дни и десетки километри ще го носи на гърба си. Носи само полезни и важни неща, които предварително е подредил по най-точния начин, за да са му лесно достъпни и да не му тежат. Планината учи на ред.

Ако попитате един градски тийнейджър, да ви посочи нещо истински хубаво според него, или може би яко, ако това е думата, която използват в наши дни, то той или тя, най-вероятно ще ви говорят за дрехи, музика, спорт, коли, алкохол или други неща все от този сорт. Ако попитам вас, хората които използват всеки сгоден случай да се качат на високо в планината, знам какво ще ми отговорите – че няма по-хубави неща от залеза, потъващ в прегръдките на планински връх, от гледката от високо, когато гъстата мъгла се разстеле под нозете ви долу в ниското, от възможността да помогнеш на приятел в планината, изпаднал в беда, от уюта който предлага, една иначе позанемарена хижа, след като дъждът и вятърът са се опитвали да ви спрат километри наред. Иначе казано, все усещания, които няма как да изпитате, ако рядко напускате градската среда.

Планинарството не е просто прекарване на свободното време сред природата. То е много повече. То развива редица качества и умения в един човек. Способности, които той може да използва и в ежедневието си. Съществото му се отваря за нови усещания, чувства и емоции. Вижда света по друг начин, начин който му помага да оцени истински ценното.

Ако сте родител като мен, вярвам че ще се замислите дали би било добре за вашето дете да го възпитате в любов към планината, за да му дадете всичко онова, за което стана дума по-горе, и което самите вие харесвате. Независимо как ще изглеждат в очите на връстниците им, които са избрали кисненето по кафенета и кръчми. И по-добре така, България е голяма страна и място има за всички, според вкусовете им. А вие изберете правилния подход – „произвеждайте” планинари.

Апартхотел Елит 2

Коментари