От Хижа Демяница до Газейските езера

хижа Демяница

Откъдето и да се погледне Газейският циркус край хижа Демяница, той винаги приковава погледа. Тясното му и продълговато тяло е обградено от силно назъбените и заострени Ушици, Стражи и Газей (2761 м.) нa сравнително по-спокойните и свързани с тях Полежан и Каймакчал. Според някои автори името Газей произлиза от турската дума „гааза” – непобедим, непристъпен.

От хижа Демяница слизаме при устието на Газейска река и срещу течението й отначало по левия, а след водопада по десния й бряг бавно минаваме между блокове и канари. За около 1 час излизаме на поляната при изхода на циркуса (оттук до връх Каймакчал може да се отиде за 2 ч 30 мин., а оттам до Плешките езера — за още 1 ч. 15 мин. — 1 ч 30 мин). Навлизаме в тесния циркус и скоро стигаме до най-ниското езеро на 2319 метра н.в. с малко над 3 дка. площ. Оттук през мощни блокажи и морени, задръстили дъната на циркусните тераси се процеждат водите на останалите езера и дават началото на Газейската река. Провираме се през блокажите и пъплим нагоре. Встрани от нас остава още едно езеро, вместено сред блокаж, морени и преспи. То има 3.50 дка площ и до 4 м. дълбочина. След 2 ч. 15 мин. — 2 ч. 30 мин. от началото на маршрута стигаме до най-високото и най-голямото езеро в циркуса. В него къпят чела Полежан и Газей. Езерото е едно от най-високите в Пирин — 2642 м. н.в., и има 11.50 дка. площ и по визуална преценка е дълбоко до 4 м.

Оттук при предварителна подготовка маршрутът може да бъде продължен до Горното Полежанско езеро (около 1 ч. 15 мин.) или по билото на Малък Полежан до Дженгалската порта и оттук за Папазгьолски или Валявишки циркус (респективно х. Безбог или х. Демяница).

При всички случаи обаче заслужава да се изкачи връх Газей (25—30 мин.) и особено Голям Полежан (1 ч. 15 мин.), който е най-високият връх в гранитния дял и четвърти по височина в Пирин. Наред с гледките към десетките пирински върхове и езера оттук се открива поглед към Рила и Родопите, долината на Места, Драмски Боздаг, Стъргач и Славянка планина, Беласица и Огражден. Старото име на върха Мангъртепе идва от характерното плочесто изветряне на гранита. Отдалеч скалните късове наподобяват на огромни монети, покрили този пирински красавец.

Връщането към изходния пункт — хижа Демяница, може да стане през слабо развития циркус между върховете Газей и м. Полежан. Надолу по каменистия склон се стига до р. Демяница (Валявишка река) при Говедарника, откъдето се хваща пътеката за хижата.

Коментари

Ще харесате и това

Leave a Reply