От Ком до Емине – по билото на Стара планина (филм)

От Ком до Емине, Никола Барбов

Най-после в интернет пространството се появи целия филм на Никола Барбов От Ком до Емине – по билото на Стара планина от 2013 г. Прочетете разказа на режисьора и вижте ЦЕЛИЯ ФИЛМ.

На 7 януари 2013 година година реших да снимам филм за пешеходния преход от връх Ком до нос Емине. Разгледах какво пише в нета и намерих сайта на Българскатa федерация по туризъм и се обадих на Делка Кавъркова. Разбрахме се да тръгна с групата на 20 юли 2013 година. Свърза ме с Данита и Веселина, които дадоха ценна информация за прехода – какво ме очаква и как да се подготвя. После се запознах с Георги Кожухаров, който ми даде най-ценния съвет – да бъда с обикновени маратонки за тичане, а не туристически обувки.

Случайно се запознах се в Арт хостела с Александър Иванов, пихме бира, играхме джаги и той се съгласи да се включи в прехода като ми помага да си нося багажа – вода, храна, полар и дъждобран, а аз да си нося снимачната техника – 5 батерии /2 много тежки/, три обектива, статив и камерата Никон Д800. Богомил Големанов беше третият член на нашия екип – той караше нивата на дядо ми и се движеше заедно с буса на Васока. Неговата задача беше да зарежда батериите на камерата и да източва заснетия материал, а също ни купуваше храна, вода и бира.

Въобще не съм гледал никакви прогнози за времето.

На 20 юли се качихме на автобуса с групата и тръгнахме към Петрохан. Стигнахме. Групата се събра на една поляна и тръгнахме пеша. След няколко часа ходене стигнахме до връх Ком – първият изкачен връх в живота ми, никога няма да го забравя /ходенето ми на планина беше на Алеко с лифта, но не се брои/ След това слязохме в хижата. Беше към 14:30, хората играят волейбол, дърпат се въжета, мисля си, ако всеки ден е така – кеф.

На следващия ден тръгнахме в 6 сутринта. Вървим цял ден, край няма този път и не можех да повярвам какво ми се случва. Оцелях. И лека-полека свикнах. След една седмица.

Искаше ми се интервютата да ги правя по пътя, по време на почивките, но просто не стана, пък и не познавах хората още. Групата върви напред, аз изоставам за да ги снимам от далече, настигам ги на почивката и тъкмо седна и Делка вече е тръгнала. В групата всички са тренирани пешеходни туристи вървят със здраво темпо, а аз не.

Бях се наплашил за осмия ден – Амбарица, Голям Купен и Ботев наведнъж, но пък беше много хубаво и времето мина неусетно, а на хижа Тъжа пък бяха дошли да ме видят съпругата ми и детето ми заедно с майка ми и баща ми Живко, който е единственият спонсор на филма.

С Александър извървяхме заедно с групата целия преход с изключение само на 13и ден – от Чумерна до Котел, защото невероятният джип Лада Нива не издържа и се наложи ремонт.

Запознах се със страхотни хора и благодаря на всички за невероятното приключение, което ми се случи!

Никола

Коментари

Ще харесате и това