Ориентиране по слънцето

Ориентирането без карта се състои в определяне на посоките на света, местоположението спрямо обкръжаващите предмети и форми на релефа, и направлението за движение. Най-простия способ за ориентиране е с компас, по небесно светило и по признаците на местните предмети.

Ориентиране по слънцето и часовника

Този способ се основава на факта, че за територията на България слънцето в 12.00 ч. се намира на юг в най-високата си точка над хоризонта. Местните предмети имат най-малка сянка и тя е ориентирана на север. За да се определим приблизително посоката юг през останалата част от денонощието, поставяме часовника пред себе си и го задържаме в хоризонтално положение така, че часовата стрелка да бъде насочена към Слънцето. Ъглополовящата на ъгъла между часовата стрелка и направлението към цифрата 12 на часовия циферблат ще сочи посока юг. Преди обяд трябва да делим на две дъгата (ъгъла) на циферблата, която часовата стрелка трябва да измине до 12.00 часа., а след обяд дъгата която тя е изминала след 12 часа.

Важно Заради промяната на лятното и зимното часово време кулминацията на слънцето е в 13 ч. през лятото и в 12 ч. през зимата — тогава то сочи посоката Юг.

Точността на този способ зависи от височината на светилото над хоризонта. Колкото по-високо е Слънцето, толкова по-голяма е грешката. През лятото тя може да достигне 15-20 градуса. При южните ширини използването на този способ е нецелесъобразно.

полярна звезда

Ориентиране по поляната звезда

През нощта посоката на истинския меридиан може да се определи по Полярната звезда, която винаги се намира по посока север. За да намерим на небосвода тази звезда, която се намира в съзвездието Малката мечка, трябва най-напред да открием съзвездието Голямата мечка. То представлява огромна, добре забележима фигура във вид на черпак със седем ярки, широко разположени звезди. След това мислено продължаваме линията, минаваща през двете крайни звезди от черпака на Голямата мечка, на разстояние равно на петкратното разстояние между тях. В края на тази права лесно може да се открие Полярната звезда – тя е най-ярката звезда от съзвездието Малката мечка. По този начин точността при определяне на посоката на истинския меридиан е 1-2 градуса.

Ориентиране по Слънцето и хвърлена сянка

За целта е необходимо да се наблюдава в продължение на кратък интервал от време (10-15 минути) сянката на някакъв висок предмет, като се отбелязва в началото и в края на периода края на сянката. Посоката от първото към второто положение сянката е изток.

Ориентиране по Луната

Прилага се нощем, когато не е възможно ориентирането по Полярната звезда. Затова е необходимо да се запомни местоположението на Луната в различните и фази. Лунна фаза наричаме изменението на видимата част на Луната, идващо от изменението на взаимното разположение на Слънцето, Земята и Луната. Различаваме следните основни лунни фази – новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт.

По признаци на местните предмети

В някои случаи посоките на света могат да бъдат определени и по такива признаци. Този способ е с най- малка точност и затова когато се прибягва до неговото използване трябва да се използват няколко признака.

Много признаци определят разположението на местните предмети спрямо Слънцето:
1. Мъх и лишеи по кората на дърветата, на скали и др. Ако го има то мъхът от север е повече и особено около корена.
2. Кората на дърветата от север обикновено е по-груба и тъмна. Това се забелязва особено при брезите.
3. Короната на дърветата е по-развита на юг.
4. В горещи години на стволовете на хвойновите дървета има повече смола от юг.
5. На южните склонове снегът се топи по-бързо.

Север може да се определи и по господстващите ветрове в дадена местност, ако предварително се знаят техните направления. Посоките на света могат да бъдат определени и по кръстовете на църквите, които са обърнати на изток.

Из лекции по Полиция, отбрана, национална сигурност

Коментари