Околностите на хижа Селимица

Докато северните склонове на Витоша са доста натоварени, както с автомобили, така и с туристи, югозападните са не само по-спокойни, но и много по-топли. Факт от особено значение, най-вече през това време на годината.

Решихме да се възползваме от прекрасното време на един от последните топли уикенди за годината и да направим един лек маршрут на Витоша, като подходихме през село Рударци и Кладница. Негово начало беше един разкошен и гостоприемен манастир, носещ името на Свети Николай (GPS 42.568794, 23.195533). Той е малък, но гледката от него към Перник и околностите не е за изпускане. Непременно влезте за да видите и стенописите, които не са в особено добро състояние, но точно това пък е техният чар, да видиш нещо устояло на столетия превратности на историята. И може би да го докоснеш, когато никой не гледа.

Манастир св. Николай

Манастирът си има своите „стопани“ в лицето и опашките на две дружелюбни и явно доста гладни кучета, както и на заека Цветан. За ирония на съдбата той е сив. След като се отчетохме, като добри християни и нахранихме добитъка се връщаме няколко метра надолу по асфалтовия път, за да започнем нашия същински преход срещу течението на река Кладнешка (GPS 42.568371, 23.19563).

Тръгваме по червената маркировка. Времето е слънчево, но течението покрай реката и сянката на дърветата свалят по някой и друг градус. Пътеката е с лек наклон и е лесно проходима дори при зимни условия. Минава през няколко мостчета и има доста удобни места за красиви снимки.

Така след около 1 километър стигаме до хижа Селимица. Не спираме, защото нашата крайна цел е все още пред нас – гледката от връх Накев камък (1520 м. / GPS 42.557616, 23.226278).

До него води широк коларски път, който постепенно започва да се свива за да достигне размерите на пътека на някои места. От време на време се срещат духовити табели с любопитни надписи възхваляващи природата тип „ала Дънов“.

Навсякъде мирише на борова гора. От хижа Селимица до Върха са около 3 км. все в такъв стил. А гледката от него си заслужаваше наистина. Доброто време прекарано сред природата също.

С благодарности към Ивака, който ни поднесе тази приятна изненада от името на Витоша.

Коментари

Ще харесате и това