Много са уморителни тези “планинари”

планинари

Така започва само един многото постове във facebook, които ми казват, че е много модерно хората да се катерят по планините, да се снимат драматично и след това да качват снимки в социалните мрежи. Сякаш е нещо лошо… Ние от planinar.org винаги сме преследвали целта, колкото се може повече хора да прекарват свободното си време на планина. Затова статуси, като този понякога ме ядосват.

Много са уморителни тези “планинари”, които се изкачват някъде, за да се покажат във Фейсбук. Стана модерно да ходиш на планина, да се постваш, да се снимаш драматично. Всъщност, няма планинар да ходи, да се катери, за да се постне и да се направи на интересен. Сега е модерно да живееш здравословно и да имаш природосъобразни хобита – уж… И в тази връзка ми омръзна от глупави постове от Вихрен! Аман от това Конче! Голям праз като сте се качили! И баба ми може! Планината е религия … тя не е снимки във Фейсбука, приказки, парадиране. Имам моменти, когато трудно понасям постовете на хората. Съжелявам, обаче пак има някаква комериализация, опошловяване, същностно неразбиране на това да си в планината. Нагледен пример са рилските езера – що за планинари са това, тези с лифта, тези с джиповете, тези с пластмасовите шишета бира и т.н. Малко съм огорчена от загубата на истинските ценности. Всичко се превръща в поза, бизнес. И така, извинете, но нещо ми писна да гледам позьорчета.

Воден от идеята, че всеки има право да изрази свободно мнението си, без да накърнява правата и чувствата на другите, най-често подминавам с усмивка подобни мисли. Виждайки, че все повече хора мислят, като дамата – автор на този пост реших, че е време и аз да кажа няколко думи по темата.

Да започнем от самото начало. Многотомният Речник на българския език дава следното определение на думата планинар – мъж, турист, който обича да прави преходи в планината. Съвсем естествено, с времето животът поставя зад подобни определения далеч по-дълбок и обширен смисъл. Странно ми е обаче, когато някой поставя планинар в кавички. Тогава обикновено започвам да се чудя, като шестокласник какво точно е искал да каже авторът.

За съжаление (или може би за радост) в планината се качват не само на хора, които отиват единствено с цел да си опекат пържолите и да ги полеят с няколко бири. Там можете да срещнете и хора, които се себеусещат като носители и проповедници на планината като религия. За тях, само те притежават изконното право да ходят в планината и да се наричат истински планинари. Само те са били на всички места, познават всички пътеки и с риск за здравето си винаги са помагали на всички, които са имали нужда от помощ. И така е било винаги, защото те просто са родени научени.

Още от непорочното им зачатие, тези планинари имат пълния набор от знания и умения за планината и най-важното – притежават непогрешимия усет за не/моралното и не/комерсиалното. При нездравите ми опити да им подражавам се опитвам да ги разбера и сякаш почти успявам да доловя пошлостта и неразбирането в това да си на планина по този начин. Все пак замислете се. Не е ли наистина прекалено позьорско това да отидеш на едно красиво място, да направиш снимка, че си бил там и да я споделиш с приятелите си? Не е ли това истински бизнес?

Дааа, няма ги вече истинските ценности. Друго си беше едно време. Отидеш на Кончето (ох, извинете за мръсната дума). Разминеш се с някоя баба, докато много внимаваш, защото те там се прескачат една през друга и на по-широките места вият хора. Извадиш Смена 8м, пък си направиш 1-2 снимки… и никой не разбира за това. Далеч по-ценностно и стойностно е, не мислите ли?

Общата територия на българските планини, съотнесена към тази Алпите например, е много малка. Въпреки това, там има място за всички ни. Аз също не обичам навалицата в планината и се опитвам да избягвам по-популярните дестинации. Най-добре си прекарвам в ограничен кръг с приятели. В същото време, защо трябва да сме негативи към хората, които за първи път стъпват на едни от най-красивите планински забележителности?

Планината би трябвало да събира хората, а не да ги разделя. Всъщност не го прави тя, причиняваме си го самите ние, напук на написаното върху герба ни. Тя е просто поредната ни сцена, на която играем пиесата, режисирана от създателите на „Ние и тях“ и „Къде съм аз, къде сте вие“ и още много други все от този жанр. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, но докато слагаме кавички на планинарите не вярвам нещо да се промени към по-добро.

Коментари

Ще харесате и това