От няколко месеца получаваме много запитвания от любители планинари за маршрут до класическата дестинация на Понор планина – скалният феномен, наречен Столо. Трябва да признаем, че този повишен интерес много ни радва. От година с нашите приятели от Българско наследство сме подхванали един проект да направим Понор по-популрен за туристите. Определено има защо. Повече за инициативата можете да видите на ponoria.com.

Истината е, че до Столо сме ходили неведнъж. Но за жалост до него няма ясно очертана и маркирана пътека. Трудно се обяснява на някого как да стигне до определено място, особено в планината, когато няма пътека, маркировка или поне някакви ясни ориентири, на които да се разчита. Ето защо се заехме да извървим пътя до Столо и да запишем за вас трак, който да заредите на телефон или GPS приемник и да го следвате до крайната цел. Ще се опитаме и да ви дадем точни указания (включително със снимки) за изкачване по един от класическите маршрути за достигане до този чуден феномен.

Началото

Най-удобният изходен пункт за изкачване е краят на асфалтов път в горната махала на село Добравица. Цел трябва да ви бъдат координати N43.02437° E23.24507°, където има удобно място да оставите автомобила си, на един обратен завой.

Започване да вървим

Сетне, за кратко трябва да се върнете назад по шосето, по което сте дошли с автомобила. След около 100 метра ще видите широк черен път, по който да завиете наляво N43.02472° E23.24395°. За около 800 метра (всички разстояния по-долу са дадени от началото на маршрута) ще пресечете махала Сульовци на Добравица – няколко добре поддържани къщи.

Да катерим

След последните къщи на махалата, черният път по който сте вървели до сега се превръща по-скоро в горска пътека, която започва да набира денивелация. Същинското изкачване към целта започва. На около 1.2 км. от началото ще срещнете първото си препятствие, за щастие преодолимо. Има поставен електропастир, ограда от колове, поставени през няколко метра, свързани с два реда жици, по които тече ток. Поставени са заради стадо крави и коне, които пасат нагоре по маршрута. Не са опасни за човека, но ако ги пипате с голи ръце малко „боде“. Човек с ръст 175 см. преодолява оградата без особени трудности. Помогнете си с пръчка, щека или ръкав за да се улесните при преминаването на жиците.

След като сте преодолели препятствието, гората ще оредее, докато изчезне съвсем. На 1.34 км., на координати N43.01713° E23.24835° ще се натъкнете на пътека, която води наляво. Тя поема обратно към Добравица, така че продължете направо и нагоре без да ѝ обръщате внимание. Оттук вече се вижда целият скален венец, заедно със Столо, почти в средата. Ще го познаете по знамето, което се вее там.

Наклонът на пътеката малко намалява. След известно време ще стигнете до малко дръвче N43.01835° E23.250545°. През април видяхме един водач да се отбива там надясно от пътеката с група туристи. Посоката им беше ясна, другата звезда на Понор планина – водопад Добравишка скакля. Истината е, че всички туристи, които идват насам искат да видят и двете забележителности в един ден. Това е възможно, но на този етап не можем да ви предоставим точен маршрут, които да следвате за тази цел. Скоро и това ще стане. Затова се връщаме обратно към пътеката, която води към скален феномен Столо.

Катерейки се нагоре, по вече по-малкия наклон ще стигнете до друг ориентир – едно метално корито, оставено за водопой на стадата, за които ви споменахме по-горе N43.01988° E23.251174°. Тук трябва да споменем нещо важно. Както може би се досещате, щом има стадо питомни животни, неизбежно има и кучета. Да, наистина ги има, 2 до 4 кучета, които си изпълняват съвестно задълженията – лаят, но не са опасни. Все пак, имайте едно наум.

След няколко минути ще достигнете до истинското място за водопой на животинките – малък извор с локва N43.022456° E23.255478°. Заради добитъка водата не става за пиене. По целия маршрут няма вода, затова си носете. След като подминете локвата почти веднага вдясно ще видите връх Сърбеница с характерното си скално образование.

По билото

Стигайки до тази точка N43.02949° E23.26617° вече се намирате на едно от най-популярните била на Понор планина – Драгоданица – Сърбеница – Крета – Препасница. И като стана дума за връх Сърбеница, не вярвате на онези, които твърдят, че той е първенецът на Понор. Не е той, връх Равно буче е (1499 м.).

Време е да поемем наляво (запад) по това било. Не се бойте от жиците на електропастира, вече знаете как да се справите с тях. Тук пътеката се губи и става малко неясна. Придържайте се към трака и няма да се загубите. Ще пресечете няколко останки от скални зидове, които само от Българско наследство знаят от кога са и кой ги е строил. Има и характерните за планината Понори.

Вече е почти равно, а скоро ще се появи дори наклон надолу. От дясната ви страна ще виждате връх Препасница, с бетонната си кота. В ляво от него е безименно възвишение, на което ще видите комуникационна техника, захранва от слънчев панел. А в далечината на запад се вижда и Ком при ясно време.

Така след 5 километра преход ще стигнете до скален феномен Столо. Уникално образувание, продукт на милиони години работна на скулптурите – вода и ветрове. Умишлено не даваме времена на прехода. Това е много индивидуално за всеки турист. Сами видяхте, че Дизелът мина Ком-Емине за 4 дни и половина преди няколко години. Други го изминават за над 20 дни. Но вие не бързайте. В Понор не се тича, а се върви бавно с отворени сетива – за природа, история и храна на душата.

Важно

Понор планина попада в обхвата на Натура 2000, което ѝ дава статут на защитена зона. Предмет на опазване са десетки видове птици, чийто дом се явява планината. Сред тях са няколко вида орли, соколи и ястреби. Само до преди 25 години, от цялото село Брезе можеше да се наблюдават двойки огромни орли в техния полет. Днес тяхната популация е едва няколко бройки, които почти не могат да се видят. Затова, както обичаме да казваме – ходете с главата си. Не нарушавайте тяхното местообитание с ненужни и разрушителни действия!

Накрая

Ето, вече сте на Столо. Огледайте се и се порадвайте на природата. Неминуемо ще си зададете въпроса – А не може ли да се слезе някъде надолу за по-напряко? Отговорът е – да, може, но е опасно. Имаме трак и за там, но не го препоръчваме. Спускането е малко страшничко и ще ви разкажем за него някой друг път.

До тогава ще ви заръчаме една

Молба

Ние от planinar.org и Българско наследство полагаме много усилия да популяризираме Понор планина. Ако това, което правим ви харесва, помогнете ни като споделите това с приятели и социални мрежи. Една от най-чудните и необходени планини ще ви се отблагодари. Сигурни сме.