Любомир Попйорданов: Туризмът се възприема като едно от основните човешки права

Любомир Попйорданов

Публикуваме едно интервю на Географ БГ с Любомир Попйорданов – почетен председател и говорител на Българска асоциация за алтернативен туризъм.

Любомир Попйорданов обича предизвикателствата и това обяснява решимостта, с която загърбва пътя на потомствения юрист и основава агенциите за приключенски пътувания „Одисея-ин“ и „Зиг Заг Холидейз“ и Българската асоциация за алтернативен туризъм. Обича семейството и децата си, музиката, книгите, писането, фотографията, журналистиката и рисуването. Пътешествал е и е катерил в Пиренеите, Алпите, Татрите, Памир, Хималаите, Патагония, Андите и Сахара.

В постоянен спор с институциите, той вярва, че благоденствието на днешните българи е невъзможно без установяването на истински правов ред и активно гражданско общество. Визионер, иска страната ни да успее заради хилядите способни и красиви млади хора, които живеят тук, и вярва, че бизнесът може да бъде и прозрачен, и етичен. Приема опазването на природата и професията на водач като лична мисия. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Географ БГ: Откъде идва интересът Ви към туризма и как той се превръща в основа на Вашата предприемаческа и обществена дейност?
Любомир Попйорданов: В нашето семейство планинският туризъм винаги е бил на почит. Но като, че ли едно от решеващите събития в действото ми, за да избера туризма и да формирам интереса си към Големия свят са онези три години в Тунис, още ненавършил 8 години. Баща ми беше изцяло отдаден на лекарското си призвание, обичаше ботаниката – правехме хербарии, колекционирахме змии, гущери и скорпиони в буркани със спирт. Другата му страст, която стана и моя беше историята на древните народи, археологията; не можахме да пренесем при завръщането ни в България всички примитивни оръдия, черепи, лоени лампи, останки от древни предмети. Тунис е една много интересна за любителите на историята и на геологията страна.

На 10 ноември 1989 г. имах билет за влак до Франция – като гост на Френската федерация за планина и катерене. Две години преди това бях срещнал и съпровождал известни френски гидове, а само след дни ми предстоеше да се срещна и с бащата на алпийския роман – знаменития писател Роже Фризон Рош, и да се запозная с още знаменитости от света на планините и катеренето. Срещата с тях предопредели моето решение да стартирам като предприемач и то в приключенския туризъм и това, което днес наричаме у нас алтернативния туризъм. С 0 лв. капитал, но юридическо образование, без връзки и познания по маркетинг или туризъм, но идеи. Не съм напускал този път.

Географ БГ: Каква е мисията на алтернативния туризъм в цялостния български туристически продукт? Какви са тенденциите по света и в България?
Любомир Попйорданов: Когато стартирах през 1990 г., у нас нямаше нито една къща за гости, защитените територии тепърва щяха да се сдобият с днешния си статут, през лятото планините се кръстосваха от екскурзионни летувания, в манастирите управляваха служители на ДС в расо, а хижите ни бяха по-модерни от тези в много западни страни. Представата за България като дестинация се изчерпваше с марките „Балкантурист“ и „Балканхолидейз“. Много любими днес дестинации по границата бяха абсолютно недостъпни, цялата власт и инициатива бяха в ръцете на държавата. Имаше един монопродукт, който изразяваше разбиранията на държавния монопол в туризма. Но имаше и достъпен транспорт до последната паланка.

Тенденциите: нарастващ дял на индивидуално пътуващите – над 60% от всички днес, драматично навлизане на технологиите, все по-голяма достъпност на дестинациите и на транспорта със самолет, което от друга страна поставя въпроса за екологичната цена на третата в света индустрия, събуждането на азиатските тигри за туризъм, което ще пренареди световната карта и на предлагането, и драстично ще повиши наситска върху най-разпознаваемите обекти на световното наследство. Все повече хората търсят изживяване чрез което да научат нещо, пътуване, което да ги зареди с идеи, пътуване, в което да участват самите те активно, пътуване само за тях. Все повече днес туризмът се възприема като едно от основните човешки права.

В България алтернативният туризъм стои стабилно, никога не се е ползвал от особена държавна помощ и винаги се е спрпавял сам – имаме издадена и такава книга – Устойчив и отговорен туризъм, и добри практики от Франция и България. Мога да кажа, че има впечатляващи лични истории на къщи за гости, на фермери, на хижари, на туроператори. Развитието не е експлозивно, но затова пък е устойчиво и отговаря на разбиранията за отговорен туризъм, няма случайни хора. Добрите предприемачи не могат да се оплачат от клиенти, а хотелите могат само да им завиждат… Затова беше и тази борба против къщите за гости от страна на хотелиерския бранш, а в по-ново време и мъчителните стъпки на производителите на занаятчийска храна за да получат право на достъп до пазара. Монополите се страхуват. Но този туризъм означава и че в България има и днес условия за старт в предприемачеството и за креативност. Това е туризмът на бъдещето.

Географ БГ: Какви са най-големите достойнства на алтернативния туризъм в България? С какво може да привлече родни и чуждестранни туристи?
Любомир Попйорданов: Запазената природа и пейзаж, въпреки остатъците от индустриално наследство. Към това трябва да добавим етно-културния микс, живите все пак традиции, които имат дълбоки корени и в градското население, наличието на многобройни свободни ниши и евтини и интересни за бизнес имоти. Днес можем да се похвалим вече и със стотици обучени планински водачи, няколко успешни примери за създаване от нищото на разпознаваеми дестинации като Новото тракийско злато например. Жизненият сектор на НПО в областта на опазването на планините и бреговете на Черно море от застрояване и реализираните стотици проекти с европейско финансиране създадоха една алтернативна общност от мениджъри. България днес има повече от всякога едно отлично съотношение качество-цена, прекрасни вина, качествена и вкусна храна и гостоприемство. Големите градовете продължават да имат пагубно влияние върху демографията във вътрешността на страната, реално няма програма за възраждане на българското село.

Географ БГ: Има ли туристическа култура сред българите? Има ли различия в поколенията?
Любомир Попйорданов: Създаването на култура включително на туристическа такава е дълъг процес. Имаме го коловоза на масовия туризъм – евтини самолетни билети и дестинации, които си резервираме сами или чрез туроператор. Другият колозов е на креативния туризъм, с внимание към качеството и цялостната концепция, но тук предложенията се броят на пръсти и някак си туроператорите не им се занимава с него у нас. Къщите за гости и хотелите най-често имат един банален средностатистически продукт, без чар. Моментът е добър за създаването на нови продукти. България бавно се отваря за света, а такива предложения липсват, това е една перспективна ниша, хотели, ресторанти, места за настаняване със специална тема. Има хляб за това.

Географ БГ: Коя е Вашата мечта, свързана с алтернативния туризъм в България?
Любомир Попйорданов: България да се превърне в най-желаното село на Европа, да харесаме нашите си корени, които са в селата, да заживеем с мечти, които почиват на истинските стойности, да се харесаме такива каквито сме и като общност и заедно да променим тенденциите, включително в туризма. Алтернативният туризъм, както казах за нас, е кауза и мисия и инструмент за цялостна промяна социална, икономическа и демографска.

Географ БГ: Вие и Вашите приятели написахте една от култовите книги в областта на туризма в България – „Планините отблизо”! Тя вече има своето 4-то издание. Разкажете за идеята за нейното създаване.
Любомир Попйорданов: Тя е част от нашия бизнес проект като туроператори – „Одисея-ин“ и приятели, така както са част от него магазини Стената, създаването на професията на планинския водач, фестивалите Дни на предизвикателствата, Зелени дни или ежегодното състезание Байк и Рън за Чепън. За създаването на Наръчника „Планините отблизо“ ние се обърнахме към автори – истински професионалисти, хора със сърца, и мечтатели, които имат визия за бъдещето. Не претендираме да сме дали отговори на всички въпроси, но със сигурност сме подсказали всички въпроси и аспекти от работата на планинския водач. Това е професия за хора с призвание. Огромна отговорност е да въвеждаш в тайните и красотите на планинския свят хората от града, живеещи в един забързан свят управляван от други закони. Да превърнеш твоите клиенти в истински ценители на природата, и нейни защитници и не само. Навремето, но и сега самоорганизирането за походи е практика, Наръчникът е отворена книга за всеки планинар и изкушен от планините, но мисля, че би дал и информация и би подпомогнал професионалната ориентация и на студентите в специалност „Туризъм“, „География“ и не само.

Географ БГ: Как алтернативният туризъм и туризмът като цяло могат най-ефективно да бъдат част от възпитанието и обучението на децата?
Любомир Попйорданов: Часовете по георгафия и естествознание трябват да бъдат стълб в образованието. Навремето много по-лесно се организираха за ученици пътувания из страната. Сега всичко това е оставено на инициативата на предприемачи, изведено е от образователния процес, учителите не искат да поемат рискове. Трябва да си зададем въпроса какви граждани искаме да имаме – консуматори или свободни и мислещи хора. Това е и глобална тенденция, но в някои страни в Европа държавата се връща в образователния процес, защото има амбиции за нещо повече. Не можем да вървим по нашия европейски път безродни.

Географ БГ: Каква е Вашата рецепта за баланс и удовлетворение на бизнес, политически и обществени интереси в развитието на туризма в България?
Любомир Попйорданов: Изпълнителната власт трябва да бъде заставена да работи за обществения интерес, да се откаже от ролята си на застъпник на интерсите на монополите и да се превърне в инструмент за устойчивото развитие на българското общество, модератор на една дискусия за България на утрешния ден и туризма. Има достатъчно гориво за промяна. Туризмът може и трябва да бъде инструмент за подобряване на благосъстоянието и самочувствието на българите от планинските и селски райони и отново да се възстанови интереса към него като перспектива за кариерно развитие на младите хора. Това е постижимо.

На снимката Боливия 2015 г., вулкан Ликанкабур (5916 м.) Още снимки от пътуванията на Любомир Попйорданов можете да видите на geograf.bg

Коментари

Ще харесате и това