Любовно писмо

Връх Ком над Берковица

Едно време си имах гадже. Красавица. Направо те хваща за ноктеца. Няма как да ѝ устоиш. Даже не съм и се опитвал да я свалям. Беше по-голяма от мен, котираше се високо, твърде високо, а аз бях просто един пикльо на… в началото на тийна ще да е било, та не може и да си помисля, че ще я окача по какъвто и да е начин. Да, ама тя сама ме приласка. По-късно разбрах, че е „жена с минало“. Още по-късно схванах, че е и с бъдеще. Непреходна, казвам ви, ако искате ми вярвайте…

Нека да се върна към основната си идея. Това мое гадже беше изключително грижовна мома. Никой не можеше да каже на колко е, но се държеше с мен едновременно като любяща майка, мила спътница в живота и ненаситна любовница. Прекарвах си отлично, не искам да се хваля, но няма и да ви лъжа. Миришеше на пролет, кожата ѝ имаше топлината на лятото, беше красива като есенна гора и чиста… Толкова чиста, колкото е една зимна приказка. Не си спомням да не съм получавал каквото и да си поискам с пъпчивия си тийнейджърски мозък. Никога не ми е отказвала нищо. Абсолютно нищичко.

Истината е, че тя ме научи на много неща, които са ми полезни в живота и до днес. „Осъзнай какво точно искаш“; „Полагай целенасочени усилия, а през другото време си гледай кефа“; „Не обръщай внимание на това какво казват другите“; „Радвай се на живота днес, защото може да няма утре“… Такива неща, които за един юноша бледен са много важни репери в израстването му. Не само физическото израстване е смисълът на тийнейджърството, али по-паче мисловното, ако мога да се изразя на друг балкански език.

След известно време обаче започнах да чувам някои не особено приятни коментари за въпросната мома. Тройки. Четворки. Цели оргии. Снимки. За пари. Без пари. С непознати. Скъсвали я, връзвали я, тъпчели я, режели я, мачкали я…

В началото не обръщах внимание, но с времето започна да ми тежи. Имах чувството, че всички ме гледат и ми се присмиват. Беше ме срам. А тя си оставаше все така мила към мен. На тази възраст хората се влияят от мнението на околните. Но я обичах, мисля, че я обичах, дори съм убеден, че я обичах. И сега я обичам.

Шибаното е, че с целия си прост акъл аз я предадох. Няма смисъл, нали? Нон сенс, както се казва на един небалкански език. Не си правете грешни изводи, че съм ѝ изневерявал. И до момента не съм го направил. Просто я предадох. Поне така се чувствам. Като предател.

Тя обаче не ме предаде. И до момента сме заедно. Винаги, когато я поискам и отида при нея. Правя го рядко, признавам си. Но тя продължава да ме обгрижва. Нямам представа как точно се случва, но моята голяма любов не остарява. Или поне не ѝ личи по никакъв начин. Нали я гледам. Същата си е. Да, наистина, по-мръсна е някак, но същевременно все така чиста. Пак нон сенс…

Дали я искам още ли? О, да! Искам я повече от всичко!

Но се страхувам, че я загубих. Ментално, не физически. Промеждутъците между моментите, в които лягам върху нея, стават все по-големи. Знаете ли колко съм задъхан, когато го направя? Знаете ли колко съм отдаден на тялото ѝ, на мириса ѝ, на омаята ѝ? Не знаете! Тя си е само моя!

Завъртяха ме разни ангажиментчета и почти я зарязах. Направих компромис с душата си и, сигурен съм, тя няма да ми прости. Нито душата ми, нито тя. Планината!

Не искам да влизам в обяснителен режим, но все пак да си кажа. Никога не съм виждал по-красиво нещо на света от теб, любов моя! Ще се поправя. Няма да слушам какво ми говорят глупаците, няма да се съобразявам с всекидневието. Обувам здрави обувки с дебели подметки, стягам гъзерите и идвам да ми напълниш дробовете с живот! А после ще се прилаская в прегръдката ти.

Много време мина, откакто не сме се любили, липсваш ми! Ако знаеш само колко ми липсваш…

Този текст публикуваме благодарение на vibes.bg
Автор Торлака

Коментари