лавини

Опасностите дебнещи през зимата в планината не са малко. Това не значи, че трябва да се лишим от зимни приключения и спорт. За своя защита и сигурност трябва да сме запознати с насоките за защита и да бъдем подготвени за опасностите. Трябва да се грижим предимно за самите нас и нашите спътници, останалото е работа на компетентните органи, които имат за задача да запазят живота на хората, като реагират на време и адекватно на ситуацията.

Прогнозирането на лавинна опасност много трудно и е почти невъзможно да се определи кога ще настъпи събитието. За безопасността на хората в района се предизвикват контролирани изкуствени лавини с цел предотвратяване на лавини в неочакван момент. Най-големите предпоставки за появата на лавина са самите хора в района на лавината. В 95% от случаите те са причината за възникването й.

За личната ни безопасност в планината трябва да сме запознати с някои важни правила за защита. Преди тръгване на поход в планината трябва да се информираме за състоянието на снежната покривка и най-вече за вятъра. Наличието на информация за метеорологичната обстановка и прогнозите е задължително преди тръгване. Дори да има и най-малка вероятност за лавина, по-добре отложете излета. При наличие на мъгла е възможно да попаднете в лавина, дори на места, при които при ясно време това може да бъде избегнато.

Тръгнете на поход в планината само с опитен водач. Той има задължението да съобщи предварително точния маршрут на близки, на хижари и на Планинската спасителна служба (ПСС). Излизането в планината сам през зимата е много рисково начинание. Дори най-малкото нещастие може да има фатални последствия. Не проявявайте излишна смелост и геройство!

Поведението на всички членове в групата трябва да е подчинено на правилата за безопасност. Спазвайте указанията на вашия водач и наложените от него дисциплина и ред. Негова е отговорността да прецени условията и да вземе решения, които са задължителни за всички. При никакви обстоятелства не се отделяйте от групата! При съмнение, че сте попаднали в район с висок риск за появата на лавина, променете маршрута или се върнете на изходния пункт. Задължително носете резервни дрехи, които могат да са ви изключително полезни при измокряне или преохлаждане на тялото.

Плътността на падналия сняг зависи от температурата на въздуха и вятъра. Когато времето е студено и тихо, снежните кристалчета са леки и се носят във въздуха като пух. Този сняг съдържа най-малко вода. Тежкият и плътният сняг пада при температура около и близка до нулата. Преминавайки през богато наситения с водни пари въздух, снежните кристали нарастват и увеличават обема си. Ако снеговалежът е придружен от силен вятър снежните маси се натрупват неравномерно и силно се уплътняват. Това изменя първоначалната форма на снежните кристали, които се смаляват по обем. Така се образува плътен пресован сняг. От него са съставени козирките и снежните дъски, за които ще стане дума по-долу.

Често пъти действието на вятъра се засилва при мъгла и наличие на влажен и топъл въздух. Повторното топене и замръзване на кристалите води до уплътняване на снежната покривка и често може да издържи движещи се по нея хора, а понякога дори и леки превозни средства. В следствие на собствената си тежест, температурата и движението на водните пари във вътрешността си, снежните кристалчета постепенно променят първоначалната си форма, за да стигнат до закръглени зрънца.

Образуването и падането на снежни лавини зависи от механичното състояние на снега, статичните и динамичните зависимости и характерните свойства на снежните пластове. Силите, които задържат снега по склоновете на планината са силите на сцепление между пластовете и между снежната повърхност и склона. Когато се наруши това сцепление под действието на вътрешните процеси и промените в снега или теглото на отделните пластове премине някои определени граници, това води до образуването на лавини.

Снегът и снежната покривка не биха могли да се движат, ако склонът няма наклон. Колкото по-стръмен е той, толкова опасността от образуването на лавини е по-голяма. Неоснователно е обаче да се говори само за лавиноопасни склонове. Има лавиноопасно време, при което дори на по-полегати склонове могат да се образуват лавини. Разбира се, изпъкналите и стръмните склонове са по-опасни в сравнение със скалните стъпаловидни образувания. Релефът също има голямо значение за образуването на лавини. Гладките склонове, покрити с висока алпийска трева, са добра основа за свличане на натрупаните снежни маси. Покритите със скални блокове или залесени склонове са по-безопасни.

Видове лавини

От опита могат да се различат следните видове лавини:

Сухи лавини от мек сняг
Сухите лавини падат по време или скоро след снеговалежа. Съставени са от сух пръхкав сняг. Започват от една точка, като малко по малко се разширяват с течение на движението си. Обикновено имат формата на круша. Образуват се по склонове с наклон от 35 до 50 градуса. Характеризират се с голяма плътност. Затова масата и ударната им сила не е чак толкова голяма. Движението им може да се определи, като начина по който се разлива течност. При достигане на препятствие те го „обгръщат“ като речен поток. Движат се с относително скорост от 20 до 90 км/ч. Поради ниската си плътност и начална скорост, ако скиор или сноубордист успее навреме да забележи такава лавина, той може да ѝ избяга.

Ако обаче лавината успее да го обгърне, съществува реална възможност от задушаване. Тези лавини могат са много опасни, когато са с големи размери. Тогава скоростта им може да достигне и до 300 км/ч. Те притежават голяма унищожителна сила, като помитат всичко изпречило се на пътя им. Често срещано е по време на движението си да се преобразуват в прашни лавини. Характерно за лавините от сух пръхкав сняг е, че често успяват да си проправят път дори и през гори. Това е характерно за стръмните беломурови гори в Пирин (например Банско) след паднали обилни снеговалежи.

Лавини, съставени от мек мокър сняг
По произход и форма на образуване те много си приличат с лавините от сух мек сняг. Те също падат по време или скоро след падането на сняг. Разликата е в това, че са характерни за по-меко време съпътствано от по-високи температури. Тези лавини се движат по-бавно – до 50-60 км/ч, но поради високото водно съдържание на снега са много тежки. В някои случаи могат да достигнат и значителни размери. Тогава те притежават голяма разрушителна сила – до 20 т/кв.м.

В случай, че паднат през гора я унищожават, като прокарват лавинни просеки. Тези лавини са много опасни и за хората, тъй като могат да нанесат значителни травми. Типични са за склонове с южно и източно изложение – например източния склон на връх Вихрен, улеите по Калбура, Мальовица и др. Подобни характеристики носят и пролетните лавини от мокър сняг.

Падат при първото по-сериозно затопляне през пролетния сезон. По това време вътрешните връзки в снежната покривка се разрушават и тя става много по-нестабилна. Типичен показател за такова състояние е дълбокото пропадане при движение. Много характерно е това, че често започват свличането си от зарити клекове, скали и др., т.е. от най-стабилните и вдъхващи доверие точки през зимните месеци.

Снежни дъски
Общото за всички лавини, наричани по този начин, е че се движат по линия, почти перпендикулярна на склона. Състоят от свързан сняг, който може да е мек (мека снежна дъска), но може и да е много твърд и плътен (твърда суха снежна дъска). Причина за образуването им е наличието на ветрове със скорост 10-15 м/сек. Обикновено се образуват на подветрени голи склонове. Сравнително рядко се формират на открити места в гори (обикновено при много силни бури, когато вятърът в гората е доста силен).

Характерно за снежните дъски е, че те са поставени под постоянно напрежение. Компактността на снега в тях е близка до критичната. По тази причина, когато върху тях се упражни допълнителен натиск, те се пропукват и започват спускането си с голяма скорост. Скоростта на разпространение може да достигне до 100 м/сек. Типични ситуации, които могат да задействат лавината са тежестта на ново навалял сняг, натежаване на дъската от покачване на температурата, преминаване на хора и диви животни, падащи скали и др. Най-често снежните дъски се намират върху слой с ниско сцепление.

В някои случаи между тях и долните пластове на снежната покривка има въздушно пространство. На места, на които има растителна покривка и големи скални късове, не могат да се образуват дъски с големи размери, докато те не бъдат изцяло зарити. По тази причина, такива терени са по-предпочитани за каране отколкото големи откритите пространства. Отличават се с много висока плътност – 100-400 кг/м3. Затова снежните дъски имат много голяма маса и разрушителна сила.

Често снежните лавини се наричат и скиорските лавини. Това е така, защото най-често нещастните случаи с хора са свързани именно с тях. Снежната дъска нерядко изглежда измамно стабилна. Факта, че отдавна не е валяло и снега е „твърд“ кара много хора да си мислят, че няма лавинна опасност. При умерени ветрове обаче, на много места по откритите склонове се образуват нестабилни снежни дъски. Когато се натоварят повече те се пропукват и завличат човека със себе си. Поради голямата маса и твърдост на блоковете, дори и лавина с малки размери може да бъде фатална.

Твърди снежни дъски
Образуват по време на буря или при умерено силен вятър през зимните месеци (най-често в периода януари-март). Особено опасно е, когато са се образували само под действието на вятъра, без да е валяло сняг. Повечето скиори и туристи не предполагат, че по това време е възможно да има лавинна опасност. Според данни на спасителните служби, именно при такива ситуации (особено при безснежни зими) има най-много пострадали от лавини.

Меки снежни дъски
Те се образуват при сходни условия, като твърдите снежни дъски, но при по-слаби ветрове. Може да бъдат образувани, както от сух, така и от по-влажен и мокър сняг. Често на външен вид снежната покривка изглежда мека и дъската не се разпознава. Нерядко са с по-голяма дълбочина.

Прашни лавини
Това са най-опустошителните лавини. Представляват турболентен облак, който е съставен от гъста смесица въздух и сняг. Характерно е, че се движат с големи скорости от порядъка на 300 км/ч. Облакът на прашните лавини се разпростира върху много голяма площ. Първоначално лавината се движи по улей, но след преобразуването й в прашна тя обхваща и съседните склонове. Наблюдавани са случаи, когато тези лавини се движат по целия планински склон, като унищожават вековни гори. Облакът достига много по-далечни разстояния от нормалните лавинни конуси. Той може да унищожи постройки по планинските склонове. Поради това, че пред него се създава област с високо налягане са наблюдавани и случаи на взривяване на сгради преди те да са пометени от снежните маси.

Падането на големи прашни лавини не е често срещано явление. Обикновено то е свързано с натрупване на голямо количество сняг за много кратко време и потеглянето на лавини с дълбочина над 1-1.2 метра.

Прашните лавини не са типични за българските планини, но на няколко места в у нас има ясни последствия от тяхното падане – долината на река Бъндерица, долината на река Влахина в Пирин, северозападния склон на връх Тодорка, улеите „Злите потоци“ в Рила и склоновете по Северния Джендем в Стара планина.

Безопасно движение в планината

Преди да тръгнете:
1. Проучете добре маршрута и опасностите, свързани с него: известни лавинни места, козирки, скали и др.
2. Проверете информацията за времето и лавинната опасност. Планирайте и алтернативен маршрут.
3. Включете индивидуалния си лавинен уред. Ако нямате такъв не забравяйте други помощни средства – шнур, лопатка, сонда.
4. Не подценявайте сигналите на природата: наскоро паднали лавини по сходни склонове, слягащи шумове в снежната покривка, пукащи цепнатини, внезапно затопляне, новонавалял сняг и др.

Попадане в лавина
Ако сте със ски можете да опитате, чрез диагонално спускане да избягате от пътя на лавината. Ако снежната маса ви събори направете опит да се задържите на повърхността на лавината. При спиране на лавината опитайте да се изровите. Не изпадате в паника, вярвайте че ще получите помощ!

Ако сте свидетел на лавина, в която са попаднали хора
Запомнете мястото, на което са били хората, когато са попаднали в лавината и мястото на изчезването им в нея. По възможност маркирайте тези места с подръчни материали (клонки и др.). Направлението по тези две точки е най-вероятното място, по което могат да бъдат открити пострадалите. След спиране на лавината, претърсете цялата обхваната от нея площ с очи и уши, като се концентрирате по най-вероятните места около естествени препятствия (дървета, отделни камъни, скални прагове).

Помнете, че за напълно затрупаните първите 15 минути са от най-голямо значение. Шансът за оцеляване през това време е над 90%. След изтичането им той спада до 35%. Помощта в първите минути може да бъде решаваща. Ако това първо претърсване не даде резултат, по най-бързия начин информирайте ПСС.

Коментари