Кратка разходка в Родопите

През лятото на 2014 г. бях решила да почивам на море. Там изкарах пет дни и като се прибрах получих предложение от моите родители, да направим една кратка разходка в земите на Орфей. Не можах да устоя на това предложение, за разходка в планината и още повече ставаше дума за красивите Родопи.

Така на 17.08.2014 г. рано сутринта тръгнахме от град Монтана. След обяд бяхме в Девин, къде само успяхме да хапнем по нещо. Нямаше възможност да се разходим, тъй като валеше обилен дъжд и беше доста студено.

По пътя спряхме на феномена „Слончето” и на пещерата „Дяволско гърло”. Дъждът вече беше спрял. Изчакахме да се събере група и влязохме в пещерата. Там научихме и за Харамийската пещера, която по-късно посетихме.

родопите

От „Дяволското гърло” отидохме в с. Триград. Там намерихме една къща за гости, с много гостоприемни стопани. Настанехме се, хапнахме и отпочинахме.

На сутринта се отправихме към село Ягодина. Преминавайки първо през Триградското, а след това и през Буйновското ждрело постоянно правех снимки и видеоклипове. Бях очарована от величието и на двете ждрела.

Посетихме Ягодинската пещера. Разгледахме я и след това отидохме до пещерното жилище, което е в близост до нея. Тук, както и в „Дяволското гърло” екскурзоводите не омаяха с интересни разкази и не показваха невероятните творения на природата.

След това обядвахме и поехме към платформата за панорамно наблюдение „Орлово око”. По новата пътека, която още не е не беше напълно завършена се откриваха страхотни гледки. От самата платформа има великолепна гледка към село Ягодина и Буйновското ждрело.

родопите

родопите

На връщане се отбихме м музея на мечките, където ни разказаха за самите животни и отново отидохме да отпочинем и да добием сили за следващия ден. Станахме, закусихме и потеглихме към следващата ни цел, а именно покоряване тайнството на Харамийска пещера. Събрахме се групата на една полянка, на която изчакахме инструкторите. След като те дойдоха през гората се отправихме към входа на пещерата.

За да достигнем самия вход се наложи, да изкачим двадесет метрова отвесна скала, разбира се с помощта на инструкторите. В пещерата се натъкнахме на макети на първобитни хора, тъй като там са открити останки от тях. Минахме през няколко малки зали. Тъй като не е осветено с помощта на свещи, които запалиха водачите и няколкото челника, които имаше в групата видяхме, може би една много малка част от красивите образувания.

Входът на една от залите е много тесен и се наложи да преминем пълзешком, но се заслужаваше да се изкаляме и поожулим. След това идваше най-интересната и вълнуваща част от пещерата – спускането в четиридесет и три метрова пропаст към най-голямата зала, чието дъно е покрито с каменни блокове. Там всъщност е и изхода на пещерата. Излизайки от пещерата поехме по пътечка с панорамна гледка към Родопите, на моменти преминаваща по самия ръб на скалата и през пещерата „Проходна”. Тя ни отвежда до паркинга при „Дяволското гърло”, където ни дадоха сертификат за смелостта ни и снимки, които инструкторите ни правеха докато се катерим.

родопите

Изтощени спряхме да си закупим мурсалски чай и мед и се прибрахме оттеглихме в заслужена почивка.

На другия ден, тръгвайки си решихме да посетим още някоя забележителност в Родопите. Отбихме са на язовирите Доспат и Батак, разгледахме град Батак и посетихме пещерата „Снежанка”, до която достигнахме също по една живописна пътечка.

Автор Беатрис Бойкова

Този пътепис участва в конкурса Аз и планината

Коментари

Ще харесате и това