Красотата на Североизточна България

Нос Калиакра

Североизточна България е предимно равнинна, като голяма част от територията е заета от ниви и обработваеми земи. Запазени са множество естествени местообитания, които днес са защитени територии. В региона има три природни парка, четири обекта в списъка на Юнеско и няколко влажни зони от световно значение за орнитологията.

В посока изток е Черноморското крайбрежие. На север от град Варна то е разнообразно – бреговете са отвесни, редуващи се с дълги плажни ивици и спокойни заливи.

Тук може да се наблюдават все още незастроени дюни. За любителите на орнитологията влажните зони в района на Болата, Шабла, Езерец и Дуранкулак са истински рай. Оттук преминава основният миграционен път на прелетните птици – Виа Понтика.

Нос Калиакра е дълбоко вдаден в морето и служи като естествена бариера за студените морски течения от север. На юг от него са разположени най-популярните курорти. Единствената река, която се влива в морето тук е Батовска, по край нея има лонгозна гора и там се намира курортът Албена. На юг от него е природен парк Златни пясъци, а покрай брега на морето е едноименният курорт. В близост до Варна е най-старият наш морски курорт Св. Св. Константин и Елена, където има лековита минерална вода.

Около устието на река Камчия има красиви естествени дюни. Добруджа е житницата на България. За нея се коментира митът, че е равна и безводна. Всъщност областта е доста разнообразна като релеф, богата на подземни води и насечена от множество суходолия. Изключително място е Суха река. В миналото тук е текла пълноводна река, но днес като цяло е маловодна. В коритото й все още се срещат редки видове растения и животни.

По брега на Дунав между Силистра и Русе трябва да се отбележат езерото Сребърна (защитено от Юнеско), блатото Малък Преславец (царството на водните лилии) и водната зона Бръшлен-Калимок.

Лудогорието до преди няколко века е представлявало море от вековни гори, както подсказва и името му. Днес има повече обработваеми земи, но са запазени и големи масиви от гори, където се срещат много диви животни. Релефът като цяло е равнинен, насечен на места от суходолия. В западната част на областта е коритото на река Русенски Лом, където преминава естествената граница на Североизтока с Централна Северна България. При Русе реката се влива в Дунав. Климатът в региона е умерено-континентапен. Лятото е дълго и сухо, а по брега на морето бризът носи допълнителна свежест. Морската вода е подходяща за къпане само през летния сезон. Есента е мека и наситена с цветове. Зимата е сравнително студена. Пролетта носи свежест, идвайки неусетно след зимата. Тук е регионът с най-малко валежи от цяла България.

При падането на Османската империя регионът е добре развит в икономическо и търговско отношение, като тук е построена първата железница в пределите на България (Русе-Варна). Третата българска държава се стреми да обедини всички българи на Балканите в една територия, водят се неуспешни войни за национално обединение.

Днес Североизточна България е сравнително добре развит регион, в който приоритетни отрасли са туризмът по красивото ни черноморие, земеделието в Добруджа и Лудогорието и промишленото производство в големите градове. Всичко това не би могло да се пресъздаде в която и да било статия само с думи, а трябва да се обходи всеки метър на тези красиви и забележителни наши места, за да върне на преден план красотата на нашата природа.

Готови уникални статии: Content Market

Коментари