Костенец – Рилски манастир

рилски манастир

Костенец – х. Гургулица – засл. Помочена поляна – х. Белмекен – х. Заврачица – х. Мусала

До изходния пункт – Костенец се стига от жп. гара Костенец (на жп. линията София – Пловдив) пеш или с автобус – разстояние 6 км. От Костенец се тръгва по шосето към летовище Костенец, разстоянието до там е 9 км., няма редовен транспорт. Летовището предлага много хотели, бунгала и открит басейн. От центъра на летовището се тръгва по шосето наляво като се следи маркировката за хижа Гургулица. Прехода е около 1,20 ч. по маркираната пътека, която започва малко след летовището или 4 км. по асфалтовото шосе. Хижата е построена в красивата местност “Милкини ниви”. Продължава се със стръмно изкачване по маркирана пътека към заслон Помочена поляна. Заслонът е сравнително нов и предлага подслон при неблагоприятно време за продължаване на маршрута. От заслона продължаваме нагоре през иглолистни дръвчета и клек към връх Плевнята (2227 м.).

Подсичаме върха отдясно и продължаваме на запад през разредения клек. Следи се рядката маркировка, която завива наляво и ни извежда на склона на вр. Белмекен (2626 м.). От момента на започване на изкачването до върха се открива красива гледка наляво към язовир Белмекен. От върха следва слизане на запад към седловината Премката разделяща връх Белмекен от Равни връх. От Премката маршрута се разклонява – на дясно (на север) към Равнивръшкото езеро, на брега на което е хижа Белмекен. Напред (на запад) продължава пътеката за хижа Заврачица, а на ляво (на юг) – за язовир Белмекен и хижа Христо Смирненски.

След като преспахме в хижата, рано на следващата сутрин поехме отново към Премката (1 час), откъдето да продължим за хижа Заврачица. Тази част от маршрута е по-дълга (7,00 -7,30 ч.), а и човек лесно губи ориентация при мъгла, затова трябва да се следи и зимната маркировка. От Премката пътеката върви в западна посока, като първо подсичаме от ляво Равни връх (2637м.), следва лек завой на юг и Сухото езеро остава в дясно от нас. Последователно заобикаляме от дясно върховете Острец (2641 м.) и Каменити връх (2591 м.) .След тях навлизаме в местността Мочурището, където освен Мочурищенското (Мокришкото) езеро има още няколко безименни езерца.

От тук започват своето начало реките Голям Ибър и Чавча. Пътеката взема посока югозапад-запад преминавайки през рекички, езерца и мочурища. В дясно от нас -на север се издига връх Ибър (2663 м.) Вървим напред към плоското било на Дяволски връх 2 (2417 м.). След Дяволски връх 2 следва слабо спускане към долината на Казанишка река, като се пресичат няколко от притоците й. Минаваме край Казанските езера, които остават в ляво от маршрута и се изкачваме към седловината между Дяволски връх 1 (2567 м.) и Средни връх (2570 м.). От седловината слизаме плавно към Янчовръшки циркус и подсичаме Янчов връх (2481 м.) от десния му склон. Скоро достигаме разклонението на маршрута – на дясно (на север) за хижа Заврачица, на ляво (на юг) за вр. Мусала, хижа Мусала и хижа Грънчар (Борис Хаджисотиров).

За Заврачица продължаваме на север по долчинката и пресичаме два притока на Права марица. Достигайки подножието на Кози връх (2587 м.) се завива рязко надясно (на изток) и минавайки през клекови храсти скоро достигаме до хижа Заврачица. На следващия ден тръгнахме за хижа Мусала. За хижа Мусала може да се мине по няколко маршрута – ние избрахме един по-малко известен – през долината на Тиха Марица, Тъмното езеро и Сфинкса. Тръгва се по пътеката за хижа Марица – на север по долината на Права Марица. При достигане на пътя, малко преди втока на Тиха Марица в Права Марица поемаме по пътеката за Маричини езера и връх Мусала. Върви се по левия бряг на реката (срещу течението), след това реката се пресича и пътеката продължава по десния бряг.

Иглолистните дървета постепенно преминават в клек, а след това и той изчезва, като остават само широки цветни поляни. Точно пред нас се виждат Близнаците, а напред в ляво е Маричиния циркус с Маричини езера. Точно от това място се търси отклонението от пътеката надясно – за Тъмното езеро. Указателната табела е счупена, а маркировката е недостатъчна. Трябва да се следят каменните пирамидки. Пътеката плавно изкачва Студения рид в посока север-североизток. След преодоляването на две каменни тераси, пред нас се разкрива Тъмното езеро. Покрай източния му бряг маршрута поема стръмно нагоре към седловината между върховете Иречек (2852 м.) и Дено (2790 м.). Достигайки седловината пред нас се разкрива природния феномен – скалата Сфинкса. От тук се слиза към първото от Мусаленските езера – Каракашевото езеро по вече добре оформена пътека. Достигайки езерото се включваме в пътеката от връх Мусала за хижа Мусала.

х.Мусала – вр. Мусала – х.Грънчар – х.Рибни езера – Рилски манастир

От хижата пътеката върви отначало в югозападна посока покрай недостроената нова хижа, а след това завива на юг през Мусаленския циркус. Следва не много стръмно изкачване до заслон Леденото езеро, разположен близо до едноименното езеро. От тук изкачването става по-стръмно и след около 30 минути сме вече на връх Мусала (2925 м.). От върха маршрута продължава по южния склон със спускане. Малко след като се подмине паметника на планинаря Георги Стоименов на ляво се отделя маршрута за хижа Марица и хижа Заврачица през Маричини езера. Продължаваме напред и достигайки седловината Преслапа, започваме да изкачваме склона на първия от двата Близнака (върховете Малък и Голям Близнак).

Пътеката минава покрай върха, подсичайки го от ляво. Така подсичаме и втория Близнак. След това пътеката взема югоизточна посока. Достигайки подножието на следващия връх- Маришки връх (2765 м.), достигаме и разклонение на маршрута. На юг е за хижа Грънчар, а на изток за хижа Заврачица. Поемаме от разклонението на юг, започвайки изкачването на връх Овчарец (2768 м.). Вляво от нас остава Ропалишкия циркус с Ропалишките езера. След като изкачим върха (пътеката го подсича) остават още 1-2 малки връхчета и при хубаво време пред нас се открива просторна гледка към връх Песоклива Вапа, под която е Грънчарския циркус с едноименното езеро и хижата. Напред се вижда седловината Джанка, през която минава нашия маршрут.

Следва стръмно стъпаловидно, а след това плавно спускане през клек към седловината. Там където седловината се пресича от почвения път има разклонение – напред (на юг) за хижа Семково и хижа Рибни езера и наляво (на югоизток) за Грънчар. Следи се маркировката, която скоро през клекови храсти ни извежда на поляната до Грънчарското езеро. От тук до хижата е 5 мин. От хижа Грънчар за Рибни езера се изкачваме обратно към седловината Джанка и от там тръгваме по маршрута на юг.

Изкачването е приятно със слаб наклон и бързо се напредва. Скоро достигаме до обширно заравнение на края на което в югоизточна посока се вижда връх Ковач (2634м.). Пътеката изкачва върха подсичайки го от дясно. От билното подножие при хубаво време се открива чудна гледка към цяла Западна Рила и към Северен Пирин. Следва спускане към седловина от където наляво се отклонява маршрут за хижа Трещеник. Ние правим завой на запад и започваме изкачване по билото на Лопатишки връх (2530 м.). От билото следва слизане към седловината Горни Куки. На пътеката има извор, удобен за почивка. От седловината има разклонение на маршрута наляво – за хижа Семково (2,40 -3,00 ч.).

Нашия маршрут продължава в северозападна посока като последователно изкачваме връх Чемерна (2511 м.) и връх Вапа (2532 м.). След Вапа следва стеснение на скалистото било, но след него пътеката отново е добра. Малко след подножието на връх Скалец (2678 м.) (вляво от нас) има ново разклонение на маршрута- наляво покрай връх Канарата (2691 м.) е маршрута за хижа Македония, а надясно е за Рибни езера. Пътеката постепенно навлиза в Канарския циркус, като движението става по камъни и тесни скални площадки.

Веднъж достигнали Канарски Преслап, под нас изникват двете Рибни езера с хижата между тях. Слизането е трудно и продължително по серпентинна пътека. Вече сме в хижата! От Хижа Рибни езера пътеката за Рилски манастир минава отначало по левия бряг на Долното Рибно езеро, а след това покрай реката. Следи се за отклонението през реката! Пътеката, която продължава напред е доста по-трудна.

След преминаването на реката пътеката постепенно се разширява. Минаваме през няколко полянки и пресичаме река Маринковица. От тук до водохвата и сградата на Водното стопанство в местността Тиха Рила е вече лесно. От Водното стопанство има почвен път (който е бил асфалтов навремето) водещ покрай Водния чал до Партизанска (Кирилова) поляна. Продължаваме по асфалтовия път за Манастира. Има преки пътеки съкращаващи маршрута, но маркировката е занемарена и новаци лесно могат да се заблудят. Разстоянието по асфалтовия път е 7 км.

Коментари

Ще харесате и това