За Kончето се е изписало и изчело много през годините. И има защо. Това е едно от най-емблематичните места в Пирин и в българските планини въобще. Въпреки, че темата е широко дискутирана, попадали са ви не една и две снимки от там, а надяваме се и лично сте го видели, предлагаме ви да погледнете към Кончето и през обектива на нашия фотоапарат.

Подходихме по класическия маршрут от хижа Яворов. Тя една от най-хубавите хижи, в които сме били. До нея се стига дори с лек автомобил, защото пътят е добре поддържан. В хижата се предлагат всички условя, които би ви хрумнало да поискате на тази надморска височина – храна, напитки, баня с топла вода, телевизия и т.н.

След като нощувахме на хижата и вечерта се ползвахме от гостоприемството на хижарите, рано сутринта се отправихме към нашата цел – Кончето и след това към хижа Вихрен, където беше следващата ни спирка. Пътеката тръгва точно зад хижата и веднага поема нагоре през гъста гора. Следва се червената маркировка на Е4, която тук е добра. Много е приятно да се върви в тази част от прехода, тъй като на билото няма нито сянка, нито вода. Хубаво е да съобразите това при летните си изкачвания. Запасете се с достатъчно вода и слънцезащитна козметика. И не правете нашата грешка да ядете консервирана храна. Съдържа много сол, добавена за консервация и ще ви се пие вода още повече.

Преминава се през заслон Бункера (1.5 км. от началото на маршрута) и се стига до Суходолско езеро (3.2 км.), което е удобен пункт за първата ви почивка. Следва вървене на открито, докато се изкачите на билото на 4.5 км. от началото. Тук пътеката се разклонява. Ще познаете мястото по металния кръст поставен на един от върховете. Трябва да продължите по лявата пътека водеща ви на югоизток. Няма как да се объркате, защото от тук ще видите внушителната снага на Вихрен.

Следва вече не толкова стръмен участък, но доста неприятен за вървене. Пътеката често е тясна, преминава през каменисти участъци и ще ви се наложи да губите време търсейки къде точно да стъпите, за да не се подхлъзнете. А това е нещо, за което наистина трябва да се внимава, защото страничния наклон е много голям и едно подхлъзване може да ви накара да платите висока цена. От дясната страна си е дълбока пропаст. И тук говорим за лятно преминаване на маршрута.

Подсичат се Разложки суходол и няколко върха, носещи името Баюви дупки. Пътеката прави непрекъснати леви заводи, подсичайки връх след връх, и докато си мислите, че вече иззад следващия завой Кончето най-после ще ви се покаже, то все не идва и не идва. Първо ще стигнете до заслон Кончето (7.5 км.). Към днешна дата той вече е подменен с нов, но тъй като ние направихме нашия преход през юли, на снимките по-долу ще видите неговия баща, който вече е в пенсия.

Кончето е скален ръб, на 8.6 км. от хижа Яворов, свързващ връх Бански суходол и Кутело. В повечето от статиите за него, неизбежно ще прочетете, че на места е тесен едва 40-50 сантиметра и туристите го преминавали възсядайки го като кон. Ние ще ви споделим нещо по-важно. Благодарение на поставеното метално въже на него, Кончето е може би най-безопасната част от маршрута. Просто се държите с една ръка за въжето и вървите уверено напред. Лукс, който на други места нямате и трябва да сте внимателни.

След всички останали и вие вече сте „яхнали“ Кончето, сега следва отклонение вдясно (ако разбира се, не сте решили да качите връх Кутело направо) по друго въже. След малко то ви „изоставя“ и следват нови леви завои, един след друг по каменистата пътека. И така докато не се озовете над Премката (10 км.), което е може би единствено място, където можете поне за малко да си починете на „равен“ път.

Мястото е ключово с това, че точно пред вас връх Вихрен за изправя като почти непреодолима стена. Тук трябва да вземете решение дали да качите върха и да слезете към хижа Вихрен или да поемете наляво през Казаните, за да го подсечете. Нашите сили не стигнаха за изкачване, затова поехме надолу.

Следва стръмно спускане към заслон Казана (11.3 км.). Беше много приятно тук да срещнем дива коза, която не се впечатли много от срещата ни и продължи да изпълнява нейните си планове. Следва се червената маркировка по пътеката, която започва да се вие надясно и полека се спуска надолу, за да заобиколи върха. Хижа Вихрен се появява в ниското, като крайна цел на прехода. Отляво компания прави връх Тодорка.

Така след преход от 14 километра достигаме до хижата по един най-култовите маршрути в България. Ако го преминете ще бъдете горди от постижението си, защото преходът наистина не е за всеки. Не го препоръчваме на онези от вас, който не стават от бюрото в офиса и в миг са решили да отскочат до Кончето. Положителната денивелация е 1150 м., отрицателната 929 м.

Спорна крачка!

Да, малко прекалихме със снимките, но като отсявахме кои точно да публикуваме не ни беше никак лесно. Красота навсякъде.

Малко книги по темата