Ком-Еми, не!

Публикувано от
Зареждане на …

Най-напред няколко думи

Ако сте следили публикациите ни в социалните мрежи през юли, може би сте разбрали, че направих опит и аз да мина по пътеката от връх Ком до нос Емине. Вероятно не ви е убягнал и фактът, че той беше неуспешен. Малко преди да тръгна, прочетох някъде, че няма неуспешни опити, а само натрупан опит. Затова в рамките на няколко публикации, ще си позволя да споделя с вас това, което аз научих по Ком-Емине. Надявам се, че дори да не е до там полезно, то поне ще бъде интересно четиво за всички вас, които обичате пътеписите за Пътеката. Ето какво се случи от момента, в който дойде идеята за Ком-Емине до момента, в който тя реши да си тръгне. Е, да започваме…

От идеята до началото

19 януари 2019 г.
Така както си седим вечерта на с Доника (жена ми) тя ме попита „Какво стана с твоята идея за Ком-Емине, ще ходиш ли тази година? Хайде, нали знаеш, че не ставаш по-млад?!“
И така ми влезе мухата, че тази година ще е Годината на Ком-Емине…

23 януари 2019 г.
Използвах BaseCamp на Garmin и на компютъра си направих трак на целия маршрут, разделен на възможно най-кратки етапи – от хижа до хижа, така че да планирам за колко дни ще мога да мина маршрута, къде ще спя и колко ще вървя всеки ден. Цифрите са стряскащи. Първоначалният план е за над 560 км., разделени на 41 етапа за 18 дни и това ако няма непредвидени ситуации. Проблем се оказва спането след хижа Кашана и в Източна Стара планина. Стана ясно, че само на хижи няма да стане, някъде ще се спи и на заслон, че може би и на по-примитивни условия. Ще трябва да си купя поне спален чувал и шалте.

24 януари 2019 г.
Непрекъснато кроя планове за прехода. Вече започвам да свикавам с мисълта. Споделих с колеги на обяд, че ще правя Ком-Емине. Един колега от Дупница силно ме развесели като ми каза „Оу, ти знаеш колко екипировка требе си земеш? Секакви сървайвъл неща – спален чувал, аптечка… пищолье, ножеве…“. Дам, нож имам, но аптечката ми не струва и трябва да си сглобя нова и да видя какви точно лекарства трябва да си взема. Ножът ми е за 30 лв., купих си го от Етъра през есента на 2018 г. Не е нищо особено, но поради някаква причина много си го харесвам.

25 януари 2019 г.
Купих си пътеводителя на Ойларипи за Ком-Емине. От него взех времената, за които се изминават отделните етапи и сметнах какви ще са дневните натоварвания. Питанките на изток остават да висят нерешени – например хижа Чумерна-Котел 53.3 км. за 15:40 ч. Както казва 9 годишният ми син Виктор (сина ми) „О, майкотате!“. Още ще се мисли върху графика.

26 януари 2019 г.
Избрах си дата за началото на похода – 6 юли!
Почвам да мисля за обувките. Моите не стават, това се доказа и миналата година, когато заради тях трябваше да прекратя поход по Е4. Попитах във facebook групата Ком-Емине каква марка обувки биха ми препоръчали хората за прехода. Аз ги питам за марка, те ми отговарят – разтъпкани, удобни и т.н. Все неща, които не са по темата. Е, имаше и някои смислени отговори. Планът за сега ми е за два чифта обувки – високи планинарски обувки и обувки за хижата и по-удобните места за вървене. Какви точно и откъде да ги купя, все още не съм решил.

27 януари 2019 г.
Доника ме попита „Ти нали няма да ходиш сам?“ Да, това е другият важен въпрос. С големи групи не ми се ходи, с колкото по-малко хора се съобразяваш толкова по-добре. От друга страна навсякъде обяснявам как не бива да се ходи сам в планината, което си е безспорен факт. Значи ми трябва малка група от проверени хора. Стилиян и Орлин са мои приятели с които и похода ще е забавен и са на моя акъл общо взето. Мацкони (както наричам, моя кум Стилиян) едва ли ще може да отдели 3 седмици. Много се труди тоз човек. Орлин е вариантът. Вече не малко километри сме навъртели заедно, включително и по Е4 миналата година.
Погледнах графика на Българска Федерация по туризъм. Тяхната група тръгва по-късно, така че ще избягам от шумотевицата. Календарният график на БТС показва, че те пък тръгват през юни, което също ме устройва перфектно. Ще вървя в прозорец между големи групи, тъй че и хижари да има навсякъде пък и основни неща да има по хижите.

28 януари 2019 г.
Дългите преходи в третата третина от похода ме притесняват. Сетих се за трасето на Витоша 100. За една събота и неделя с нощувка на заслон Смильо са добра тренировка. Хем да проверя дали мога да вървя по 50 км. в два последователни дни, пък и да разбера дали спането на нар ще ми понесе. Само да сменят времето и денят да стане по-дълъг. Да, трябва ми и челник.

29 януари 2019 г.
Физическата подготовка! Да, основният въпрос. Часовникът, който ползвам Garmin Fenix 5X напоследък отчита срамните около 3500 крачки на ден, което е трагично. Заседял съм се. Теглото ми е в повече за ръста ми. Диета? Какво да ям? Трябва да съм в топ форма за юли. Кога да започна да се подготвям? Сега рано ли е? Не съм фен на зимни преходи, денят е малък. По светло съм на работа. Във фитнес няма как да ме накарате да отида. Пробвах есента да тичам по тъмно в един уж осветен парк. Спрях, че щях да се пребия. Само събота и неделя не става. А като се надишам едно хубаво със студен въздух и ФПЧ, става една… Какво мога да направя към този момент?
Да, живея в София на 11-ти етаж. Днес слязох пеша по стълбите, заричайки се, че повече няма да ползвам асансьора. Да видим до кога.
Споделих на Орлин, че съм решил почти твърдо за тази година. Каза, че това лято ще му е работно и няма да успее за целия преход, но може да се включи за някаква част от маршрута, което си е супер.

31 януари 2019 г.
Ако до сега имах някакви съмнения дали да правя всичко това, то те вече са зад гърба ми. Ще опитвам пък до където имам сили. Надявам се до Емине. А началото вече е заковано – 06 юли 2019 г. Започвам да работя по плана за да приключи благополучно.

01 февруари 2019 г.
Започнах да си подготвям списък на екипировката. Сетя се нещо – добавям го. Маркирам какво имам и какво ми трябва.

11 февруари 2019 г.
Купих си от Ойларипи височинния профил на Ком-Емине. Мисля да си го закача на стената да си го гледам и да си мечтая какво ме очаква. Взех си и паспорт за печати. Не знам дали ще имам време и желание да ги събирам, но да видим.

12 февруари 2019 г.
Това с ходенето само по стълби май няма да се получи. В нашия блок стълбищната клетка е пълна с всевъзможни неща – дървена дограма, битов отпадък… Сега си намирам оправдания, за които после най-вероятно ще съжалявам.

14 февруари 2019 г.
Разбрах за съществуването на х. Момина поляна. Което е добре, защото така по-добре ще балансирам разстоянието между Кашана и Ехо. Първоначалният план беше с много къс първи ден до Свищиплаз и на следващия до Ехо, но така отклонението е по-голямо и натоварването е неравномерно. Другата добра новина е, че открих мотел, на който може да се спи на Ришкия проход. За сега единствената въпросителна си остава х. Чумерна-Котел. 53.3 км.?!

15 февруари 2019 г.
В неделя ще ходя за обувки 🙂

17 февруари 2019 г.
Подаръкът ми за св. Валентин от Доника – обувки SALOMON XULTRA MID GORE-TEX. Много съм доволен нямам търпение да ги раздвижа.

18 февруари 2019 г.
Снощи по време на тренировката на детето, направих първа разходка с новите обувки. Малко за разтъпкване, а и нямах търпение да ги пробвам в интерес на истината. 4.5 км. в парка. За сега са удобни, дано и при по-голямо натоварване да е така.

21 февруари 2019 г.
Вчера се видях с моите приятели – Стилиян и Орлин. Потвърдиха готовност всеки да се включи за по една седмица, за да не вървя сам. Раздадоха се и маршрутите. Орлин щеше да е с мен от Ком или Лакатник до Добрила, а от там ме поема Стилиян и на изток доколкото има време – вероятно някъде до Върбишки проход. От там ако всичко върви гладко остават само 4 дни. Нямам търпение, а има толкова много време още.
Стилиян даде добра идея. Вместо първия ден да се изсилвам с х. Ком – вр. Ком – Петрохан – Лакатник (42.5 км.) и да окапя на третия ден, да започна по-леко. Първа нощувка на Петрохан и втора на Лакатник. Вярно щях да загубя един ден, който по-късно може да ми е важен, но определено предложението за по-бавно начало, за да свикне организма с натоварванията ме блазни. Ще видим.

01 март 2019 г.
Отпадна една много важна въпросителна – днес шефката ми одобри три седмичен отпуск през юли. Тук е момента да кажа добри думи за управителя на ОСКАР-ЕЛ госпожа Елена Минчева. Вселената си знае работата и винаги се грижи да има баланс. Колкото да беше гадна предишната ми шефката, толкова е добра настоящата.

04 март 2019 г.
Първи поход за годината – изкачване на връх Сърбеница от село Заселе. Отиване и връщане 10 км. с не кой знае каква денивелация, но имаше няколко изкачвания и спускания, за преминаването на които Fenix-a отчете аеробен и анаеробен ефект от тренировката съответно 5.0 и 4.7 (от максимум 5.0). Тъй, че приемам изкачването за полезно с оглед общата физическа подготовка. Това беше и първи тест на обувките в планински условия и смея да кажа, че се справиха перфектно.

05 март 2019 г.
Поръчах си туристическо канче с логото на Българския планинарски съюз, от който съм част, за да си пийвам вода и чайче по време на похода. Много е готино и леко.

17 март 2019 г.
Със Стилиян направихме един хубав преход от Владая до Железница по трасето на Витоша 100. 30 км. за 8 часа без кой знае каква денивелация. Обувките се държат добре, не причиняват сериозен дискомфорт.

19 март 2019 г.
Днес се появи една неприятна болка под палеца на левия крак. Странно, вчера се чувствах добре и се надявам да не е от прехода.
Добрата новина е, че по давлението на Стилиян си купих страшен телефон Huawei P20 pro. Прави уникални снимки и благодарение на него няма да се налага да нося със себе си фотоапарата, който си е към половин килограм и заема място.

21 март 2019 г.
Неприятно, болката в крака понамаля малко, но още я усещам. При вървене палецът се извива и тогава ме боли. За да избегна болката несъзнателно извивам крака си като ходя и вече усещам болка в лявата странична част на ходилото. Дано скоро отшуми, защото това ми пречи да се подготвям физически. И най-вече дано не е от похода онзи ден. И не би трябвало, защото в деня след него не усещах нищо.

22 март 2019 г.
Днес излязох с едни тесни маратонки на работа, които притискаха отока и ми се разказа играта от болка. Вечерта, след като смених обувките, нещата се подобриха. Май нещо с връзките не беше наред. Не съм специалист, но като че ли чарковете в крака ми се понаместиха и сега съм по-добре. Отокът поспадна и болката понамаля.

23 март 2019 г.
Сутринта тръгнахме на семейна екскурзия в Белград с може 10-20 % от предишната болка в крака. Чувствам се много по-добре и успях да направя едни 19 000 крачки из забележителностите на града. Което май се оказа грешка, тъй като такова натоварване май беше рано за все още възстановяващия се крак.

25 март 2019 г.
Продължавам да усещам болка в палеца (макар вече да го сгъвам повече) и в страничната част на ходилото. Не е нещо кой знае какво, но явно ще трябва да си кротувам докато не отшуми напълно. А това яде от времето ми за подготовка. Цялата ситуация с крака поставя голяма въпросителна върху похода 🙁

27 март 2019 г.
Кракът се подобрява, но все още усещам лека болка при вървене. И тук говорим за 3000-4000 крачки на ден. Отгоре на всичко от днес съм болничен. Някаква ОВИ ме тресна челно. Отчаянието взема връх…

02 април 2019 г.
Може да се каже, че преборих настинката. Не без помощта на фармацията и нейните продукти. Мислех си, че и кракът вече е ОК, но след кратко бягане днес (3 км.) отново ме заболя. Търсих ортопеди в интернет. Добрата новина е, че вече съм 3 кг. по-малко Ако сваля още 3 килограма ще вляза в желаната норма.

03 април 2019 г.
Сутринта кракът беше добре. Направих още едно бягане 3 км. и сценарият отново се повтори. Отново болки, но нищо кой знае какво. Трябва да тествам крака на „дълъг път“. Може би уикенда ако времето позволи.

08 април 2019 г.
Вчера направихме със Стилиян едни 23 км. преход в Понор планина, за да огледаме остатъците от маркировките и да преценим как можем да ги ползваме. Кракът издържа геройски без да ме притеснява, а днес направо може да се каже, че не усещам никаква болка.

13 април 2019 г.
Не успях да ида на „Подготовката за Ком-Емине – пешеходен преход 2019“ в Клуб на Пътешественика в понеделник. За сметка на това обаче Кристина Танчова (дамата, която е водила презентацията) беше качила във facebook съдържанието на аптечката си, така че успях да сглобя и моята. Е, поне като списък. Към 130 лв. се оказа всичко! Благодаря Кристина.

15 април 2019 г.
Открих нещо наречено HIIT или на прост български – високоинтензивна интервална тренировка. Представлява тичане с максимална скорост за 4 минути, след това 2 минути ходене и така се редуват. Броят и продължителността на интервалите могат да се променят. Четох разни биологически обяснения, които не разбрах, но се твърди, че този начин на натоварване има по-голям ефект в кратък период от време да се подобри физическата и дихателната издръжливост при бягане. При все това, че се горят здраво мазнини, както по време на тренировката, така и след нея. Garmin-а също отчете по-голям аеробен и най-вече анаеробен ефект от бягането, така че смятам да продължа по този начин за по-добра физическа подготовка и сваляне на килограми.

17 април 2019 г.
Заредих в Garmin BaseCamp знаменитата водна карта на Ивайло Киров (благодаря и на него), така че да знам къде има вода.

20 април 2019 г.
Започнах да събирам телефони на хижите по пътя, за да съм сигурен, че ще мога да правя връзка с тях ден за ден по време на прехода. Още не съм приключил, но на този етап различните източници дават разнопосочна информация.

21 април 2019 г.
Четвърта поредна интервална тренировка – избягах 5 км. за малко над 32 минути. Не е зле. Хубаво е, ако сте решили да се подготвяте с тичане за прехода да намерите място (и време) без много хора. Много трудно се бяга из навалицата. Иначе кракът ми не ме боли и мисля да пропусна прегледа при ортопед. Дано това не ми изиграе лоша шега по-късно.

27 април 2019 г.
Великденски празници! Причината (оправданието) подготовката да мине на заден план. Все пак успях малко да се раздвижа на Шуменското плато. Кратко бягане и после разходка.

01 май 2019 г.
Купих си още един чифт обувки. Ниски, дишащи. За резерва и за участъците, които позволяват ходене по добре утъпкана пътека. Избрах MERREL CROSSLANDER от Decathlon. Четох в няколко пътеписа, че се препоръчват сандали за втори чифт, но аз така и не възприех идеята да се ходи по чукари и камъници по сандали. Те и боси ходят някои, но това не е за мен. Вечерта ги разходих с едно бягане 5 км. Първото ми за сезона без интервали за ходене и с прилично темпо 6:23 мин/км.

02 май 2019 г.
Направих кратък преход на Витоша, над село Мърчаево – 13.5 км. Усещам, че нещо не е ОК с въпросният пръст, който ме тормози от толкова време вече. Болката не е нищо особено, но в сравнение с другия крак не е ОК. Записах си час при ортопед все пак. Страх лозе пази.

03 май 2019 г.
Днес станах на 37 години. Удачен момент за посещение при ортопед. Не знам лекарят дали нещо бързаше за някъде или не му се занимаваше с мен, но не ми каза нещо кой знае какво. Обясних му ситуацията и той ме попита дали обувките са ми хубави. Каза, че болката може да в следствие на неудобни обувки. Хм, в интерес на истината болката се появи след като си взех Salomon-ките. Дали не е това причината. Но пък те са ми адски удобни и са ми като излети. В крайна сметка доктора ми изписа физиотерапия и да не натоварвам крака, докато имам дори тази минимална болка. Е, ще пропусна и двете. Май ви досадих с този мой крак. Ще гледам повече да не ви споменавам за него, освен ако не стане нещо екстремно.

07 май 2019 г.
Това празниците и липсата на движение се отразява пагубно на тялото. + 1 кг.

17 май 2019 г.
Няколко дни не писах нищо, но днес няма как да пропусна. Остават точно 50 дни до началото. И много и малко. Почти всичко е изпланирано вече. Останаха само няколко покупки. Като цяло започвам да се отказвам от Чумерна – Котел за един ден. Ако стигна до там, разбира се. Ще го мина за 2 дни, като ще се отклоня на север от Пътеката до една къща за гости (или хотел не съм сигурен), където да преспя и после от там за Котел. Разстоянието се удължава, но поне няма да се налага да преминавам 53 км. за един ден.
Иначе нищо съществено за отбелязване през последните дни. Разхождам новите обувки. Направих един кратък преход от 14 км. да маркираме една пътека в Понор и няколко бягания по 5 км. Дори вчерашното се оказа много добро (за моите способности, разбира се) с пейс 6:09. Толкова за сега, обратното броене продължава.

20 май 2019 г.
Днес направих страхотно бягане. Най-после пробягах 5 км. за под 30 минути или по-точно 28:49. Много съм доволен, сега остава да наблегна на издръжливостта.

27 май 2019 г.
Набавих още няколко неща по екипировката. Челник Petzl Tikka и спален чувал Easy Camp Chakra. Чувалът не е нищо особено, но е под 800 гр. Дано не се налага да го използвам. А челникът е направо супер. Има няколко интензитета на светене, а най-силният е направо ослепителен.

10 юни 2019 г.
Напоследък многото служебни ангажименти ми пречеха да описвам как върви подготовката, та накратко – направих още едно добро тичане (6 км. за под 6 min/km). Поръчах нещата за аптечката и ги чакам да пристигнат тези дни. Днес направих резервация за първата нощувка в Творческа къща Петрохан… през Booking 🙂 Мирише на Ком-Емине вече.

12 юни 2019 г.
Мазилата и хаповете от Фрамар пристигнаха… в кашонче от дамски превръзки 🙂
Имам и застраховка от УНИКА за периода на прехода. Обратното броене продължава.

18 юни 2019 г.
Видяхме се с моите „пейсъри“ и се наложи промяна в първоначалния график. Стилиян, който трябваше да ми прави компания за една седмица от Добрила нататък каза, че ще може да се присъедини на Лакатник. Орлин му излязоха служебни ангажименти и дали изобщо ще може да се включи все още не знам.

26 юни 2019 г.
Остават 10 дни до началото. Вече нямам търпение. Непрекъснато си представям как вървя по Пътеката. Времето все още е лошо. Дано се извали до 6 юли.

29 юни 2019 г.
Оказа се, че когато съм правил застраховката съм сбъркал и вместо мен съм застраховал жена ми. Не питайте как е станало. Както и да е. От УНИКА се оказаха достатъчно неотзивчиви да променят застраховката и ме уведомиха надлежно, че ако искам да имам застраховка трябва да си направя нова. Е, направих си, само, че в Generali. Хубавата новина е, че времето се стабилизира.

01 юли 2019 г.
Вече сме юли и краят на голямото чакане вече се вижда. С някои дребни изключения, цялата екипировка вече е налична. Вчера завъртях едни 10 км. в парка и мисля това да е подготовката. До събота – почивка.

Следва продължение…

Зареждане на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.