Клисурски манастир – връх Тодорини кукли (3.30 ч.)

Тодорини кукли

Клисурският манастир е разположен в северното подножие на Козница. Отстои по шосе на 12 км. югоизточно от Берковица, на 7 км. източно от с. Бързия (чието старо име е Клисура, откъдето идва и името на манастира), на 11 км югозападно от Вършец и на 7 км. (по пряк път на 2,5—3 км.) от с. Спанчевци. Има чудесно местоположение на фона на стръмните гористи склонове и покритите с гори и ливади подножия, окъпани от бистри рекички, които бързат надолу, за да образуват р. Врещица. Манастирските сгради и близкият ресторант са оградени от вековни борове, липи и кестени.

Сегашният манастир „Св. Кирил и Методий” е приемник на много древна обител, основана още през първата половина на XIII в. При нашествието на османлиите манастирът оцелял, но през XV в. бил изпепелен, за да възкръсне отново едва през 1742 г. Средствата за това дали будните балканджии от близкото село Клисура. Ново нещастие сполетяло манастира през 1789 г., но най-голя- мото било през 1862 г. На 24 май палачът на този край — берковският паша Юсуф бей, нападнал манастира, при което били посечени над 100 богомолци. Монасите били живи изгорени заедно с манастирските сгради. Само пет години по-късно обаче подножията на Тодорини кукли пак чули песента на манастирското клепало.

Сега манастирът е напълно реставриран и обновен. В него има спалня за туристи.

От манастира се тръгва в югоизточна посока покрай овощни градини и се пресича канал. В същата посока от север и изток се заобикаля ниското връхче Дедина могила, и се излиза южно от него на широката седл. Зеленище (30 мин.). Ниско долу на североизток се вижда с. Спанчевци с издигащите се на запад върхове Елин кръст и Бърдачевица. На югоизток е вр. Калето, а на юг, през долината на р. Раковица се издига вр. Късмата чука.

Оттук в юг-югозападна посока започва продължително и на места доста стръмно изкачване по вододела между р. Раковица от изток и водосбора на р. Врещица (а по на юг — на р. Ширине) от запад. На няколко места обаче пътеката поляга на полянки и седловини, давайки възможност за отмора. Първата стръмнина започва непосредствено южно от седловината и по нея за около 40 мин. (общо 1,10 ч.) се изкачва в м. Славчевица. Следва ново изкачване — отначало в почти южна, а после в западна посока, след което се излиза на седл. Гроба (1,30 ч.). Дотук се измъква още една пътека, идваща от с. Спанчевци по долината на р. Раковица.

От Гроба пътеката се насочва право на югозапад и за малко по-малко от час (общо 2,10—2,20 ч.) излиза на заравнена площадка. (До това място откъм Клисурския манастир може да се дойде и по друга пътека за почти същото време. От манастира в югозападна по- сока се изкачва ридът Дълги дел — вододел между приточната мрежа на р. Врещица и р. Ширине. След това, държейки самото било, следва изкачване в югоизточна посока през Дългоделска поляна и вр. Брусница.) Идва нов стръмен участък, сполучливо наречен от местното население и туристите Сбери душа. След това се стига до продълговата поляна с малка кошара и маркировъчен стълб. Под нея в гората е изворът Еленков кладенец (2,40—2,50 ч). При Еленков кладенец идва и друга пътека откъм с. Спанчевци и гр. Вършец (кв. Заножене).

След Еленков кладенец пътеката се измъква над горския пояс току под Куклите. Вдясно (на запад) води началото си р. Ширине, а над нея се извисява вр. Скацалата. Западните склонове, към които води пътеката, са по-полегати, покрити с хвойна и боровинки. Източните са скалисти и стръмни, с отвесни скални пасажи и стърчащи канари.

След изкачването на вр. Тодорини кукли (най-високия връх, наричан още Голямата кукла — за разлика от Малката и Средната кукла) може да се продължи на юг към маркировката на главното било, която се достига за 20—30 мин. В зависимост от целта на излета оттук може да се продължи на запад към х. Петрохан и Петроханския проход (1,30—2 ч.) или на изток към х. Пробойница (3 ч.) или х. Бялата вода (4,30—5 ч.).

Внимание: Информацията за този маршрут е взета от книгата СТАРА ПЛАНИНА Пътеводител с автори Тодор Ненов и Георги Чорчопов. Описанието е актуално към 1987 г. и е възможно да има промени спрямо това, което четете тук.

Коментари

Ще харесате и това