Йонко Христов – покорителят на значката

йонко христов

Йонко Христов е победителят в първата ни игра за търсене на значката Покорител на планинските първенци. Той се съгласи да отговори на няколко въпроса за преживяванията си по време на търсенето. За нас в planinar.org, беше голямо удоволствие да си поговорим с нашия пръв достоен победител.

Ще ни разкажеш ли малко за себе си, с какво се занимаваш, откъде си?
Израснал съм в град Дупница. От 2003 г. съм военен, а от 8 години съм инструктор в Професионален сержантски колеж Велико Търново, където обучавам войници.

Значи си доста наясно с ориентирането?
Военното ориентиране има малко по-различни задачи от спортното ориентиране. Ние по-рядко използваме географски координати, както беше в задачата.

Ще е интересно да разкажеш малко повече за военното ориентиране, ако не е секретно, разбира се.
Предполагам е секретно. Но общо взето е свързано с това, че в терените, които се придвижваме мислим така, че все едно има противник и не винаги най-прекия път е правилния.

Щом си от Дупница, вероятно често си ходил из Рила?
Да, разбира се! Но все още не я познавам в детайли. Служих и в Карлово и малко по малко опознах централен Балкан. Сега следва Пирин, а и разбира се новата цел – да кача всичките 10 планински първенци в България да си заслужа значката. За сега няма да си я слагам докато не го постигна. Предстои закупуване на книжка от БТС и напред … и затова е виновен planinar.org 🙂

Хаха, много се радвам! Сподели ни, че след значката веднага потегляш към Мусала, как беше там?
Да, исках да отпразнувам значката подобаващо, но малко преди заслона задуха силен вятър. Развали се времето, дойдоха облаци, мъгла и на едно място ме завихри и ме изтръгна от котките, което беше знак да се прибирам. Пък и щеше да ми е за трети път да го кача. Много е важно човек да знае кога да спре. Върхът никога няма да избяга.

Разкажи за играта, защо реши да участваш и как се справи с указанията?
Един колега ми прати указанията и реших да се пробвам. Разбира се ориентирането иска тренировки и си беше голямо предизвикателство. С указанията се справих, разбира се с помощта на приятели. Ние в Армията работим в екип.
йонко христов
Кое те затрудни най-много?
Най-трудното беше да взема решението на коя гара да сляза. Дали на гара Бов или на Своге, понеже GPS-а не работеше правилно във влака. Билетът ми беше до гара Бов. В крайна сметка една приятелка ми прати снимка на района на координатите, така че и късмета е голям помощник. Колкото и подготовка да има човек, трябва да умее да разчита данните и информацията, която има, което се падна на мен.

От Своге как стигна до мястото?
След като слязох, срещу една цигара ме упътиха до автогарата. От там си хванах автобус до Искрец и от там пеша. Преди Брезе проговори военния в мен и тръгнах по черни пътища и започнах да се движа по азимут, като ползвах и компас от време на време. Не трябва да се разчита само на техниката. Минах през Добравица и там видях две кошути.

В колко часа тръгна от Търново?
В 02:00 ч. Едно от опасенията ми беше че някой ще тръгне с кола. Малко ми е гузно пред БДЖ. Взех си билет до гара Бов, а слязох на Своге, но другия път ще си взема билет до по-далеч, а ще сляза по-рано. Няма да ги ощетявам.

Успя ли да разгледаш село Брезе?
След като намерих значката, вече радостен викнах няколко пъти разбира се и реших да разгледам селото. Толкова път, а да не разгледам – грехота! Видях, че има няколко възвишения наблизо, но заваля доста обилно и реших да сляза, този път по асфалта с надеждата да попътувам на стоп до Своге. Разбира се, вече мокър посетих и кръчмата. Много хубаво ми стана – печка на дърва и хубаво кафе.хоремагъ
Ако намина пак съм решил да пийна нещо по сериозно там, беше като местния вестник новинар. Приказваха си за събитията. Не ме разпитваха нищо, само ми казаха че съм изпуснал транспорта. Мислех си докато слизам, че всъщност вече доста ще е трудно да различат турист от бежанец. И те са с раници и те по пътища и планини.

Къде е значката сега?
Прибрана в кутийката, до леглото. ще я извадя, като я заслужа. Тя все пак е символ на много труд и денивелация. С две думи си беше предизвикателство. Сега се чудя дали да участвам в новата игра. Мисля да пропусна, за да има повече радостни хора.

Каза, че колеги са ти помагали, какво казаха като разбраха, че си спечелил?
О, голяма радост беше за всички! Поздравиха ме и искаха да видят значката. Занесох я, разбира се. Всички ми стискаха палци.

Благодарим ти за интервюто и изобщо за цялото ти участие в това начинание! Искаш ли да кажеш нещо за финал?
И аз съм изключително благодарен за предизвикателството и за създаденото приключение. Надявам се да разказвам тази история на подчинените си и на дъщеря си, да бъде пример за това как ако желаеш нещо много силно то се сбъдва. И все пак, сложете име на това място! Наистина е хубаво и заслужава да има име, за да го видят повече хора.

Ако искаш да си на мястото на Йонко, може би ще ти е интересно да научиш, че новата игра вече е в ход. Виж повече ТУК.

Коментари

Ще харесате и това