Искрено и лично за Хижа на годината

радослав зарков

Броени дни, след като приключи второто издание на гласуването за хижа на годината, дойде време да направя нещо, което обмислям от известно време. Понеже имам навика да следя какво се пише по сайтовете и социалните мрежи за инициативата, забелязах че не всички споделят моя ентусиазъм от това. Съвсем нормално. Четох мнения и коментари, които ме озадачиха, а някои от тях дори откровено ме обидиха. Казах си, че щом често се срещат критични изказвания, вероятно има доста хора, които мислят по този начин по някаква причина. Дали защото не правим нещата по организацията както трябва, дали защото не сме обяснили конкурса както трябва, имаме грешки или др., но явно не всичко изглежда съвсем чисто.

Затова в следващите няколко реда ще си позволява да дам своята гледна точка, относно често срещани мнения и въпроси за начина, по който се провежда конкурса, неговите цели и задачи.

Не е ли прекалено претенциозно един любителски сайт да прави Хижа на годината? Такова гласуване е нещо сериозно и трябва да се организира от достатъчно авторитетна организация или институция.
Най-напред planinar.org няма претенция за каквото и да било. Чисто и просто ние предоставихме платформа на хората да кажат мнението си за това какво мислят за българските хижи и заслони. Определено далеч по-представително би било ако институции като Българския туристически съюз (БТС) или Министерство на туризма организират подобно допитване. Защо не го правят не мога да кажа.
Още преди началото на гласуването тази година, потърсихме и двете институции за съдействие и съвместна организация на един наистина голям и полезен за всички конкурс за хижа на годината. Водихме няколко разговора с представители на Министерството, като в крайна сметка от тяхна страна се стигна само до едно прес съобщение за конкурса (за което благодарим) и до нищо повече.
По-интересно е отношението на БТС. По мое мнение те би трябвало да са едни от най-заинтересованите от едно такова допитване. Уви те не ни удостояват с никакъв отговор, когато и да сме им писали.

Сайтът planinar.org си прави реклама на гърба на хижите.
Ако се опитам да калкулирам времето, което съм отделил за направата и поддръжката на сайта съм сигурен, че като тегля чертата сайтът ще бъде на категорична загуба. За мен той е нещо, което ме кара да се чувствам добре и полезен. Да, наистина на него има реклами, но ако мога да жертвам безвъзмездно свободното си време (включително и от това за семейството си), то някои неща по сайта се купуват с истински пари – домейн, хостинг, хонорари и т.н. Парите за това трябва да дойдат от някъде. За времето, в което работи сайта, смея да кажа, че обикновеният читател е получил повече добавена стойност и ценна информация, отколкото му се е налагало да плаща за нея.
Planinar.org е сайт с кауза, а не комерсиален проект. Позволяваме си да пишем името на сайта редом с всички информации за конкурса за да се знае все пак, кой стои зад това. Мисля, че е редно. Когато четете заглавия от сорта “Определиха хижа Х за най-добрата в България” не ви ли интересува, кой е решил това? Мен би ме интересувало.
На всички онези, които се тревожат, че сайта се е оял с медийна слава покрай конкурса ще кажа, че повече от половината медии, които го отразиха “пропуснаха” да споменат кой е организаторът.

Много ясно, че конкурсът е нагласен.
От всички коментари по конкурса от този ми става най-обидно. Много е ясно… Откъде е ясно? Това, че някои е свикнал в ежедневието си да минава по тънката лайсна, да хитрува и лъже не означава задължително, че това е валидно и за всички останали. Ако имаш доказателства, че конкурсът е манипулиран излез и ги покажи на всички. Хвърлянето просто така на твърдения, които не могат да бъдат доказани си е чиста клевета. Само достатъчното ми други ангажименти ме ограничават да не търся правата си по съдебен ред. До този момент.

Конкурсът няма представителност и туристите не се интересуват от него.
Мога да приема тази критика за основателна. Когато направихме гласуването миналата година останахме приятно изненадани от участието на хората. Определено не очаквахме такава активност. През тази година положихме допълнителни усилия по популяризирането му, но като че ли те не дадоха очаквания резултат. Направихме отделен сайт, свързахме се с медии, дадохме няколко интервюта, имаше и публикации в онлайн издания, но като цяло не постигнахме онази популярност, която очаквахме. Ще ни е за урок в бъдеще време.

Крайното класиране е субективно.
Абсолютно! Резултатите са формирани на база субективни оценки на хората. Щом няма метър, секунда, грам или градус, които да могат да се измерят, всичко останало е субективно.

Гласовете на истинските планинари би трябвало да имат по-голяма тежест при оценяването.
Може би, но как да отсеем истинските планинари от фалшивите? За това не се дават дипломи. Кой ще е този, който ще казва ти си истински планинар, а ти не си?

Как може да се сравняват хижи, до които има асфалтов път с такива, до които хижарят мъкне на гръб всичко часове наред?
Така е. Мислихме за това. При предварителното обсъждане преценявахме различни варианти, но не стигнахме до работещо решение, което да можем да изпълним с наличните ресурси. Може би разделянето в категории щеше да е по-удачно – хижи, до които се стига с кола и такива, до които има само кози пътеки, частни и държавни, хижи и заслони, строени преди 1949 г. и такива строени след това, намиращи се до 1500 м. и над 1500 м., разделени по планини и т.н. Признавам, че чисто като организация това не ни е по силите за сега.

По-важен от един такъв конкурс е да се направи дебат за хижите.
Ами да направим. Конкурсът, определящ най-добрата хижа по критерии е идеален повод за това. Социалните мрежи дават прекрасна възможност за обмяна на идеи от страна на всички заинтересовани страни. Само, че страните или бягат от този дебат или по-скоро хвърлят ядливи забележки, без да предлагат работещи решения.

Това е просто едно допитване, което май повече разделя от колкото да носи реални ползи…
Да, това е просто допитване, което не би трябвало да се приема като драма в няколко действия. По-скоро съм си го представял като възможност за реклама на хижите, особено на десетте финалисти. Представял съм си как излизат на една сцена и хората ги аплодират за труда им. Повечето обаче предпочетоха да не присъстват на награждаването. За съжаление май се получава ситуацията – Ама вижте кой спечели, не мога да повярвам… Държа да кажа само, че planinar.org няма вина за това.

Пълна порнография тоз конкурс
Любимите ми коментари! Безсилен съм да отговоря на техните автори с нещо по-различно от кот – такоа…

Моля ви да не ме разбирате погрешно за думите по-горе. Не съжалявам и за миг, че се захванахме с това. Много хора ни подкрепиха и аз съм им лично благодарен за това. Просто се почувствах вътрешно длъжен да отговоря на някои въпроси и коментари. Гласуването ни донесе и много приятни емоции. Особено, когато четохме коментарите на хората, които гласуваха. Събрахме много забележки и препоръки на планинарите, които излизат извън рамките на оценките от 2 до 6. Ако някой от хижарите го е грижа какво мислят посетителите на хижата за нея, нека се свърже с нас, за да му предоставим мненията, които сме събрали. Ние няма да се натрапваме. Малко или много това си е чиста маркетингова информация.

За финал ще споделя един от коментарите – Не съм била в другите хижи, но хижа един коя си е най-добрата! (еди коя си е поправка от мен). Как да не се усмихнеш на това? Коментар, от който се чете позитивно отношение. Нека бъдем по-позитивни в търсене на доброто, а плюенето по другите да го оставим на гамените.

С уважение към всички,
Радослав Зарков

Коментари