Идва ли краят на дивото къмпингуване

къмпингуване

Автор Горан Атанасов

Актьорът Юрий Ангелов, който от години е известен с любовта си към природата и малките уединени места, е разположил малка каравана в двора на странджанското си село Кондолово. Ако правителството приеме новия закон за къмпингуването, ще излезе, че това е в разрез със закона.

„Отнема се възможността на гражданите да ползват собственото си имущество в собствен терен за собствени цели. Така формулиран Законът не прави разлика дали кемперът, караваната или палатката са поставени за лични или за стопански цели, т.е. дали сме паркирали в собствения си двор или отдаваме под наем средство за настаняване в зоната на сивия сектор“, посочват от camping.bg.

Британският вестник „Гардиън“ излезе със статия, в която посочва как стои въпросът с къмпингуването в Европа.

В Англия и Уелс задължително трябва да получите разрешение от собственика на земята. Прието е лагеруващите да не заемат много място, да не остават “прекалено дълго”, също да са на 100 м. от път. Дивото къмпингуване е разрешено на обществени земи в Шотландия, стига да сте се установили на 100 м. от пътищата и да не променяте мястото след себе си.

Къмпингуването е разрешено в Норвегия, Швеция и Финландия с така нареченото “право на всеки човек” на достъп до обществените места, което е безплатно, важи за местните и за туристите. За него не е нужно разрешение на собствениците, но то не трябва да води до щети и притеснения на околните. В Естония то се толерира, но се препоръчва да се вземе разрешение от собствениците на земята – посочва в. „Гардиън“.

Не така стои въпросът в съседна Гърция. Властите там са категорични. Нямате право да спите в природата! Незаконно е! Можете да ползвате само официалните къмпинги.

В България, поне до скоро, този въпрос изобщо не беше на дневен ред. Ето че сега управляващите искат кардинална промяна. Абсолютна забрана за къмпингуване извън разрешените места. В България те са 30 според регистъра “Места за настаняване и заведения за хранене и развлечения”. Сами преценете дали са много или малко за 111 000 кв. км. Друг е въпросът дали съответстват на разписаните от ЕС стандарти за качество. Новината разтърси Интернет. В социалните мрежи започнаха да се организират протести, екоактивисти опънаха палатки пред Народното събрание. Широкият обществен отзвук принуди правителството да направи двуседмична „отсрочка“.

Ивайло Иванов, запален природолюбител и човек, който често спи под открито небе, изтъква, че категоричната забрана е лудост. Според него е въпрос на съвест как ще поддържаш лагера си, а тезата, че къмпингарите оставят след себе си сметище, приема за некоректна. Според него зад забраната стоят икономически интереси. „Искат да вкарат палаткаджиите в хотелите – това няма как да стане!“ – категоричен е Иванов. Той е на мнение, че трябва да има строги санкции за тези, които изхвърлят боклуци и променят мястото, на което лагеруват, но не трябва да им се отнема възможността за къмпинг сред дивата природа.

Потърсих Христо Янев, кмет на Обзор, за коментар, тъй като в землището на курортния град попадат две от най-известните места за диво къмпингуване. Това са Иракли и Батареята. „Цяло лято любители на дивото къмпингуване строят палаткови лагери, палят огньове и оставят след себе си нелицеприятни гледки и купища отпадъци в горичките около плажа, които ние чистим след края на сезона“ – уточнява кметът. И допълва, че не е против къмпингуването, но да бъде добре регламентирано. Смята за неправилно да се къмпингува на места, където не са изградени необходимите условия – ток, тоалетни, топла вода, както и места за барбекюта. Към момента плажът Иракли няма тези предпоставки, за да се къмпингува пълноценно и да не се променя ландшафтът, изтъква Янев.

На същото мнение е и кметът на Несебър Николай Димитров. Той смята, че трябва да има закон, който да регулира спането под открито небе – ясно да се прави разграничение между къмпинг, бивак, подслон. „Не е редно, смята градоначалникът, безразборно да се къмпингува, защото това води до негативни последи от гледна точка на сигурността и опазването на околната среда“.

Инж. Н. Цветанов е докторант към катедра „Дендрология“ към Лесотехничекси университет, София, понастоящем член на Research Group Mountain Ecosystems в WSL Institute for Snow and Avalanche Research SLF Davos, Switzerland и теренен сътрудник в проект „Развитие на субалпийските гори в България под влияние на климатичните промени“. Професионалният му път е свързан с изучаване на българската дендрофлора и по-специално с природните нарушения в нашите планински гори и последващата от това динамика.

Или с прости думи казано, ще има ли гори в нашата мила родина след различни природни нарушения като пожари, ветровали, каламитети и др. Тези негови занимания са причината всяко лято да остава доста дълго сред природата. Смята, че къмпингуването трябва да бъде свободно. „Разбира се това трябва да става в приемливи граници. Това, че си сред природата и си „повлякъл“ със себе и един куп постижения на съвременния свят, не те прави господар на света. Редно е след като отпочинеш, да събереш всички доказателства, че си бил на това място и спокойно да си тръгнеш.“ – допълва той.

Редно ли е да къмпингуваме, където си поискаме?

„Трябва да се има предвид, че места като защитени територии, колкото и да са примамливи за окото, не би трябвало да стават обект на къмпингуване. Самата им идея за обявяване се състой в това, че опазват ценни и редки биологични видове, чието обезпокояване трябва да е минимално, поради което територията им е защитена, забранена за достъп.“

Предлага да се въведе минимална такса от туристическите дружества по места, в която да влиза такса за къмпингуване сред природата. Тези пари да отиват в общ, прозрачен за обществото фонд за опазване на природата. Така при възникнал пожар или друго природно бедствие, да има средства за справянето с възникналия проблем. За да има диви места, категоричен е инж. Цветанов, е необходимо да ги опазим и съхраним с висока култура и морал.

Така или иначе въпросът остава отворен. Вчера Бойко Борисов отмени рестриктивния закон, който генерално забраняваше къмпингуването извън официално регламентираните места. Какви форми ще се търсят, накъде ще тръгнат дискусиите – дали към повече къмпинги или пък към по-либерални закони за къмпингуване – предстои да разберем. А дотогава, красивите български плажове и тучните зелени поляни зависят от съвестта и морала на природолюбителите.

Автор Горан Атанасов

Коментари