За туристическия морал

Публикувано от
Зареждане на …
Автор Павел Делирадев

Българските туристи са жива стръчка от физкултурния клон на българската народна общност. Като така и те трябва да изпълняват доброволно и съзнателно всички свои задължения, които изисква социалистическото общество от своите съзнателни и културни членове. А общо призната истина е, че обществено и у нас, и в чужбина, и в миналото, и сега е привикнало да гледа и иска да гледа в лицето на туристите като на просветени, културни възпитани и трезви люде, без разлика на възраст убеждения и пол. Доколко туристите обладават тези положителни и ценни нравствени качества – това най-нагледно проличава в планините и особено в хижите. През всекидневието – в заводи, фабрики, кооперативни стопанства, училища и въобще в селищата, туристите са поставени на равна нога със своите братя. Но и там има известни наслоения, всред които истинските туристи винаги попадат по-първите кръгове на съзнание и честно изпълнение на гражданския и професионален дълг към строящия се социализъм и към социалистическото отечество.

Но покрай общите гражданския задължения туристите има също така и непосредствени задължения като туристи, които служат за жива и съзнателна връзка между народа и неговите „побратими балкани“. Както навсякъде другаде, така и у нас планинарите са главните проводници на културното отношение към природата, към скатаните в нея исторически паметници, към живата природна украса и към природните богатства.

В близкото минало като основен недостатък в туристическите излети, а още повече в туристическите хижи и заслони се сочеше употребата на спиртните отрови. Пиянството и при градската обстановка е твърде жалко лично и социално явление и бедствие. Отблъскващо и в селището, пиянството бе още по-нетърпимо всред природните красоти, от които изпада в искрен възторг дори и най-простата душа на неукия пастир. А отделните пияни хора или групи бяха в състояние да помрачат светлото опиянение от тези красоти на голямото мнозинство от излетниците. Това извращение на туристическите хижи (основателно наричани „спасителни домове“ и „средища на туристическа култура“) от бакхусовите поклонници, колкото и малък да бе техният брой, предизвикаше погнуса всред съзнателните туристи и гости. За документ се възстанови истинското предназначение на планинските хижи като кътища за приятна отмора и здравно възпитание, обединителният туристически конгрес през 1945 г. в Пловдив единодушно реши безусловно да се забрани: а) продажбата на алкохол в хижите и внасянето му от излетниците и б) хазартните игри, които противоречат на възпитателните и културни задачи на туристическото движение. Това разумно и навременно решение намери радушно одобрение от народната власт и незабавно му се даде законодателна санкция. И ако не бе се разстроило единното ръководство и контрол на хижите и ако „Винпром“ с планинските си кръчмички не иззабикаляше закона, възпитателните, здравеопазните и животоопазните резултати от „сухия режим“ в планините ни щяха да бъдат още по-благоприятни.

Важен дял в обсега на туристическия морал след съзнателната и доброволна трезвеност е засилването и укрепването на другарското чувство, на чувството за взаимопомощ и саможертва в планините и особено при тежките зимни излети. В отличие от спортното съревнование, което има за обект изоставането и победата над състезаващите се другари, туристическият морал налага повелително грижи към по-слабите или изпаднали в беда другари излетници. Грижата за другаря, за човека е върховен закон за съзнателните туристи в планината и селището. Другарството за туристите звучи гордо, като човекът за великия писател Максим Горки.

Голям туристически дълг, макар и от по-спокойно естество, е грижата за запазване на историческите и археологически паметници, които ни нашепват за изминалите дни на възход и упадък на нашия народ и на родната ни земя през вековете. И не само лично да ги пазим, но и да възпитаваме в този дух подрастващите туристически поколения при масовизираното туристическо движение: да не драскат по тях и да бдят за охраната им. От нашето отношение към тези паметници може най-правилно да се съди за ръста на нашата обща култура.

Също така първостепенен дълг за туристите е и опазването на природните паметници, като пещери, землени пирамиди, побити камъни и други изключителни природни творения, които привличали и привличат вниманието на множество чужди пътешественици. В същия кръг на задължения спада и грижата за живата и полезна украса на нашите планини и поля, из които неспирно бродим и се наслаждаваме. Цветята, билките, пеперудките, птиците, декоративният дивеч, цялата тази жива прелест усилва чара на природната скулптура, водописна резба от пенливи потоци и водопади и разноцветни планински езера. По отношението на туристите към тези неописуеми природни красоти може да най-безпогрешно да се съди и въобще за любовта им към родната природа.

Голяма е нашата радост, когато бродим из девствените лесове на нашите планини, които също така трябва да пазим и особено от вероломните пожари. В удоволствие уталожваме жаждата си с кристалните води на планинските ручеи, които също трябва да пазим от замърсяване, защото с тях се водоснабдяват цели градове и села.

С една реч, колкото по-голяма е любовта ни към природата, към народа и към Родината ни, толкова по-отговорни са и нашите задължения към тях, толкова по-спокойна ще бъде и съвестта ни от изпълнения туристически и граждански дълг.

Статията е публикувана в списание Турист, кн. 1 от 1957 г.
Снимката е илюстративна и не е част от оригиналната публикация

Зареждане на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.