Емона – на планина с изглед към море

Емона

Първото ми впечатление за това великолепно място, когато погледнах живописните къщи накацали по билото на Балкана отдалеч е, че са корабокруширали и някак случайно са изпълнили тучния зелен пейзаж.

Легенда разказана от Омир в неговата “Илиада” твърди, че тракийският цар Рез, участвал в Троянската война е бил роден в Емона. Емона е чудесно име, звучи гордо и красиво. То идва от древногръцкото име на Стара планина АЕМОН. Селището е населявано още от древността, но първите исторически сведения за региона, в които Емона се споменава като град, са от VII в. През VIII-XIV в. него имало пристанището известно на мореплавателите, а нос Емине се среща на много карти от по-късния период. Тези сведения говорят, че районът около средновековния град Емона е бил силно развит.

Упадъкът на Емона започва по време на османското владичество. Вековните дъбови гори в региона са били изсечени и преработени в дървени въглища, а бреговете оголени. През годините на социализма, заради статута си на гранична зона селото е с ограничен достъп. През 70-те и 80-те години Тодор Живков стимулира част от интелектуалците в България, като им раздава малки парцели земя с право на строеж.

Покрай тези интелектуалци и други разкриват и разказват за очарованието на това място. Искам да ви заведа и на около километър и половина от селото, където се намира манастирската църква “Свети Никола”, част от някогашен манастир, създаден около Х в, обявена за паметник на културата. Когато влизам да я разгледам оставам потресен от вандализма и човешката жестокост овековечена върху стените. Този храм на вярата е потънал в забвение и се руши, но въпреки това, са се намерили хора с добри сърца, и силна вяра, които да донесат икони в този храм.

Селото е известно и с това, че тук се намира и нос Емине, който е най-източната част на Стара планина и разделя условно българското Черноморие на северно и южно.

Гледката от тук е изумителна. 90 метра почти отвесен склон стремглаво цопва в морето. През последните години това място е предпочитано и от любители на екстремни спортове като парапланеристи, които излитат от ръба на скалата без засилка издигани от морския бриз. Да летиш над това място сигурно е повече от вълнуващо. В далечината се намира и фарът на нос Емине, който е открит на 15 декември 1880 година. Седя на камъните, а на 90 метра под мен се разбиват сините вълни на Черно море.

Минават малки корабчета и лодки, а над мен гларуси хвърлят чудати сенки. Гледката е зашеметяваща, но буди и страхопочитание. Кара те да се замислиш за величието и силата на природата, в сравнение, с която си малка капка в морето или пък прашинка, рееща се в морския бриз. Мястото е доста диво, липсата на хубав път е причината селото да запази своя енигматичен облик. Остава ни само да се надяваме, че за в бъдеще селото ще остане също толкова пленително с дивата си красота, защото неговото очарование са зелените поляни, сините морски простори и свободно пасящите коне.

Източник goranatanasov.com

Коментари

Ще харесате и това