До връх Ботев през хижа Плевен

до връх ботев през хижа плевен

Вече от доста време отлагах изкачването на връх Ботев (2376 м.) и за това си имаше една основателна (поне за мен) причина – навалицата. У планината търся спокойствието и тишината, а това което бях чел за основния маршрут на изкачване беше далече от това описание.

Най-популярният маршрут е от местността Паници край Калофер, през хижа Рай и Тарзановата пътека. За добро или за лошо красотите на този преход (включително Райското пръскало) водят след себе си много планинари, а хижа Рай е резервирана за седмици напред в това време на годината, което прави трудна задачата с подслона, ако не разчиташ на палатка. Разстоянието също не е за подценяване.

Поради тези причини още отдавна си бях избрал друг маршрут, а именно до връх Ботев през хижа Плевен. Някои могат и да не споделят моите мисли по-горе, но аз бях сигурен, че и този вариант няма да ме разочарова откъм гледки и запомнящи се преживявания. В интерес на истината не останах излъган.

Така в една съботна утрин на юни, товарим колата и потегляме към град Априлци, където щеше да бъде изходната точка на нашия поход към първенеца на Стара планина. Пътят е около 200 км., а времето варира в зависимост от стила ви на шофиране, но определено не би следвало да ви отнеме повече от 3 часа. Пътят преминава по протежение на целия град Априлци, за да поеме лека полека изкачването към подножието на връх Ботев. В края пътят става тесен и разминаванията са трудни затова внимавайте. За наш късмет докато карахме из завоите, може би на 10 метра пред автомобила изтича огромна сърна, която само с два скока пресече пътя за да се шмугне отново в гората. Уникално!

Целта беше да стигнем до един паркинг (GPS 42.74897, 24.90544) на 988 м.н.в., които дори се оказа охраняем. Един учтив господин ни таксува 2 лв. за 24 часов престой и ни упъти за посоката. Приготвихме раниците, обухме обувките и тръгнахме да катерим Ботев.
паркинг за хижа плевенПри паркинга се пресича реката, край която бяхме шофирали на идване и веднага се излиза на коларски път по който се поема наляво. След около 300 метра виждаме табела, подканящи ни да поемем към хижа Плевен по пътека, която се отклонява надясно от пътя нагоре през гората.
табела хижа плевенСледва изкачване по относително стръмна пътека в продължение на 1 км. Тя е обезопасена с парапети и е пригодена за удобно преминаване на туристи. Цялото разстояние от паркинга до хижа Плевен отнема средно около един час.пътека за хижа плевен

гора край хижа плевенПътеката излиза от гората точно на хижата (GPS 42.749555, 24.89579) на 1363 м.н.в., където ни посрещат две колкото очарователни, толкова и големи кучета с най-аристократичния поглед, който някога съм виждал у животни. Гледаха ни, а ние с почитание ги заобиколихме, за да влезем в столовата на хижата и да хапнем, тъй като вече беше обяд. В последствие разбрах, че това са Белла и Карузо. Те са изключително кротки и дружелюбни. Няма защо да се притеснявате от тях.
хижа плевен

Белла и КарузоКазвам ви честно хора, в хижа Плевен готвят уникално вкусно. Обядвах супа топчета, която повярвайте ми беше нещо уникално. Не помня какво хапнаха моите спътнички, но и те останаха доволни. След като се нагостихме подобаващо беше време истинското изкачване да започне.

И, изкачването на връх Ботев през хижа Плевен започва със слизане… Да, така е. Ако има да мразя нещо в планинарството, то е да слизам, при положение, че знам какво изкачване ме чака, но какво да се прави – майка природа!
към БотевМинаваме покрай сградата на ПСС и започва стръмно изкачване по ски писта. Наистина стръмно. Катерим ние бавно, бавно нагоре и гледките стават все по-увличащи погледа. Няма как да се сравни с ходенето в гората до хижата. След като се изкачи пистата, маршрутът влиза в гора. Маркировката, която трябваше да следваме е зелена. Прясно подновена от Димо (Пътеводител на Стара планина). И като казвам прясно, имам предвид от преди няколко часа.маркировка

знациПътят през гората първоначално е равен, за да започне в последствие леко да се изкачва. Стига до едни скали след което пътят ще ви по(д)веде постепенно наляво, като става почти равен. Такъв е в продължение на над 2 км. Тъй щото да ви остави да се насладите на гледките на север. Хижа Плевен от тук изглежда вече доста по-мъничка. Вървейки ще пресечете няколко поточета, захранени от вече стопилия се сняг.

Към края на този равен участък ще стигнете до един уникален водопад. Засрамено ще си призная, че въобще не го очаквах. Не бях чел нищо за него и представете си изненадата ми, когато просто изскочи из зад един завой. И си е срамно защото е величествено висок за България. След като се върнах вкъщи отново се опитах да разбера кой е водопада, но пак без успех. Предполагам, че някой от вас, който сега чете тези редове (за което благодаря) ще ми каже в коментарите по-долу. Без значение от името, той достойно замести Райското пръскало, което щяхме да пропуснем, качвайки се от север.

След водопада започва едно много сериозно изкачване. Само за 450 м. трябваше да се преодолеят около 150 м.н.в. край колова маркировка. Криво-ляво качихме се, за да излезем на равното и да стигнем до следващата важна точна от нашето пътуване – заслон Ботев (GPS 42.718619, 24.90421) вече на 2053 м.н.в. Вече бяхме качили почти 1100 м. и виждахме върха, който доста дълго време стоеше скрит от нас в мъгла.

връх Ботев

заслон БотевЧасът беше 17:30 и след кратка почивка беше време за важно решение. До тук имахме страхотно време, но за утре прогнозите бяха за силен дъжд, вятър и дори гръмотевици. Да качим Ботев утре, както беше първоначалния план, можеше да се окаже лоша идея – хем щяхме да се измокрим, хем нямаше нищо да видим от облаците. Затова бързо стигнахме до единодушното решение, че е по-добре сега да качим върха без раници и утре рано да слизаме надолу с надеждата, че ще надбягаме лошото време.

Речено-сторено, може би за около час взехме още 300 метра денивелация до първенеца на българския Балкан. Докато се катерехме постоянно хвърляхме поглед назад по пътя, от който идват комеминейците – към Жълтец, Костенурката, Кръстец и т.н. докъдето ти стигне погледът.

Така улисани в гледки (вече по червената маркировка) и отброявайки кол след кол, най-после се качихме на върха.връх Ботев

връх Ботев

Връх Ботев

То какъв ти връх, горе е направо град. Сгради на метеоролози, вероятно на военни, мобилни оператори и кой ли още. Но най-голямата изненада за мен си остана, че на върха има работеща туристическа спалня (GPS 42.71645, 24.91843), която дори предлага храни и напитки. В нея са и печатите от 100 обекта и планинските първенци. Ето линк към facebook страницата им.
туристическа спалня ботевДа се опише гледката от връх Ботев е трудно. Неговото местоположение е изключително стратегическо. Можете с часове да реете погледа си на север и юг из равнините и низините на България, а в същото време на запад и изток Стара планина е разточила величествената си снага, изплетена от върхове. Разбира се, това е въпрос на вкус, но от популярните върхове, които съм изкачил, гледката от Ботев е сравнима само с тази от Мальовица. Можете да споделите гледката от кой връх е вашата любима, по-долу в коментарите.
от БотевПихме по едно сокче, направихме предостатъчно снимки (вкл. и задължителната пред табелата) и поехме отново на към заслона под напора на появилия се изневиделица вятър. Не знам дали сте чували, но поради специфичното си местоположение, връх Ботев е едно от най-ветровитите места в България. Някъде бях чел (дано не греша), че едва през 3 % от времето на Ботев не духа вятър. Това, че се качихме при пълно безветрие ми се стори изненадващо, но природата не ме остави дълго да се чудя – всичко си дойде по местата.
връх Ботев

Заслон Ботев

Няколко думи за заслон Ботев, където ни предстоеше да пренощуваме. Има туристическа столова, в която се продават безалкохолни и някои алкохолни напитки. Има храна, но не очаквайте богат избор. Има 1-2 неща и то ако предварително сте си заявили на хижарите, които са много готини хора. Цените са нормални. Има електричество от ВЕЦ, който дори можете да видите идвайки към заслона. Стига за осветление и да си заредите телефона. Поради тази причина не очаквайте да има скара, за каквато попита една от посетителките. Даже ще ви разкажа един забавен момент – на сутринта, докато закусвахме хижаря ни попита дали ще може да угаси лампите, защото ще пуска пералня. Вода в заслона имаше от едва няколко дни. Зимата всичко замръзва. Но пък заслона разполага с много хубава баня и ние успяхме да си се изкъпем с топла вода, като бели хора. Тоалетната е външна.

Спалните помещения са две – едно малко, през което се минава за друго по-голямо. Леглата са двуетажни, долепени едно до друго. Общо в двете стаи се събират над 25 човека, без да съм ги броил точно. „Голям късмет” имахме да пренощуваме с една група организирани туристи, повечето от които изглежда излизаха над 1500 м.н.в. за първи път. Имах удоволствието да си легна до най-силно хъркащия човек на вселената. От тук се започна едно подсвиркване и отправяне на забележки към него от страна от неговите спътници. После се заобаждаха хора, които правиха забележки на хората, правещи забележки и така… цяла нощ! А човечецът си хъркаше най-спокойно.

Някъде към 6 сутринта някой пусна слух, че времето се разваля и трябва веднага да тръгнат към хижа Плевен, защото така им казал водачът. Следващите 15 минути приличаха на сцена от филм на National Geographic за Африка. Стадо носорози, бягащи към/от нещо в полето. Хвърчаха раници, обувки, щеки и какво ли още не. Онези от втория етаж, газеха по главите на тези по леглата от първия… Откачена работа. И в същото време, на никой не му направи впечатление, че нашата малка групичка от трима човека все още спи и не споделя техния ентусиазъм, относно метеорологичната обстановка. Но пък хубавото беше, че най-после заслонът се опразни и можеше на спокойствие да си поговорим с нашите домакини за хижарския живот. Благодарихме за гостоприемството, платихме за нощувките по 15 лв. на калпак и поехме по обратния път.

Идеята да се качим на върха вчера вечерта беше много добра. Още не валеше, но беше само въпрос на време. За пътя обратно няма да ви разказвам подробно. Само ще спомена, че отново се отбихме да хапнем вкусно в хижа Плевен. Свинска вратна пържола с пържени картофи – един път! За наш късмет дъжда ни заваля чак на 500 метра от колата, но вече бяхме под защитата на дърветата.

Това беше нашето изкачване до връх Ботев през хижа Плевен. Ако разказът ни ви е харесал и сте намерили нещичко полезно и за себе си, споделете го с приятели. Така ще ни вдъхновите да ви разкажем и следващия път за нашите бродения из българските планини.

Маршрутът до връх Ботев през хижа Плевен

Коментари

Ще харесате и това