Вършец – връх Тодорини кукли (4 часа)

Публикувано от
Зареждане на …

Вършец

Вършец (7000 ж.) е разположен в китно долинно разширение (неправилно наричано котловина) на Стара река. Селището е основано през XVII в. Лечебните свойства на минералния извор били известни от 1850 г., но системното им използуване започва след 1910 г.

Вършец е национален курорт, един от най-големите и посещаваните балнеоложки и климатични курорти у нас, известен и с добре уредените обширни паркове.

От Вършец до кв. Заножене (3 км.) се отива с автобус на градската мрежа. По централната улица в югозападна посока се излиза в м. Градището, където Стара река и р. Ладровица са разстлали големи наносни конуси. Пролувиалните материали подобно на залив се вклиняват значително навътре в планинския склон. Точно на запад се издига вр. Калето.

Върви се по шосе срещу течението на Стара река, по левия й долинен склон. Право на юг се възправят Крушачки връх и вр. Зелени рид. След първите два завоя на шосето долината бързо започва да се стеснява. Подир следващия остър завой се стига да водослива на р. Ролкова. Стотина метра по-нагоре (на югозапад) е водосливът на р. Драгиева бара. Това е м. Зелени дял — по името на хребета, който се спуска откъм Зелени рид (1,30 ч. от кв. Заножене). Тук има сгради на горското стопанство, които могат да се използуват при лошо време.

Пресича се коритото на Стара река в западна посока и се тръгва по пътека срещу течението на Драгиева бара. Върви се около 45 мин. (общо 2,15 ч). След това започва изкачване по левия долинен склон, към вододелния Поповски рът. Той дели Драгиева бара от Ладровица (Раковица). Пътеката е доста стръмна и почти в западна, а за кратко време и в северна посока през букова гора извежда на поляната Попово торище. След това тя завива на юг и се измъква над горския пояс, достигайки седловината между Средната и Голямата кукла (3,15—3,30 ч.). Склонът е изпъстрен със стърчащи, високи 20— 25 м. канари и зъбери. Продължава се на юг по скалистото било през хвойна и боровинки и се изкачва вр. Тодорини кукли.

Излетът може да продължи на юг към главното било (респективно към х. Петрохан и Петроханския проход или към х. Пробойница и х. Бялата вода) или да се слезе през Еленков кладенец към Клисурския манастир, с. Спанчевци и Вършец.

Внимание: Информацията за този маршрут е взета от книгата СТАРА ПЛАНИНА Пътеводител с автори Тодор Ненов и Георги Чорчопов. Описанието е актуално към 1987 г. и е възможно да има промени спрямо това, което четете тук.

Зареждане на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.