(на Атанас Скатов)

Величествен си в меката мъгла,
която във прегръдка сгушва ти върха
и в залез с ивици на розов цвят
светът отдолу някак си е малък, слят.

Замръзнали пътеки, хладна тишина
от тази гледка горе спира ти дъха
и облаците да се поклонят дълбоко
събират се в небето нашироко.

Величествен си в тази точка на земята
дето само смелите достигат до зората
и посрещат първите на слънцето лъчи,
а утрото ги благославя и в студа дори.

Тялото замръзва в ледената белота,
но докоснат свише стигаш до върха
и в сърцето взимаш много топлина
поредна осемхилядна за теб височина.

Стих: Деница Петрова
Снимка: Атанас Скатов