Божи мост и други забележителности

Vratsa_Province_-_Vratsa_Municipality_-_Lilyache_-_Bozhi_most_(9)

Маркировките, които поставяме към интересни природни обекти не са ни добри, не са и достатъчни. Това е основната причина преди години сръбският скален комплекс Дявола Варош да бъде предпочетен пред нашите Белоградчишки скали, които го превъзхождат по красота. Разбира се, имаше и друг проблем – прекрасните дъбови гори и единични огромни вековни дъбови дървета около Белоградчишките скали в голяма степен са унищожени от местните ромове, които возят отсечените дървета с каруци през града, но никой ги не забелязва. Ромовата сеч вече е стигнала до връх Ведерник.

Този прекрасен природен паметник, Белоградчишки скали е изоставен и обезобразен от сечта на ромовете и изрязването на железните парапети и съоръжения за да бъдат продадени като скрап. А в местността Дявола Варош хората въвели ред, направили паркинги, други поддържат пътечките и терасите, поставят боя-маркировка съответен цвят за отделните турове, има табелки на имената на интересните места и скали. Бедна Сърбия е намерила средства за такава дейност, а ние сме изоставили и направеното в тази област – железните парапети, кабелите за осветителните тела, вековните дъбове – това е обект на грабеж за скрап или на сеч от тези, които гласуват правилно, като за отплата после към тях, че се дали гласа си за задкулисието се толерира престъпността им.

Маркировката за този комплекс – Божият мост – също не е достатъчна. Тя води само към моста, а до останалите два интересни обекта, свързани с него тя липсва въобще. Затова ще опиша в този постинг как се стига до този комплекс.

Пътува се до село Лиляче, където има маркировка до скалния мост. Той се намира в близост до стара крепост, част от стените на която са останали да наши дни. Лявата пътека води надолу до изхода на моста, който е с два свода. Мостът е извит и покривът над него има отвор. По този начин мостът се раздвоява, наподобявайки сиамски близнак. Пътеката достига изхода на моста и може да се влезе под него, но малко вирче пречи да се премине под другата му част. Затова е добре да се върнете до мястото, където тази пътека се събира с друга, водеща до средата между двата моста. Под втората част на моста може да се премине, като се внимава при преминаването по една наклонена скала, която при мокро време е хлъзгава.

Вторият интересен обект тук е карстовият извор, наречен Жабокрек, от който извира реката, минаваща под моста. Тя носи името река Понор или Лилячка бара. За да се достигне до този интересен карстов извор трябва да се изкачи моста по хубава пътека и да се тръгне срещу течението на реката. В началото има пътека, после се появява път, който завива и тръгва нагоре. Не се ползва този път, а без пътека през копривите и падналите клони се върви покрай реката до мястото, където тя се слива с още една, на около километър след моста. Тръгва се по лявата река, а мястото, от където тя извира е на около 300 метра.

За достигане на третия обект, Водната пещера, наричана и Понор трябва да се тръгне по пътя, който от долината на реката тръгва нагоре – мястото на отклонението за извора Жабокрек. Той достига пътя, който идва от село Лиляче. Върви се по него, после по бетонен път. Достига се разклон и се върви по левия, който достига шосето от Враца за Чирен. На това място има табела, указваща посоката на Божия мост. За да се достигне до пещерата се пресича шосето. На около 50 метра вдясно започва път, водещ до входа на пещерата срещу една ливада. Пещерата е недостъпна за туристи, а само за ползващи лодки. Започнато бе благоустройство на пещерата, за да стане тя достъпна чрез мостове и укрепени дървени пътеки, но работата е изоставена.

Тези три обекта могат да се посетят като се ползва автобус от София до село Лиляче или с кола, ако времето е сухо. Пътят е добър, но при дъжд има две-три кални места.

Същите обекти могат да се посетят в обратен ред като се ползва автобус от Враца за Чирен. Слиза се на разклонението за пещерата Божият мост, посещава се първо Водната пещера, после се пътува до мястото с крепостта, маркировка няма. Като се пътува към него има разклонение вдясно, то отвежда до моста. Тук е имало на времето военно поделение, а местността е прекрасна – типичната Северна България с хълмовете и карста си, някога дъно на море. Първо се посещава моста и след това през копривите е отива до извора. Без дълги панталони не става…

Приятен път!

От блога planinitenabulgaria с автор Коста Иванов

Коментари

Ще харесате и това