Божият мост при сeло Лиляче

Публикувано от
Зареждане на …

Божият мост

Божият мост представлява скален мост с внушителни размери. Населението в този край, не можейки да си обясни неговото образуване, прибягвало към намесата на свръхестествени сили, затова бил наречен Божи мост. Той прилича на тунел, дълъг 100 м. Входът му е висок 20 м. и широк 25 м. Сводестият таван, дебел около 12 м. хвърля прохладна сянка. Коритото е неравно, каменисто, трудно проходимо, има малки езерца. Вътрешността на моста е доста интересна. Тунелът впечатлява с опрените по стените му скални колони, които подпират гладкия таван.

Стените са набраздени с множество кръстосващи се пукнатини, които придават мозаичен изглед. На височина 9-10 м. от пода на тунела зеят тъмните отвори на малки пещери, в които се крият прилепи. Лилячкият мост е остатък от карстова пещера, образувана от водите на Лилячкия проток по дължината на склона на Врачанската могила. С течение на времето създадената от Лилячкия поток близко до повърхността на земята пещера се разширявала, таванът й изтънява и на места се срутва. На срутените места се оформя дълбок скалист каньон, а останалата здрава част от тавана на пещерата образувала Божият мост. Криволичещият тунел на моста е сухо легло, което се пълни с вода само при поройни валежи.

Легенда за Божият мост

Стане ли дума за село Лиляче, в съзнанието на мнозина изпъква една чудна природна даденост, наречена Божия мост. Най-добре можете да го разберете, осъзнаете и оцените като тръгнете по Божимостското дефиле. Целият му район е богат с извори, които бликат от Понора, минават през Хайдушки, Кошевски дол, Гравин дол…

Божимостското дефиле започва от Каменния рид на старото училище и стига чак до Божия мост. Стъпвате по сипеите, а погледът ви обхваща мъгливия силует на Веслец и Каров дол, събрали своите малки ручейчета да се стичат към Жабокрек и да се удрят в твърдите скали на Божия мост.

Буйните им води се завъртат в дълбокия вир и намират скалните теснини – скрият се под моста, за да се покажат по-надолу и потекат по дефилето спокойно и уверено… Над този Каров дол в един горещ летен ден на 1916 година се изсипал такъв порой, че завчас вдигнал малката воденичка и къщите на Цеко Бункалски и Анто Радин. Това е могла да направи малката рекичка…

Такива наводнения са ставали и преди. Когато реката се разбунтувала, отнасяла всичко по пътя си. Отнасяла всички мостове – дървени и други, които хората били изградили на нея. Оставал само един – извисявал се горд и непоклатим Божият мост. Затуй ли, че не от човешка ръка, а от невидим природен феномен е сътворен, затуй ли, че столетия реката, колкото и да се бунтувала не могла да го повали, носи името на твореца – „Божи мост“?…

„Само добрата и силна десница на преизпълнения с любов към човеците християнски Бог може да сътвори такова природно чудо!“ – тъй си мислели хората и затуй навярно му дали това име.

Някога цялата околност на Божи мост е била обрасла във вековни гори. Тръгне ли надолу по Божимостското дефиле, реката се врязва в карстовите скали. Хиляди години са били необходими, докато се създаде този природен феномен. С него се свързват легендите и преданията за цар Константин и царица Елена…

Живели те някога в този край сред недостъпните скали и пещери – с разкошни зали, сухи и свежи. Не случайно на това място е срещала златния изгрев, според легендата, царицата. На площадката и излъчето платно тънкосвилено тъкала…

Каменните сводове на моста и колоните се издигат на стотина метра височина и образуват такива гигантски тавани и слънчеви царски зали, че едва ли случаен посетител или пътник могат да скрият възторга и възхищението си от тази неземна чудатост. И в своето възклицание всеки ще си спомни и разказва приказните легенди и тъй от уста на уста те ще се предават от поколение на поколение.“

Материал назаем от pohod.eu

Зареждане на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.