След дълго планиране, най-после дойде моментът нашата група да поеме по маршрута от Беклемето до град Априлци, по билото на Стара планина, част от прехода Ком-Емине. Както понякога става обаче, това което дълго планираме не се случва така, както сме си го представяли. Идеята беше да тръгнем от Беклемето, да минем през заслон Орлово гнездо и хижа Дерменка и да пренощуваме на хижа Добрила. На следващия ден да продължим по билото на Балкана до заслон Ботев. От там на третия ден, да изкачим връх Ботев и да стигнем до хижа Тъжа, където да е и последната ни нощувка, а на следващия ден да слезем към Априлци, откъдето с автобус обратно за София. Всичко бяхме уговорили, планирали и измислили. Но с плановете до тук, ето какво се случи на практика…

В 06:30 се събираме на Билата в кв. Надежда, София и потегляме, натоварени в бус към Беклемето. Пътуването ни до началната точка на прехода беше доста вълнуващо, но ще ви спестя описанието, тъй като все пак сме сайт за планини, а не за авто-мото спорт 🙂

Та след една спукана гума време, с кратко изоставане от предварително начертания график, се подреждаме за снимка в стартовата точка на нашия преход – Беклемето.

Беклемето

Дълго време преди да тръгнем събирахме информация за времето, гледахме камерите и бяхме наясно, че ни очаква лошо време. Все пак, въпреки всичко решихме да тръгнем. Резервни варианти имаше, а и след дългото чакане, на никого не му се искаше да отлага за дни с по-добра метеорологична обстановка.

Никога не бях виждал толкова гъста мъгла. Минахме буквало на 10-20 метра от огромен монумент като Арката на свободата и той не се виждаше изобщо. От друга страна, коловете на зимната маркировка бяха поставени много добре. Тъкмо стигнеш до единия и силуетът на следващия започва да се очертава. Така тръгнахме по маркировката в гъста мъгла и за щастие с незначителен дъжд.

Национален парк Централен Балкан

Тук трябваше да ви описвам и показвам прекрасните картини, които Балканът ни е нарисувал, но за жалост лошото време ги скри от нас. Единственото, което видяхме беше мъгла и няколко паметника на туристи, буквално дали живота си за планината. Така мокри, но с несломим дух неусетно стигаме до първата точка от нашето пътуване – заслон Орлово гнездо.

Заслон Орлово гнездо

Правим кратка пауза за закуска и оптимизиране на средствата за защита от дъжда и продължаваме към хижа Дерменка. Мъглата сякаш става по-малка и видимостта ни се увеличава. Пътеката стана малко по-интересна. От коларския път, по който вървяхме до сега, се превърна в пътека, която се промушване между скалите. Но само за малко.

Най-после дойде моментът, който всички очаквахме. Мъглата се вдигна за кратко, за да ни позволи да видим един обор с кончета.

Стара планина

От него до хижа Дерменка оставаше малко – леко изкачване и после един равен участък до хижата. Спираме за обяд, а хижата ни заинтригува с интериора си.

Хижа Дерменка

Хижа Дерменка

Хижа Дерменка

Хижа Дерменка

Хижа Дерменка

Хижа Дерменка

Туристическо дружество Здрав гъз

За информация на онези, които (скоро) не са ходили в хижа Дерменка – хижарите си бяха там и отношението им беше подобаващо. За ядене имаше боб чорба (2.50 лв.) и агнешка супа. Камината бумтеше и успяхме за нула време да си изсушим дрехите. За пиене имаше бира (2.50 лв.) и безалкохолни. Условията за спане не видяхме, но останалото ни хареса и се надявам, че скоро ще отидем пак за по-дълго. Има Wi-Fi. Хижата е за препоръчване.

След нея поемаме през една гора, която в комбинация с мъглата ни предостави гледки, които са рай за всеки фотограф.

Мъгла в гората след хижа Дерменка

Тук времето започна да се влошава, сякаш за да ни накара да се запитаме дали не сбъркахме. Ситният ръмеж все по-често се превръщаше в дъжд, за да достигне на моменти до ситни топчета от град. За капак, на излизане от гората, в близост се чу падането на гръмотевица. Правилно или не, решихме да загубим някой и друг метър денивелация и да се върнем обратно в гората, в очакване на по-добри времена.

След 10-15 минути условията станаха по-добри и поемаме отново по маршрута. Природата реши да ни се отблагодари за търпението и започна да разпръсква мъглата, която се стелеше до сега. Ахването ни беше неизбежно, виждайки как парцали от мъгла се стелят по близките хълмове, които можехме да видим сега за първи път, а в далечината изплуваше вече позната ни хижа Дерменка. Невероятна красота!

Хижа Дерменка от далеч

Хижа Дерменка в мъглата

Поглед на юг

Поглед на юг

Следваше подсичането на едно стръмно възвишение и отново влязохме в гора. Времето вече беше слънчево и далеч по-приятно за вървене. Слънчевите лъчи, изпаренията от земята и клоните на дърветата си играеха, а на нас ни оставаше само да им се наслаждаваме.

Слънчеви лъчи

За първи път срещнахме и други туристи. Приветливи млади хора, които в последствие, чрез facebook разбрахме, че идват от нашата крайна цел за деня – хижа Добрила. Поздрави, ако сега някой от тях чете тези редове!

Така, вече в далеч по-добро планинарско настроение пристигаме в хижа Добрила.

Хижа Добрила

Посоки

Хижа Добрила

Мъгли до Добрила

Посрещат ни хижарят Ачо и котаракът Амбър.

Амбър

За хижа Добрила могат да се кажат само суперлативи. Тя заслужава да е в призовите места на всеки конкурс за най-добра хижа. Добрила е в отлично състояние с подово отопление, телевизия, интернет, топла вода, храни и напитки, въобще всички необходими екстри, за които бихте се сетили в планината. Определено можем да препоръчаме това място. Вижте няколко снимки, за да се убедите сами.

Интериорът на хижа Добрила

Хижа Добрила

Хижа Добрила

Хижа Добрила

Какво последва хижата, предполагам и сами можете да се досетите, при все че имахме и рожденик, който трябваше да бъде уважен подобаващо. Така и стана. А отвън снегът бавно се трупаше, за да заварим на следващата сутрин това:

Сняг на Добрила

Вчера и днес

Добрила в сняг

Следваше важно решение – продължаваме по план към заслон Ботев, оставаме в хижата или слизаме към Сопот, за да се приберем обратно в София. Събраната информация не ни обнадежди. На връх Ботев имаше 73 см. сняг и продължаваше да вали, а и вятърът не беше за подценяване. В крайна сметка първият вариант не беше опция. Планината ни каза, че трябва да спрем и ние я послушахме. Не бяхме подготвени за подобни условия.

Някои от нас предпочетоха връщане в София същия ден, докато по-голямата част остана за още една нощувка на Добрила. Аз пък реших все пак да опитам да тръгна по предварително начертания маршрут, просто ей така за да видя каква е обстановката, да стигна до някъде и после да се върна обратно.

Виелица над Добрила

Виелица над Добрила

Виелица над Добрила

Тръгнах по зимната маркировка към връх Амбарица. Нямах надежда и планове да стигна чак до там. От снимките трудно може да се придобие представа за истинските условия. Снегът позволяваше сравнително лесно изкачване, но на слизане вероятността от подхлъзване не беше малка. Най-големият проблем беше вятърът. По субективна преценка, скоростта му може би беше към 100 км/ч и забиваше валящия сняг по доста неприятен начин в лицето. В крайна сметка, минах около километър и се изкачих на една височина на 1900 м. Вятърът беше толкова силен, че ако се отпуснеш по посоката му не те оставяше да паднеш.

Връщането до Добрила беше безпроблемно. Оставаше да запълним времето на закрито, което се оказа приятно занимание. Сами в цялата хижа, без никой да те безпокои за каквото и да било. „Мохабетите“ на хижаря Ачо значително спомогнаха за приятния ни престой. Според мен такива трябва да са всички хижари – сладкодумни, отзивчиви и всеотдайни. Искрени поздрави!

Междувременно снегът продължаваше да трупа.

Снежният човек

Така на третия ден се събудихме със снежна покривка около 30 см. Беше време да слизаме към Сопот. Оказа се, че Ачо има някаква работа в града и предложи да ни свали с джипа. Съгласихме се и не съжалихме. Off-road преживяването по пътя под лифта беше един път. Ачо уверено водеше джипа през преспи, коловози, дупки, дерета и над стъмни пропасти.

Така се разделяме с нашия любезен домакин в града на Вазов. От там с „градския“ транспорт (автобус № 4) отиваме до Карлово откъдето в 17:15 ч. се качваме на рейса за София. Балканът ни изпраща с навъсения си поглед, а ние си обещаваме, че още това лято ще продължим оттам, откъдето спряхме към най-красивата част на Стара планина.

Балканът от Карлово

Коментари