ВЪРХОВЕ
Тъй се бе случило, че до сега до връх Радомир (2029 м.) в Беласица планина не бях стигал. Дали защото беше малко по-далече от София, дали защото все имах други планове преди да стигна до него, не знам. Време беше обаче да стигна и до това кътче на Родината – югозападна България, където се криеше шестият от десетте първенци в български планини. Октомврийската събота предлагаше повече от хубаво време за излети в планината, дори само по къс ръкав. Наистина, оказа се един от последните хубави уикенди (поне за сега) и да се изпусне ходенето на планина, с оглед снеговете, които чукаха на вратата беше грехота. Поех през Владая (по-удобният за мен изход от София към Перник) без много трафик по улиците. За минути бях при меката Голфовете и от там хванах магистралата в посока Петрич. До там са малко повече от два часа. До Благоевград е лесно, после пътят става двупосочен и изпреварванията са трудни, но пък и кой би бързал толкова в събота?! Трябва да отбележа, че магистралата се строи ударно и по Кресненското дефиле след града на дядо Благоев. Е, ударно може и да е малко пресилено, защото здраво работеха само археолозите, които явно се бяха се натъкнали […]
Вече от доста време отлагах изкачването на връх Ботев (2376 м.) и за това си имаше една основателна (поне за мен) причина – навалицата. У планината търся спокойствието и тишината, а това което бях чел за основния маршрут на изкачване беше далече от това описание. Най-популярният маршрут е от местността Паници край Калофер, през хижа Рай и Тарзановата пътека. За добро или за лошо красотите на този преход (включително Райското пръскало) водят след себе си много планинари, а хижа Рай е резервирана за седмици напред в това време на годината, което прави трудна задачата с подслона, ако не разчиташ на палатка. Разстоянието също не е за подценяване. Поради тези причини още отдавна си бях избрал друг маршрут, а именно до връх Ботев през хижа Плевен. Някои могат и да не споделят моите мисли по-горе, но аз бях сигурен, че и този вариант няма да ме разочарова откъм гледки и запомнящи се преживявания. В интерес на истината не останах излъган. Така в една съботна утрин на юни, товарим колата и потегляме към град Априлци, където щеше да бъде изходната точка на нашия поход към първенеца на Стара планина. Пътят е около 200 км., а времето варира в зависимост от стила ви […]
След големия си успех като първия българин изкачил два осемхилядника за рекордно краткото време от 5 дни и 11 часа, алпинистът Атанас Скатов пристигна в базов лагер преди броени минути и предаде по сателитния си телефон: Жив и здрав съм и на сигурно място вече. Не можах да звънна по-рано, защото телефонът ми замръзна на върха. Изкачвахме се при минус 35 градуса и много силен вятър. Радвам се, че успях да изкача и Лхотце и Еверест и да стана единствения от участниците от всички експедиции, около 400 алпиниста и 400 шерпи, да го направя за 5 дни и 11 часа. Направил съм страхотни снимки и видеа. Снимал съм изгрева от Еверест. Много е красиво. Надявам се да мога да ги изпратя ако техниката ми позволи. Имаше много силни емоции този път. Един непалец шерп умря вчера в ръцете ми на 8 700 м. височина. Опитвахме се около един час да го спасим, но не успяхме. Аз вече съм се качвал по Северния ръб, но от тази страна е много по-трудно. Цели групи се отказваха и се връщаха обратно. Условията тази година бяха много по-трудни от миналата. Доста се уморих. Моето желание е да си дойда по най-бързия начин в България. […]
ПОЛЕЗНО ЗА ПЛАНИНАРИ
МАРШРУТИ
Ако сте се уморили от натоварения туристически трафик на Витоша или имате самочувствието, че вече я познавате като петте си пръста, имаме за вас една малко по-спокойна алтернатива. Особено ако живеете в столицата или околностите ѝ. На югоизток от нея е разположено село Лозен и Лозенската планина. Пред школата на БЧК има широк паркинг, на който можете да оставите автомобила и да поемете към връх Половрак (1182 м.). Няколко метра не са му достигнали, за да е първенец на планината, но е много приятен за изкачване и изключително обзорен. По-долу ви предлагаме един кръгов маршрут до върха, който ще ви преведе през различни туристически забележителности – чешми, манастир Свети Спас, заслон Половрак и др. Приятна разходка!
За Kончето се е изписало и изчело много през годините. И има защо. Това е едно от най-емблематичните места в Пирин и в българските планини въобще. Въпреки, че темата е широко дискутирана, попадали са ви не една и две снимки от там, а надяваме се и лично сте го видели, предлагаме ви да погледнете към Кончето и през обектива на нашия фотоапарат. Подходихме по класическия маршрут от хижа Яворов. Тя една от най-хубавите хижи, в които сме били. До нея се стига дори с лек автомобил, защото пътят е добре поддържан. В хижата се предлагат всички условя, които би ви хрумнало да поискате на тази надморска височина – храна, напитки, баня с топла вода, телевизия и т.н. След като нощувахме на хижата и вечерта се ползвахме от гостоприемството на хижарите, рано сутринта се отправихме към нашата цел – Кончето и след това към хижа Вихрен, където беше следващата ни спирка. Пътеката тръгва точно зад хижата и веднага поема нагоре през гъста гора. Следва се червената маркировка на Е4, която тук е добра. Много е приятно да се върви в тази част от прехода, тъй като на билото няма нито сянка, нито вода. Хубаво е да съобразите това при летните си […]
Маршрутът от хижа Македония до хижа Предел е популярен туристически маршрут в южната част на Рила, достигащ до нейната граница с Пирин. В летните месеци се преминава от доста туристи, туй като отсечката между тези две хижи е етап от международното трасе на Е4. За да изминете този маршрут предварително се заредете с вода на хижа Македония. Снабдете се с храна за един ден. По пътя няма други хижи или населени места, където бихте могли да се набавите каквото и да било. Пригответе се за дълъг преход от 26 километра с голяма отрицателна денивелация във втората си част. Следвайки червената маркировка маршрутът поема на юг, като веднага започва с изкачване през висок клек. Той е относително рядък и лесен за преминаване, тъй като пътеката е добре утъпкана. Изкачвайки се, от лявата ви страна ще остава Малък Мечи връх (2474 м.). На около 1.3 км. от началото на маршрута, наляво се отклонява синя туристическа маркировка. Тя води към хижа Добърско. Надясно поема червената маркировка, която води към Предела. Съветваме ви да продължите право напред и нагоре. Там е връх Мерджика 2485 м. От него се разкрива красива обзорна гледка. Назад можете да видите върхове от другите дялове на Рила, подаващи се […]
ПЛАНИНИ
СНИМКИ
Нашият приятел Димитър Петров ни изпрати яки снимки от свой поход из Пирин по маршрута хижа Безбог – Кременски езера – Попово езеро – хижа Безбог – връх Безбог – връх Полежан – Стражите – Каймакчал – Дисилица – хижа Безбог – хижа Пирин – хижа Беговица – заслон Тевно езеро – хижа Вихрен – хижа Яворов. Споделяме ги тук за да им се израдвате и вие.
Знаем, че обичаш да обикаляш планините надлъж и нашир. Знаем и че правиш страхотни снимки на хижите и заслоните, които посещаваш. Затова се обръщаме към теб с една молба. Работим по проект (за сега само скришом), който да събере на едно място информацията за всички хижи и заслони в България (на този етап). Трудна задача, която не е по силите ни да реализираме сами. За сега все още избистряме точната концепция и изкусуряваме детайлите. В тази връзка искаме да те питаме дали би ни услужил със снимки на хижи, които си посетил, за да ги ползваме? Безвъзмездно, но пък и без пък корист. Би било супер от твоя страна ако можеш да ни пратиш кадри отвън, пък и отвътре, за да се види какви са условията. Ако решиш да се включиш, приеми искрените ни благодарности и ни прати снимките си на radoslav@planinar.org, като ни пишеш коя е хижата и евентуално планината. И за да не е всичко съвсем на аванта, на един от вас (избран на случаен принцип на 15 септември) ще подарим едни слънчеви очила Dragomir Flight, предоставени ни от mikmagazin.com. А когато сме готови със сигурност ще разберат всички 🙂
Нашият приятел в походите Димитър Петров ни изпрати няколко снимки от Пирин, които е направил съвсем скоро по време на своя поход заедно с Туристическо дружество Руен (Пловдив) по маршрута: Ден 1 – х. Вихрен – м. Равнако – Муратово езеро – Бъндеришка порта – Георгийски езера – х. Синаница – вр. Синаница – Синанишка порта – х. Синаница Ден 2 – х. Синаница – Синанишка порта – Бъндеришка порта – вр. Спанополски чукар – Бъндеришка порта – Муратово езеро – х. Вихрен Насладете се на тези хубави гледки. Между другото Митко е автор и на сборник пътеписи 17 маршрута, който също заслужава вниманието ви. Муратово езеро (сърцето) Георгийско езеро Eз. Синаница, х. Синаница и вр. Синаница Изглед към мраморното било на Пирин и ез. Синаница от вр. Синаница Скална целувка на Синанишка порта Вр. Спанополски чукар Изглед към вр. Вихрен от вр. Спанополски чукар Изглед към вр. Тодорка и Рибните езера Книги на тема Пирин
