ВЪРХОВЕ
Тъй се бе случило, че до сега до връх Радомир (2029 м.) в Беласица планина не бях стигал. Дали защото беше малко по-далече от София, дали защото все имах други планове преди да стигна до него, не знам. Време беше обаче да стигна и до това кътче на Родината – югозападна България, където се криеше шестият от десетте първенци в български планини. Октомврийската събота предлагаше повече от хубаво време за излети в планината, дори само по къс ръкав. Наистина, оказа се един от последните хубави уикенди (поне за сега) и да се изпусне ходенето на планина, с оглед снеговете, които чукаха на вратата беше грехота. Поех през Владая (по-удобният за мен изход от София към Перник) без много трафик по улиците. За минути бях при меката Голфовете и от там хванах магистралата в посока Петрич. До там са малко повече от два часа. До Благоевград е лесно, после пътят става двупосочен и изпреварванията са трудни, но пък и кой би бързал толкова в събота?! Трябва да отбележа, че магистралата се строи ударно и по Кресненското дефиле след града на дядо Благоев. Е, ударно може и да е малко пресилено, защото здраво работеха само археолозите, които явно се бяха се натъкнали […]
Вече от доста време отлагах изкачването на връх Ботев (2376 м.) и за това си имаше една основателна (поне за мен) причина – навалицата. У планината търся спокойствието и тишината, а това което бях чел за основния маршрут на изкачване беше далече от това описание. Най-популярният маршрут е от местността Паници край Калофер, през хижа Рай и Тарзановата пътека. За добро или за лошо красотите на този преход (включително Райското пръскало) водят след себе си много планинари, а хижа Рай е резервирана за седмици напред в това време на годината, което прави трудна задачата с подслона, ако не разчиташ на палатка. Разстоянието също не е за подценяване. Поради тези причини още отдавна си бях избрал друг маршрут, а именно до връх Ботев през хижа Плевен. Някои могат и да не споделят моите мисли по-горе, но аз бях сигурен, че и този вариант няма да ме разочарова откъм гледки и запомнящи се преживявания. В интерес на истината не останах излъган. Така в една съботна утрин на юни, товарим колата и потегляме към град Априлци, където щеше да бъде изходната точка на нашия поход към първенеца на Стара планина. Пътят е около 200 км., а времето варира в зависимост от стила ви […]
След големия си успех като първия българин изкачил два осемхилядника за рекордно краткото време от 5 дни и 11 часа, алпинистът Атанас Скатов пристигна в базов лагер преди броени минути и предаде по сателитния си телефон: Жив и здрав съм и на сигурно място вече. Не можах да звънна по-рано, защото телефонът ми замръзна на върха. Изкачвахме се при минус 35 градуса и много силен вятър. Радвам се, че успях да изкача и Лхотце и Еверест и да стана единствения от участниците от всички експедиции, около 400 алпиниста и 400 шерпи, да го направя за 5 дни и 11 часа. Направил съм страхотни снимки и видеа. Снимал съм изгрева от Еверест. Много е красиво. Надявам се да мога да ги изпратя ако техниката ми позволи. Имаше много силни емоции този път. Един непалец шерп умря вчера в ръцете ми на 8 700 м. височина. Опитвахме се около един час да го спасим, но не успяхме. Аз вече съм се качвал по Северния ръб, но от тази страна е много по-трудно. Цели групи се отказваха и се връщаха обратно. Условията тази година бяха много по-трудни от миналата. Доста се уморих. Моето желание е да си дойда по най-бързия начин в България. […]
ПОЛЕЗНО ЗА ПЛАНИНАРИ
МАРШРУТИ
От няколко месеца получаваме много запитвания от любители планинари за маршрут до класическата дестинация на Понор планина – скалният феномен, наречен Столо. Трябва да признаем, че този повишен интерес много ни радва. От година с нашите приятели от Българско наследство сме подхванали един проект да направим Понор по-популрен за туристите. Определено има защо. Повече за инициативата можете да видите на ponoria.com. Истината е, че до Столо сме ходили неведнъж. Но за жалост до него няма ясно очертана и маркирана пътека. Трудно се обяснява на някого как да стигне до определено място, особено в планината, когато няма пътека, маркировка или поне някакви ясни ориентири, на които да се разчита. Ето защо се заехме да извървим пътя до Столо и да запишем за вас трак, който да заредите на телефон или GPS приемник и да го следвате до крайната цел. Ще се опитаме и да ви дадем точни указания (включително със снимки) за изкачване по един от класическите маршрути за достигане до този чуден феномен. Началото Най-удобният изходен пункт за изкачване е краят на асфалтов път в горната махала на село Добравица. Цел трябва да ви бъдат координати N43.02437° E23.24507°, където има удобно място да оставите автомобила си, на един обратен завой. […]
Лесен и приятен маршрут за излет до по-слабо „населената“ южна част на Витоша. В полите ѝ са разположени селата Боснек и Чуйпетлово по долината река Струма. Заслон Смильо е ключов подслон в българската част на международния туристически маршрут Е4. Намира се на 1350 м. надморска височина. Предлага няколко места за сядане (спане на спален чувал), маса и печка. Три от стените на заслона са от дърво, а една е от стъкло. Подът е бетонен. В заслона е монтирана аптечка, но към 07 май 2018 г. е празна. На поляната пред заслона има няколко маси с пейки. За достигане до заслона се следва зелената маркировка.
Признавам си, че зимната планина особено във високите ѝ варианти в Рила и Пирин е нещо, към което изпитвам страхопочитание и все не се осмелявам да предприема. Но, казах си „Защо пък през зимата трябва непременно да си стоя вкъщи в очакване на хубавото време?“. Размислих разни варианти и се сетих, че всъщност България има 39 планини, със също толкова първенци и изкачването на не малко от тях е свързано с кратки преходи и с далеч по-малко метри надморска височина, в сравнение с най-популярните ни първенци. Още повече, че изкачването и слизането при много от тях би отнело само няколко часа от най-близката цивилизована изходна точка. Така се зароди идеята ми за изкачвания на ниски първенци през зимата. Първи по реда си беше най-близкият ми от всички, първенецът на Люлин, носещ интригуващото име Дупевица. Отдавна имах план за него, но някак все оставаше встрани, заради по-привлекателни и високи планинарски задачи. Е, за всичко си има точно време. През януарската събота, в която потеглих към върха, в София беше ветровито с прогнози за валежи от сняг. Затова планът беше да се кача с колата до хижа Бонсови поляни, да преспя там и в неделя ако времето позволи да се кача на […]
ПЛАНИНИ
СНИМКИ
Нашият приятел Димитър Петров ни изпрати яки снимки от свой поход из Пирин по маршрута хижа Безбог – Кременски езера – Попово езеро – хижа Безбог – връх Безбог – връх Полежан – Стражите – Каймакчал – Дисилица – хижа Безбог – хижа Пирин – хижа Беговица – заслон Тевно езеро – хижа Вихрен – хижа Яворов. Споделяме ги тук за да им се израдвате и вие.
Знаем, че обичаш да обикаляш планините надлъж и нашир. Знаем и че правиш страхотни снимки на хижите и заслоните, които посещаваш. Затова се обръщаме към теб с една молба. Работим по проект (за сега само скришом), който да събере на едно място информацията за всички хижи и заслони в България (на този етап). Трудна задача, която не е по силите ни да реализираме сами. За сега все още избистряме точната концепция и изкусуряваме детайлите. В тази връзка искаме да те питаме дали би ни услужил със снимки на хижи, които си посетил, за да ги ползваме? Безвъзмездно, но пък и без пък корист. Би било супер от твоя страна ако можеш да ни пратиш кадри отвън, пък и отвътре, за да се види какви са условията. Ако решиш да се включиш, приеми искрените ни благодарности и ни прати снимките си на radoslav@planinar.org, като ни пишеш коя е хижата и евентуално планината. И за да не е всичко съвсем на аванта, на един от вас (избран на случаен принцип на 15 септември) ще подарим едни слънчеви очила Dragomir Flight, предоставени ни от mikmagazin.com. А когато сме готови със сигурност ще разберат всички 🙂
Нашият приятел в походите Димитър Петров ни изпрати няколко снимки от Пирин, които е направил съвсем скоро по време на своя поход заедно с Туристическо дружество Руен (Пловдив) по маршрута: Ден 1 – х. Вихрен – м. Равнако – Муратово езеро – Бъндеришка порта – Георгийски езера – х. Синаница – вр. Синаница – Синанишка порта – х. Синаница Ден 2 – х. Синаница – Синанишка порта – Бъндеришка порта – вр. Спанополски чукар – Бъндеришка порта – Муратово езеро – х. Вихрен Насладете се на тези хубави гледки. Между другото Митко е автор и на сборник пътеписи 17 маршрута, който също заслужава вниманието ви. Муратово езеро (сърцето) Георгийско езеро Eз. Синаница, х. Синаница и вр. Синаница Изглед към мраморното било на Пирин и ез. Синаница от вр. Синаница Скална целувка на Синанишка порта Вр. Спанополски чукар Изглед към вр. Вихрен от вр. Спанополски чукар Изглед към вр. Тодорка и Рибните езера Книги на тема Пирин
-
GPS тракове до 39-те планински първенци
5.50 лв.
-
Разходки из българския северозапад
0.00 лв.
-
17 маршрута
4.00 лв.
-
Широка планина - Природни и исторически забележителности
12.00 лв.